ЕПИСКОП СИМЕОН. БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ.СЕКРЕТНО.ЗА ВСИЧКИ ВЪТРЕШНИ.От Полярната Звезда през Южния Кръст към Слънцето

ЕПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
СОФИЯ, 1968, Строго Секретно.
Бога Милости
Над сьнь Разрушении
От Полярната Звезда
през Южния Кръст
към Слънцето
Тази книга е предназаначена
1
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
За всички Вътрешни
Секретно
1. Един век след епохата, наречена златен век на нашата култура,
българското съзнание празнуваше истинското време на триумф.
Пирът на литературата бе свършен, доспехите на бранните победи -
забравени, Симеон бе умрял.
Отзвучала бе годината, когато българската буква и родното слово
учеха на светлина славянското огнище.
2. И тогава, през хилавата епоха на слабия цар Петър, бе дошло ред
до страшното: българската реч трябваша да възвести забравените тайни и
магичното очарование на легендата навлизаше в царството на
2
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
начертанията, общи за цял свят. Родната мисъл трябваше да стане мисъл
всеобща.
3. Историята не е запазила имената на ония, които дадоха искрите и
издържаха последиците от пожара. Те не се знаят - освен от Ония, които
бдят над всеки подвиг и определят границите на всяка национална
история.
Скъдни данни: две - три дати и няколко съмнителни названия: ето
що ни е запазила летописта на човешкото перо, но Летописта на Света
пази много повече.
4. И тъй, да отхвърлим неправедната реч на тогавашните скудоумни
съдници, ще оставим слабата книга, която повествува с трепетликав глас
за неизвестни ней лица и събития: да чуем Ония, които са се движили
тогава като духовни воини и които знаят тези неща.
5. Един летописец от 10в. пише подробно за императорската школа у
Византия, дето са се възпитавали наследниците на престола. Понеже
тъкмо тогава, още от Симеонови дни, между Преслав и Византия имаше
връзки на приятелство, ако не на интимност, един от българските
наследници, Бенеамин - Боян, беше изпратен там да учи.
Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките сплитания на
античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на
великото онова изкуство, за което подробно разказва Константин VII
Багренородни в своята летопис, ние можем да си представим
впечатленията, които е трябвало да оформят ранните търсения на
необикновенния юноша.
6. Тънки миниатюри, пергаменти с извитъци, плетеници и заглавки,
мозайка, резбарска златна работа, стъклени дантели, книги на строгост и
проникновение, бранни потреби, изваяния, съсъди, старинни одежди,
летописи на минали времена и начертания на идни дни - това е средата,
която дава почва за работа на Оногова, Който трябваше да даде най-
добрата българска книга, най- дълбоката теория на вечните искания и
най - тънкото дело на човешко осъществяване. Ако знаем характера на
изкуството и книжнината от Симеонови дни, ще ни стане ясна строгата
категоричност, с която се налагаше византийската черта на всеки
български ум: тя му беше близка, защото същият този българин я беше
създал четири века по-рано, през периода от IV до VI век; не трябва да ни
3
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
смущава подобието между византийската миниатюра и орнамент, както
ги виждаме тогава, и българските - у оригиналите на богомилските
легенди: те бяха български.
7. В тая среда от изкуство, форма и начертание, дето го бе поставил
нарочният каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години.
В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които
трябваше да играят своята роля в идните събития и да дадат дан на почет
Бояну: Мария, внучка на арменеца Роман Лакапин, която също се учеше
там и един от главните възпитатели на императорската школа - Николай
Мистик, канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.
Тези две лица - княгиня Мария и Николай Мистик - ясно очертават
фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да се заченат и
да родят между двата набелязани полюса: тънката измамна красота на
чара и дълбоката трескава бръчка на мисълта.
8. Нека се спрем и видим впечатлението, което младият мислител
можеше да остави върху тия две лица, защото то е характерно: Мария го
обикна, а Николай Мистик се уплаши от него. Една неразбрана връзка
тежеше върху тия трима души, не за дълго събрани там. Пословичната
хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните
чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както
отхвърли и умело скованата сухо-догматична лъжемъдрост, която му бе
предложена от патриарха на тогавашната ученост.

Малко история.
Симеон бе умрял на 27 май 927 година.
От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери.
А от сестрата на Георги Сурсубула остави Петър, Иван, Бенеамин -
Боян и една дъщеря, на която името, неизвестно на историците, е Зоя.
За 20-годишния Петър бе нежелателен престолът, но той го прие като
необходимост.
4
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
10. Историята знае другиго, който е станал цар не по волята си.
