Българската православна църква отдава днес почит на св. Климент Охридски и първоучител на българския народ. 

Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. 

Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084 – 1107) и в „Краткото житие на Климент Охридски“, или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък – Димитрий Хоматиан (1216 – 1234).

Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на „тукашния български диалект“. Теофилакт е този, който го нарича „пръв епископ, който проповядвал на български език“ и „най-учен мъж“. 

Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи – светите братя Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своята родина юношата Климент.

Той придружавал учителите си в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан II. 

След кончината на Методий, германското духовенство изгонило от Моравия апостолите на славянската писменост.

Тогава св. Климент, с някои свои събратя, намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. 

Цар Борис-Михаил изпратил през 886 г. Климент в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. 

Там той работил с новопокръстените българи като учител и свещеник. На събора в Преслав през 893 г. Климент бил избран за „пръв епископ на българския език“. 

Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886 – 916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ.

Климент обучавал деца и юноши, превеждал книги от гръцки на български език, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. 

Той е един от най-значимите автори на старобългарски език.

Пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения.

Климент опростил глаголицата и съставил буквите на кирилицата. 

Само в западната половина на тогавашна България Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали от България гръцкото духовенство с неговия непонятен за народа гръцки език. 

Починал на 27 юли 916 г.

iztochnik: vesti.bg