Абонирай се за съобщения
Бъдни вечер, силата на Коледа и Рождество и мръсните дни след това. Най- магичните дни в годината!

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището и семейството. В различните краища на страната народът нарича 24 декември Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка. На трапезата присъстват само постни ястия, нечетни на брой.

24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. В дните преди този празник жените стават много рано и през целия ден се приготвят за празничната трапеза. Те не жалят сили и време, за да бъде всичко наред в навечерието на Коледа. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година. Затова цялото семейство помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.

Трапезата Характерното за този ден е, че трапезата е тържествена. Ястията на нея трябва да са седем, девет или дванадесет на брой и задължително трябва да са постни. Седем, девет и дванадесет са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Най-често на трапезата присъстват варен фасул, пълнени с ориз или с боб чушки, лозови или зелеви сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб (наричан още боговица, богова пита, богов кравай, благословник), баница, зелник. В някои краища се прави също малка пита, в която е скрита паричка и на когото се падне, той ще бъде щастлив през цялата година.

Преди да заспят девойките слагат парче от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, за когото ще се омъжат. От тестото на погачата се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях се даряват коледарите на следващия ден. Според народните обичаи под трапезата се слага слама.

Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. Когато стане време за вечеря най-възрастният мъж прикадява три пъти трапезата, къщата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите. След това мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: „Толкова високо да е житото!“. Те го разчупват като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата разделят. След като седнат на трапезата, никой не става от нея, а ако на някого все пак му се наложи да стане, той трябва да ходи приведен, за да може и житата да са приведени от много зърно. Всеки трябва да опита всички ястия на трапезата, за да му върви през годината.

След вечеря, всички стават едновременно и трапезата не се вдига до сутринта, защото се смята, че починалите роднини идват да се нахранят на нея. По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало той разбърква с него огъня, а после поставя тънкия край на дръвчето в него. Там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково и по искрите от огъня се гадае каква ще е годината – колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата. Поверия На Бъдни вечер се извършват магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството. Здраве и щастие очакват този, който пръв кихне на Бъдни вечер. Останалите гадаят за бъдещето си през новата година по ядките на орехите – всеки край масата трябва да счупи по един и ако ядката на ореха е здрава, той също ще бъде здрав през цялата година.

Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват. Гадае се и по лучени люспи – по една люспа се нарича на всеки месец от годината и се пълни с щипка сол. Мократа люспа вещае дъждове и сняг, сухата – горещини. След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва.

Разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите. Според народните вярвания някой от тях може да си хареса човек от фамилията и да го отнесе със себе си. Коледуването Подготовката на коледарите започва от Игнажден (20 декември). Тогава те разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата (станеник). Обикновено в групите от коледари се избират момчета, които да играя ролята на старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. След полунощ на Бъдни вечер започва и самото коледуване. Младежите, облечени в народни носии, коледуват, т.е. посещават домовете на близки, роднини, съседи, за да им честитят Рождество Христово – Коледа. Оттук идва и името им – коледари.

Времето за коледуване е от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Те пеят коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие от плодове, радост и щастливи дни. Станеникът изрича благословия, предназначена за семейството и къщата, а после дружината изпява песни и за всеки един поотделно. Пеят се песни за всеки от семейството – от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.

Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет, късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване.

Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си. Не е добре, ако две групи коледари се срещат – това означава, че през лятото ще вали град или нещо лошо ще се случи. За да не се случи това, двете групи се бият помежду си или си разменят топузите. Същата забрана важи и за русалийските дружини, които ходят през Мръсните дни. От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания – желания за успех, здраве, щастие, любов, късмет … за един по-добър свят. Нека бъдем по-добри!

Източник: BulgarianPost, bb-team.org The post Магията на Бъдни вечер – поверия и традиции appeared first on BurgasCity.

..............................

Наричат се мръсни дни, тъй като това е периодът след раждането, който е нечист. Известни са още като Некръстени дни, Глухи дни, Поганци, Караконджови дни.

На Коледа светът е нов, но все още граничен. Другият свят на тъмни сили е съвсем близко. От него към нас пристъпват нощни гости, караконджули, бродници и всякакви страшни същества. Земята е като решето и границата ще се затвори чак на Йордановден. До 6 януари има още дванадесет дни. През тях водата „не е кръстена“, затова се спазват някой забрани. Вярва се, че който пристъпи забраните ще се разболее.