Възцарил се, Петър остави за настойник и главен съветник на престола
вуйчо си Сурсубула - дипломат, хитрец, но демократичен.
11. Византийският император тогава бе Константин VII
Багренородни, човек свързан донякъде с делата, които са предмет на тая
книга. Но вместо него управляваше майка му Зоя, която падна и отстъпи
настойничеството на Роман Лакапин, хитър арменец. Той заяви на
народа, че императорът е още непълнолетен, та е необходима и неговата
ръка в управлението.
Нарече себе си Хетериарх - втори управител, съуправител, началник
на наемната гвардия.
За да скрепчи връзката си с престола, ожени своята мургава дъщеря
за император Константин. В деня, когато последния се женеше за Елена,
през 928 г., той се провъзгласи базилеватор (баща на царя), а длъжността
Хетериарх даде на сина си Христофор, бележит само по това, че
обуздаваше коне по цирковете.
12. Личността на Константин е важна в много отношения. Мек и
любящ човек, тънък художник, поет по усет, отличен миниатюрист и
разбран летописец, той не обладаваше ни една черта на властник: нямаше
строгост, разпроделителност, не бдеше бдителен, не умееш да тълкува
законите и да присъжда.
По натиск на тъста си, той го провъзгласи цезар, а тънкият и хитър
Николай Мистик го короняса император.
На Константин остана да се предаде на наука, книжнина и изкуство –
и той не протестира.

13. По това време Петър беше цар, но и неговото царуване не бе
завидно: кротък и слабодушен, безволев и лек, той избягваше външния
шум и не можеше да гледа кръв.
14. За скрепване на връзката с Византия, Сурсубул го ожени за
Мария. До Цариград го придружи Никита, византийски министър, който
също има място в предметните събития. Залог за мир бе този брак и
Мария бе наречена Ирене(мир). Венчал ги тогавашния преславски
патриарх Стефан, който малко преди смъртта си - скрепи с дума и дело
почвата, върху която събитията трябваше да се родят.
5
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
15. Мария - Ирене, дъщерята на Христофор, донесе в преславския
двор източната нега и византийския разкош.
16. Даже и след близката смърт на Роман Лакапин, тя често отиваше
у Византия под предлог, че вмекчава политическите отношения, за да
раздухва подземни вражди, да предава чутото и станалото в Преслав и да
получава наставления и нареждания за управлението на България. А най-
много да види Боян, когато той е там.
17. През зимата на 927 година Боян, седемнадесет годишен, се върна
в Преслав. Това се налагаше от нуждите на управлението. Двама
летописци като говорят за реда в тогавашното управление, споменават, че
Иван и Боян "били украсени с мантии". Това не ни дава никакво понятие
за работата, възложена на двамата братя. Но ние знаем, че мантии носеха
в оня век най-близките царски съветници, додето болярите и
престолниците (свитата от избрани дворяни) носеха само пръстен и меч.
Почетната длъжност бе дадена на Боян по две причини: той бе
царски брат и главно - неговата енергия и тънка здрава мъдрост говореха
за способности, които не биваше да се игнорират.
18. И почва животът на Боян посред други дворцови интриги,
сплетни, хитрости, груби коварства: Византия бе пренесена у Преслав, и
хитрата царица не допускаше чиста намеса и желание за правдива управа.
19. Старата любов бликна: Мария следи Боян навред и жадува
неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за
мраморната колона,не е легенда.
" Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те
прегърнали, защото аз съм по-студен от тях."
20. Луитпранд, епископ Кремонски, посланик на Отона II, бе
дохождал у Преслав два пъти, и няколко пъти у Византия, силно
заинтересуван от личността и делата на Бояна. Той едничък ни е оставил
две-три думи за него: "... а Бениамин- Боян бе силен в магия, вълшебство
и тайно очарование"-пише той.
И знае се, че отпосле 10 години след ония времена на първо, далечно
благоговение, кремонският епископ тайно посети Боян във Византия и
получи от него магичен жезъл и пръстен.
Луитпранд, зрял мъж вече, разнесе из своята родина ученията на
вълшебника и разпрати ученици да основават центрове и да преписват
6
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
първите версии на легендите. Цитираните редове на Кремонския Владика
изразяват по-скоро възхищение пред магьосническата мощ на Бояна; те
не дават никакви сведения за неговата работа на маг.
21. Но ние и днес можем да обгърнем листата на оная книга, която
наричат "Летописи на света" и да го видим затворен нощем в подземни
покои, наведен над фолианти и пергаментни свитъци от кожа на крокодил
и бенемот, надвиснал над алхимични уреди, настръхнал: да разчита пътя
на човека и металите, изправен пред черно, старо изваяние, изобразяващо
Тайната загадка, змея, да произнася магични заклинания и да покрива с
палец една от буквите на свещения магически алфабет.
