Два пъти златен медал за творчество, писателката Виолета Овчарова разкрива тайни за


ДРЕВНИТЕ ЗАГАДКИ И ЧУДЕСА В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА


Ледено януарско утро. Чета Беинса Дуно когато изведнъж ме осенява мисълта
за пирамидите в Босна. Бързо взимам лаптопа и започвам да гледам различни възможности
за екскурзия до там. И ето ти фондация Виделей.... Чета и вече мислено се виждам там.

На 20 септември набързо слагам някои дрешки в куфара, а въображението ми препуска
по пътя на Богомилите.

21 септември, 06.30 часа вече съм на уреченото място. Пътешествието започва...
Настанявам се удобно на седалката в луксозния автобус. Тръгваме и още оттук, в София,
разказите за Богомилите и Боян Мага,за които, да си призная, знаех много малко, пробудиха
у мен радостта и гордостта, че съм потомък на българския владетелски род ДУЛО. Ще попитате
"Ама как така потомък?" Отговорът е прост, така както прости и семпли са великите неща.
Когато човек е добър, когато носи в себе си светлината и любовта, той е част от великата идея
на Богомилите и съответно техен последовател, техен съидейник.
Увлечена в прекрасно поднесената информация от Асен Асенов и Христо Коларов, неусетно стигам
до Дървен град на Емир Кустурица. Ама че интересно,градчето си има всичко, от което се нуждае
човек - и библиотека, и театър, и ресторанти, и параклис, и ...затвор. Разглеждам, снимам, потапям
се в тази ведра атмосфера /времето леко хладно, но природата и въздухът- прекрасни/.
Бързам обратно към автобуса, където очаквам продължението на разказите за тези светли, извисени души
- Богомилите.
Късно вечерта пристигаме в столицата на Босна - Сараево. Асен ни е приготвил изненада и вместо
да се настаним в хотел 2 или 3 звезди /както е упоменато в програмата/ се настаняваме в 4- звезден хотел.

Не след дълго време си лягам с програмата в ръка. Вълнението от изминалия ден не ме оставя.
Сърцето ми е изморено, краката ми искат почивка, но умът не спира да мисли и прелиства чувствата и
емоциите от изминалия ден. Знаете как, като четете много интересна книга, не можете да спрете - прелиствате,
докато неусетно не заспите...

Рано сутринта на 22 септември скачам от леглото и светкавично се приготвям. Само след час ще отпътувам
за селището "Високо", долината на Босненските пирамиди! Толкова много съм слушала за тях, а ето че сега
животът ми предлага среща с тях! Закусвам припряно, пия кафе и се отправям към автобуса. Усещам как сърцето
ми не тупти, а трепти... След около час път покрай високи и красиви планини, слизаме пред пирамидата на Слънцето.
Купувам си билет и тръгвам към входа на пирамидата пред който виждам не кой да е, а самия професор Османягич -
откривателя на пирамидите! Не мога да повярвам на очите си! Здрависваме се,правим си снимка с него и влизаме в
пирамидата. Ех, този Асен! И тази радост ни поднесе!

Трудно е да се опишат чувствата, които те обземат в подземните тунели на пирамидата. Ще ви кажа само, че при
мисълта, че се намираш в едно съоръжение, построено преди 30 000 години по най-перфектния начин /за съжаление,
не мога да намеря друга по-точна дума в речника си/ не можеш да изпиташ друго чувство освен прилив на радост
и щастие, безмерно щастие... Съприкосновението с тази неземна неръкотворна сила, възможността да докоснеш с пръсти
каменните блокове, да поседиш в "стаите" за медитация и.... да попаднеш в друг свят, свят на висока вибрационна
честота, зона със изключително силна лечебна енергия!

Изпълнена с Божествена енергия, излизам навън. Знам, че ми предстои още едно предизвикателство - да се изкача на
върха на пирамидата на Слънцето. Взимаме такси до подножието на върха, оттам пеша. След двадесетина минути вече съм
на бленувания Връх! Чувствам се като прашинка и същевремнно някак си велика... Сядаме за медитация. Всеки си има
своите минути на единение с Бог. Разбира се, не може да не си направим и няколко снимки, ей така, за спомен.

Слизам от върха лека като перце. Качваме се обратно в таксито и докато си мисля кое е следващото вълшебно място,
което ще посетим, таксито изведнъж спира. Асен ни очаква и ни маха с ръка да слизаме. "Какво става?", мисля си аз.
Оказва се, че ни предстои още една изненада - изкачване и медитация на северната страна на пирамидата. Млад
босненец ни разказва интересно и с факти неща, които няма откъде другаде да чуеш и научиш. Сядам на малка дървена
пейчица в нещо като дупка, вдълбана в скалата. Време за медитация.