През всичките дни се носи скилидка чесън. От него злите сили бягат надалеч.

На вратниците, на комина и прозорците се слагат черен глог и хвойна, рисуват се предвазни кръстове с катран, закрепват се слънчогледови пити, от които демоните бягат.

Някой прехвърлят през къщата си вейка или ела, или камък, за да не влиза поганец.

Водата в съдовете се пази много внимателно от „поганеца“, за да не се замърси.

Някога смятали, че ако се роди дете в тези дни, то трябва да се лекува, защото ако е момче, ще го залюби змеица, ако е момиче ще го залюби змей. Три жени трябва да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която да го обличат веднага щом се окъпе.

В Югозападна България тръгват дружини от маскирани мъже, не по-възрастни от 40 години, наричани бабугери, русалии, джамали. Те са облечени в бели фустанели, а на гърдите им има кръстосани две червени кърпи. Въоръжени са и с мечове и с тояги. Те лекуват от тежки болести, като танцуват специален танц, в кръг, около болния.

ЗАБРАНИ

Не се перат ризи, не се работят женски работи, не се бродира, мете, преде.

Не се тръгва на път. Не се вдигат сватби. Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен. Не е добре да се зачева през тези дни, защото нищо добро не чака детето, което ще се роди.

Особено опасно е през нощта – от залез слънце до първи петли. Точно тогава човек е най-незащитен. Тогава трябва да си стои вкъщи до огнището на топло и светло.

Пепелта от огнището не се изхвърля през тези дни, защото поганците ходят по нея. Тя има магическа сила. Чак на Йордановден се събира и с нея може да се лекуват болести, да се гонят зли сили. С пепелта се ръси мястото, където се предполага, че има заровено имане, за да се открие кой е стопанин на имането и каква жертва да му бъде пренесена. Пепелта се възприема като междинен продукт на жива и нежива материя. От там идва и магическата й сила в междинното време на тези дни.

Караконджули

В народните поверия караконджулът е дух, подобен на вампира. Наричат го с различни имена – караконджо, караконджер, поганец и др. Вярва се, че всеки неопят заровен човек човек или прескочен от котка след погребението се превръща в караконджул.

Никой не е сигурен как точно изглеждат караконджулите. Най-често се представят с четири конски крака и човешка глава. Имат криле и летят. Имат дълги уши и големи очи. Може да се явят и в други образи – куче, котка, кон, кокошка малко дете, голям страшен човек и едно око и един крак. При всички случаи има неопределеност – нито човек, нито животно. Същество от неподредения, страшен свят, който се нарича хтонос.

Явява се само на съботниците – хора, родени в събота през нощта от Коледа до Йордановден. През този период пуганците са разпуснати и обикалят нощем по улиците и около къщите, събират се покрай воденици, играят хоро на хармана. Най-често могат да се срещнат край реки и кладенци, по дерета и водопади, където растат здравец и бръшлян. Опасно е и мястото където е заклано прасето. Казва се , че караконджулите се появяват точно в този ден или когато се прекади трапезата на Бъдни вечер. Те бродят в тъмните нощи до Сурваки или докато децата не извикат „Сурва, Сурва“.

Когато се появят сред хората чупят керемидите на къщите, замайват главите на хората и ги водят накъдето поискат. Може да пресрещат хората по пътищата и с демоничните си сили да ги заведат до опасни до смърт места.

Ако човек стъпи на караконджулова трапеза, разболява се и умира.

РЕШЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА ОТ КАРАКОНДЖУЛИ И ДРУГИ ЛОШИ СЪЩЕСТВА

НЯКОГА И СЕГА

Колкото и да е страшен, щом чуе петел да пропее или види петел, караконджулът изчезва уплашен. Караконджулите се плашат от силна светлина, от живите въглени, от пепелта в огнището. Плашат се от чесън, дрънчене на желязо, от кръст или кръстния знак, от слънчогледови пити.

Като защита, някога и сега, в дома трябва да има изображение на петел (дърворезба или рисувано изображение), чесън, кръст (добре е да е ръчно изработен – дърворезба или ковано желязо), ръчно тъкани пана с хлопки, които са се подрънквали периодично, за да може дрънченето на желязото да изгони демоните, караконджурите и всякакви подобни същества, ако са влезли в дома. Ако паната са с джобче, в него се слага чесън, като допълнителна защита.

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"