Каква е работата на този странен младеж, който още на 16-
годишната си възраст знаеше ключове на Великото Дело?
хххххххххххххххххххххххххххххх
22. Исторически е известно, че през ония времена българските
пазари във Византия са били широки и богати. Наред с тържищата на
руси и ромеи, зад двора на Исавренина, недалеч от мястото , дето някога
една циркова танцьорка е спасила живота на един император, бяха
разположени тези тържища. Византия тогава бе средище на три
търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и
Изток.
Скъпи платове, византийски изделия от кост, дърво и жици, източни
платове, багри, съсъди, оръжия, книги, цветя, дъски, храни - това
минаваше през българи и се разнасяше навред.
Дълги кервани сновяха, за да разнасят плодовете и придобивките на
три култури в епохата, за която говорим като византийско влияние.
Българският пазар във Византия обменяше западната студена мощ с
красивата мисъл на замечтания изток и даваше път на южните строги
построения да сплитат в едно сложно влияние пътеките на двата духа. И
тъй, по търговския път, минаваше и онова, което е чуждо на спекула и
корист.
23. По тия пазари виждаха Бояна често да се губи и да стои по дълги
дни в широките подземия на един склад за коприна и платове, после да
излиза от там с двама Непознати, заметнати с покривала.Те го дирят в
7
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
двореца. Нощем се губят някъде, пак ги виждат във Византия, винаги
заедно, винаги мълчаливи и скритом разговарящи.
24. Те спират внимание на Николай Мистик и той се безпокои за
чистите планове на ученика си. На два пъти те напускат Византия, отиват
с някаква гемия на Изток.
25. Един ден Боян се връща сам, върху ръката му блести пръстен с
оникс и изумруд,а на лицето му има черно покривало.
26. Но време е този волен монах да се върне в Преслав и да облече
мантията на съветник. Когато Боян отива в Столицата, Непознатите
дохождат няколко пъти там.
27. Един ден Боян посещава стареца патриарх Стефана и измолва от
него манастира «Света Параскева» за свое усамотение и молитва. За
личността на този патриарх се знае малко. Но неговите кратки дни са вече
дни на вътрешен ученик, на "приет и заклет".
След това Стефан живее само една година и умира на 11 юли 929 г. -
на 74 - годишна възраст във Венеция, дето пет месеци е вече
епископствал, оставяйки патриаршеския си трон за трудната работа на
прост богомилски епископ.
Неговите ученици в Дубровник, Рим и Венеция запомниха чистата
фигура на побелелия старец. В Малта, в голямото книгохранилище на
Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под
надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя
боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици.
Силно по форма, просто по език и дълбоко по прозиране, това
"Слово" може да се сравни само с писанията на първите
аскети.Треперливата и несигурна ръка е ясно наложила начертанията на
едно постигане, сигурно до безграничност и уверено до несравнимост.
хххххххххххххххххххххххххххххххх
28. Оттогава обител "Света Параскева" става център на новото
Учение и там се групират онези неизвестни хора, които ще играят в
историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на
признанието, но велика, чиста и пълна със строга святост.
8
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
29. Там виждаме фигурите на първите ученици; там външните дават
страшна клетва, за да приемат послушание и робство - "да бъдат като
трупове".
30. От там, несмело начало, но ярко по-после, светва огънят, чиито
пламъци мерят да пречистят света; огънят, чийто пламък трябва да
изгори и самите опожарители.
31. Там дохождат и двамата Непознати сирийци, които само със
знаци на ръцете си говорят и чиито лица никой не вижда, а гласовете им
никой не помни да е слушал кога и да било. Тези непознати мълчаливци
изрекоха онова "телита куми", което трябваше да роди духовната зора на
българите. Нечути, скрити, те ходеха при ония чисти ратници, които
довериха себе си за векове на тяхната ръка, без да могат я стисна някога.
32. Кои бяха тези неизвестни Двама, чиито имена не са записани,
чиито дела никой не може да отрече и чието учение е пускало кълнове
навред от Северния полюс до екватора и от Китай до Мексико?
33. Те важат нам, тези първи Майстори на Светата Тайнопис, защото
Западът не познава Велика Мисъл, Ярко Дело и Широк Устрем, които да
не съобразяват техните думи, жест и благословение.
Те са Йерофантите на вечната жад за чистота, Двамата Братя на
Светото Западно Предание, Мъжът и Жената на онова Огнище, което се
нарича на мистичен език СЕВЕРНО СИЯНИЕ и се бележи със знака
ИЗУМРУД.