Връщаме се в Сараево за следобедна, по-скоро вечерна разходка. Сараево е много интересен град и много красив. Гидът
ни с очарование и любов ни разказва историята на града, неговото минало и настояще. Вървим по правите австро-унгарски
улици с красиви сгради и скъпи магазини. Светлините обагрят в чудни цветове фасадите на сградите. След малко се
потапяме в мюсюлманската част на града - феерия от светлини, звуци и миризми. Магазини изпъстрени с различни
ориенталски стоки. Време е за прибиране. Очакват ни още много преживявания и емоции.

23 септември. Закусваме и се отправяме към живописния и уникален Мостар. Градът е под егидата на ЮНЕСКО. Разхождаме
се из стария град прочут със своите автентични турски къщи, пъстроцветните пазари и със стария мост над река Неретва-
символ на мира и съжителството на различни културни и религиозни общности. Сядам на кафе и баклава в едно от романтичните
кафенета в близост до реката. Наблюдавам малки корабчета и лодки грациозно да плават по изумрудено зелените води на
Неретва. Отнасям се в друго време, но се сещам за предстоящата ми "среща" с Божията Майка - Дева Мария.

Пътуваме към Междугорие - мястото на появата на Дева Мария. Твърди се, че сред милионите посетители на това свято място
хиляди са тези, които са получили отговори на трудни въпроси и хиляди са тези, които са изцелени от Божията Майка.
Пристигаме. Разбираме, че до мястото на появата на Девата се върви по много стръмен път, осеян със скални късове.
"Изпитание е", мисля си. Взимам в ръка малка бутилка минерална вода и поемам към върха. Не ми е нужен телефон, таблет
или пък фотоапарат. Там се ходи на тишина, на единение с Божественото. Пътят наистина не е лек, но вървя с лекота. След
15-ина минути съм на върха. Стотици хора са насядали тихо и мълчаливо, всеки със своята болка, със своята надежда.
Сядам и аз. Затварям очи. Благодаря на Господ и Светата Майка за всичко. Ставам за да се поклоня пред статуята на Дева
Мария и Господ - Иисус Христос. Тръгвам по обратния път. Когато си изпълнен с любов и благодарност, Божиите чудеса се
случват! Това е мисълта, която изпращам към всички хора, които виждам около себе си.

Продължаваме към Благай - свещената обител на Суфите и Дервишите, едно от най-мистичните места в Босна. Манастирът на
Дервишите е разположен в скалите над извора на река Буна. Буна е една от най-мощните подземни карстови реки, извиращи
от 200 - 250 м дълбочина. Това всъщност е най-голямото "Врело" в Европа - място на докосване на мощта на Водата с Въздуха
и Земята под формата на огромна скала. Разглеждаме манастира, който прилича досущ на пловдивска старинна къща с чардаците
и.... чипровски килими. Е, не разбрах дали са точно чипровски, но изглеждаха такива. Потопих краката си до глезените,
както ни препоръча Асен, измих си лицето за здраве.

Денят завърши с вода и воден ритуал, нооо преди да отпътуваме за Мостар пропуснах да ви разкажа за още една голяма
изненада,приготвена ни от Асен - посещение на Богомилските стечки! Уникално преживяване! Посетихме и Природо-научния музей
в Сараево, приютил в себе си над 40 милиона експоната! Силно впечатлена съм от този музей!

24 септември. Отпътуване за България. Спираме във Вишеград, за да посетим Каменния град на Кустурица. Вървя към града и пред себе си
виждам Иво Андрич /разбирайте паметника на големия писател/. Спирам, оглеждам се и осъзнавам, че съм съвсем сама на този
красив площад. Не знам как се получи. Изтичах до близкото кафене, за да помоля една дама да ме снима. Нарекох снимката
"Насаме с Иво Андрич". Кустурица наистина си знае работата! Красиво е, имаш чувството, че си на снимачна площадка.
Пия си спокойно кафето в най-красивото /според мен/ кафене и благодаря на Господ за предоставената ми възможност да
видя и почувствам всички тези красоти.
В непосредствена близост до Камен град се намира прочутия мост над река Дрина. Именно с романа си "Мостът над Дрина"
Иво Андрич става Нобелов лауреат. Сядам за миг на моста и си мисля: "Дай Боже всекиму да види тези красоти!"

Късно вечерта сме в София. Прибирам се у дома изпълнена с живот!

Ето видео: https://www.youtube.com/watch?v=GHp5A4gI6S8 

 

 

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"