• На 11 ноември почитаме ( някои ): рода Дуло, Създателите ни от Сириус и  св. Мина -  покровител на семейството, сираците и бездомните. На днешния ден се почитат и светците Виктор и Викентий. Първородният род на планетата е рода Дуло, чистото ДНК, кодовете на човечеството са вплетени там от създателите ни - съществата от Сириус. Вълка е образа на Сириус в народните митове и легенди и силата на стихиите е свързан с с него.

Имен ден празнуват всички, които носят имената Мина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор и Виктория. 

Свети великомъченик Мина е бил египтянин

Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан през III – IV век. По това време властта в Рим, представлявана от император Диоклециан, издала указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.

Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.

От днес започват т. нар. Вълчи празници, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджоли и други зли сили.

В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници - от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват..

Те водят след себе си най-дългите нощи и са с различна периодичност (3, 5, 7, 9 или 10 дни) в зависимост от региона, в който се почитат.

В някои райони на страната Вълчите празници траят десет дни до 21 ноември ( Вълча Богородица).

Последният ден от цикъла е смятан за най-страшният от Вълчите празници, наречен от народа "Куцуклан".

Според легендата глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не могъл да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден

ПОВЕЧЕ:

Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена. Къс­ни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края ос­танал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноемв­ри), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологич­ния образ и реалната заплаха от вълка за сто­паните и: тяхната стока. На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата.  В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец - да не се отварят устата на вълците, а жените мажат с кал огнището, за да залепят устата и очите на вълка. Друга забрана, която се е спазвала, е да не се излиза извън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако все пак мъжът излезе извън дома, жената вдява след него 3 пъти червен конец. Българите вярват, че вълчият вой вещае болест, глад или смърт. Сънуването на вълк също е лошо предзнаменование. Ако вълк гони някого насън, смята се, че го очакват беди, сторени му от голям душманин. На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци , Мратиньок - останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден  до 21 ноември. В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни , защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух "Мратиняк" - черен на цвят с перушина и големи зелени очи - така си представяли демона, който морял кокошките. Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш?". По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк" и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка" . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - защото смятали, че имат различни целебни сили. Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица , най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично , който също отбелязваме на 21 ноември.


Източник zajenata.bg, vesti,bg, internet. blitz.bg