ххххххххххххххххххххххххх
34. Спрени пред страниците на оная летопис, която не се пише и
печати, ние виждаме една грамадна, сияюща фигура.
От тъмните руини Чкемал и Паленке до горещите колоси на
Мемнона и от ледните дворци на скандинавите до кръстовидния храм на
Малта и Либанон - една песен е звучала из тъмните пътеки на всечки
векове : Словото за Тайната.
35. Тук и жреците на тъмна древност от камък ковяха стона на
Човека, който дири зад лазури Ново небе - небето на Апокалипсиса,
лазурните чертози на Откровението - и в островърхи обелиски вдълбиха
човешката мъка.
9
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
36. Един Титан - бог е отбелязал със стъпките си огнени звезди по
тия пясъци и ледове: Вотан- Пришелецът тук е градил пирамиди и ваял
закони. Вотан - синът на Тайната, сам тайна неразгадана, синът на
Тайната и на Дракона огън; Вотан - пророкът, Гадателят, могъщият
Тектон и хиерофант на тия места преди хиляди векове е учел хората да
разчитат Клинопистта на Северното Сияние и да разбират тайните на
Южния Кръст.
37. Не е чудно, че именно в преданията и книгите на Юкатан и
Мексико трябва да дирим спомените за Вотана: там дойде той, там мина
и остави царства, закони, храмове и легенди за Първите Неща.
38. И другаде има запазени слова за него, но там той е даден с
примитивния жар на ранната реч, в широки линии - и неговите стъпки
набелязани с истински възторг.
39. Той е най-напред Бащата на Гхунихпу и Сбаланке: "Ето, ще
изявим ние първо името на родителя на Гхунихпу и Сбаланке, както беше
името на Хвърляча на Топки и на Малкия Тигър, Тигърчето-Ягуар - това
ще възвестим ние. Но ние ще надиплим върху родословието им
покривало тайнствено и с тайна ще покрием ние приказката за
раждането на Гхунихпу и Сбаланке; едва половината ще кажем ние,
малко само за техния родител.
40. Ето приказка за него:
" Всеки от тях се казваше Ахпу, Хвърляч на Топки, Стрелец от
Сарбакан (стрела) и техни родители бяха Спиакок и Смукане;
първородители бяха Спиакок и Смукане на Хвърляча на Топки и
Тигърчето-Ягуар.
В тъмна нощ Спиакок и Смукане родиха Гхунгхун-Ахпу и Дукуб-
Гхунихпу."
Така повествува Попол Вух, книгата на маите, първите жители на
Юкатан.
41. Спиакок и Смукане са двамата Непознати Вотан и Алтотас.
Навред те навлизат едновременно, като братя или като съпрузи.
42. А после Вотан се явява като Великия Повелител на Източния
Север; неговото име, по данни от Попол Вух, е Топилтцин Акситл
Кетцалкхуатъл - Изумрудено Перест Змей, бог на четирите Ветрове.
10
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
Това име е митическо, има връзка с първите слънчеви митове на
Юкатан и Мексико, но се прилага към Вотан, както и в древно-
гностическите книги Слънцето се нарича Исус.
43. И тъй: "На Изток реши да тръгне племето Каичи, на Изток
показваха с пръст техните бащи, говорейки за странстване и не забравиха
те тогава уговореното на своите бащи..."Защото от Вотановото царство,
на Северния Изток, са дошли техните бащи. И казаха те, тръгвайки: "да
идем на Изток, откъдето са дошли някога бащите ни"- тъй казваха те,
тръгвайки на далечен път; те бяха трима синове наследници: Кокаиб е
името на първия, което значи "Над двама стоящ", син на Балам Квитцен -
вожд на Кавеките; Коакутен е името на втория, "Хубавият цветец", син на
Балам Агхаба, вожд на Ногхаибите; Коагхау е името на третия, което
значи "Де е Царят", син на Могхукута, вожд на Агхау - Квичите.
44. И тъй, ето имената на онези, които минаха оттатък Морето -
трима бяха тръгнали на път... И когато застанаха пред Властелина, чието
име беше Накксит, Самоцветен Камък, пред Великия Властелин, пред
единствения Съдия, чиято власт нямаше синур, ето, дава им той в дар
знамение на Царственост и всичко, което я въплъщава: ето отде е знакът
на достойнство на Владетеля на Килима и достойнството на Втория
Владетел на Килима, - ето отде е знамението на всичкото величие и власт
на Владетеля на Килима и на Втория Владетел на Килима - и даде им
накрая Накксит, Самоцветният замък, всички отличия на царственост; а
неговото име беше още Топилтцан Аккситл Квестцалькиглуатл - той,
който кърмеше и бдеше над Царството на Северния Изток."
45. Ясно е от цитираното за какво отиват тримата древни владетели
при праотеца на царете. Той им дава царско достойнство, дава им онова
"знамение на царственост", което е "разбуждането на Великия Змей" у
човека и има за свой външен израз магичния жезъл и короната.
46. На езика на древните етруски царят се нарича Rex Pontifex
Maximus, което слива три понятия - Цар, Жрец и Първенство.
47. Това бе Посветеният, който в средните векове получаваше от
Хиерофанта своите външни атрибути - жезъл и корона, у тамплиерите -
меч и държава, у розенкройцерите - кръст и амфора, у орфеиците - тирс и
маслинена вейка, у офитите - зъб от пепелянка и люспа от крокодил, у
елевсинците - лавър и фигова семка, у богомилите - жезъл и перо от паун,
11
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
у първите масони - екер и кръгъл пентакъл, у Йоанистите - стрела и чаша,
у египетските секти -стилон и пергамент, у първите кабалисти - перо от
злато и кръгла плочка, у китайците - памучна книга и тривърха игла, у
бранниците - свастика и чаша със сома, у гностиците на Маркиона - Клин
и светилник с елей, у есеите - житно зърно и кърчаг с вино, у първите
талмудисти - каменен скрижал и жезъл от кедър, у зароастрианците - плат
на раменете и ваза с горещо масло, у старите християни - стихар и орар.
48. Явно е още, защо двамата Хиерофанти на Юкатана, посветени от
царя на Северния Изток се наричат Властелини на Килима: те носят като
свой таен знак - един килим, дето са изшити с условните бои на
символичен език всичките букви - 61 - на древната хиероглифика. А те са
букви - пентакли, ключове на първия закон, мистични знаци на Таро,
които претендират да изясняват всички тайни на небето и земята.
49. И после: " А ето названията на ония отличия, които следват по
своя ред, отличия на царственост: Тъкан, Трон, Седем флейти, гърмящ
Чам-Чам, разноцветен прах за натриване на тялото, благовония,
миризливи кадения, властителен Тигър, загадъчна Лисица, Елен,
Раковини, Цветец, борова Шишарка, Тамтам за пригласяне при свещени
песни, пеещи тръби, Знаме с пера на чайка и колибри; всичко това те
пренесоха на връщане през Морето, а Тулан взе и сръчността да
живописва, в която бе умел, за да запечата случилите се събития."
50. Дълбокият вътрешен смисъл на тия атрибути ясно ни говори за
характера на древно-юкатанското посвещение.
Тези знакове са ясни, мисля. Ето ги за ония, които не разбират: 61
ключове на Таро, самовластие, разбиране законите на седемте архетипни
сфери, обладание равновесие на мистичната Змия (далекия мистичен
проводник на Елифас Леви), тайни за минаване във висшите области на
първите форми и четене идеите на тяхното собствено поле, власт над
Четирите стихии, познание на вътрешната природа на човека, подчинение
под себе си на Деветте Монархии във Вселената, разчитане на
Клинопистта на Съдбините, мистичен устрем, постигане Всемъдрост
(добиване злато и бисер - мистично разбрани), схващане вътрешната
схема на Битието и вътрешния ред на Съществуването, власт над
скритата змиевидна сила у човека, долавянето на Божественото
Влияние, способност за апостолство и проповед, магична догма и
12
ПИСКОП СИМЕОН
БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ
магичен ритуал - с една дума - постоянните способности на Миналия през
Вратите.
ххххххххххххххххххххххх
51. Преданията на Мексико повествуват за Вотана, че дохождал в Мексико и когато си отивал - на брега на Усумасинта - видял грамадно дърво. Той го пронизал със стрела и там се отпечатал кръст. На другия бряг на реката пък издигнал грамаден камък, по който царе и жреци следяли отбелязан вечния ход на звездите. Той оставил на двама царе една книга, съдържаща седемте тайни на Южния Кръст. 52. Тази книга, състояща се от седем големи свитъци папирус , се пази в книгохранилището на Малта. Пазят се там и 80 плочи от жълт сиенит, дето са вдълбани неговите 162 закона, изразени в мистично- символични фигури

52. Тази книга, състояща се от седем големи свитъци папирус , се пази в книгохранилището на Малта. Пазят се там и 80 плочи от жълт сиенит, дето са вдълбани неговите 162 закона, изразени в мистично- символични фигури.

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"