Абонирай се за съобщения
Игнажден - Енергията на посветените и притеснението на поповете. Деня на зимните заклинания.ВРАЧКИТЕ И ЕНЕРГИЙНИТЕ СИСТЕМИ

Подобно на Еньовден, когато е лятното слънцестоене, и за Игнажден се е вярвало, че на този ден всички заклинания имат особена сила. В този ден се събирали всички врачки и магьосници, за да вършат заклинания. Затова до Освобождението, че и по-късно поповете са криели кога точно се пада празника. ( вижте в текста надолу загатването на силата на този ден в Библията). За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии. Според проучвания на видния наш етнограф Димитър Маринов врачките пеели песни за червен петел и ведро с жълта и бяла морска пяна, което символизира световното яйце. Според Евангелието един ден апостолите се събрали и почнали да спорят за това кой е по-велик в Небесното царство. Като чул за този спор, Христос отишъл при тях. Повикал едно дете, прегърнал го и казал:" Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството Божие. Който се смири като това дете, той е по-голям, и който приеме едно такова дете в мое име - Мене приема." (Мат. 18:2-5) Именно това дете е свети Игнат. Той става любимият ученик на Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохия. И като такъв приема мъченически венец по времето на император Траян (98-117). Един ден, по време на тържества в чест на победите на императора, Игнат бил набеден за враг на езическите божества. Разпитан бил от самия Траян, намиращ се тогава в Антиохия, който го пита защо се нарича Богоносец. Игнат отговаря, че винаги е носил Бог в сърцето си. Императорът го осъдил на смърт, а самата екзекуцията разпоредил да се извърши в Рим. По пътя до там Игнат насърчавал християните да не изпадат в малодушие и написал три епископски послания. В Рим мъченикът бил хвърлен на лъвовете. По-късно неговите кости били събрани от местните християни и върнати в Антиохия. Католическата църква почита паметта на свети Игнат на 17 октомври.  Игнажден е от последните дни на Коледните пости. Много хора се отдават на особено строг пости, защото се готвят да приемат Свето причастие. Затова в Източна България на този ден е първата за новата година кадена вечер. Нарича се така, защото най-възрастният обхожда къщата с тамян и въглен и окадява цялата къща. Върху хляба и вареното жито се запалва по една свещ. Пепелта от окадяването, свещите, житото и орехите се запазват за следващите кадени дни - Бъдни вечер и Васильовден. Трапезата е изключително постна. Както и на Андреев ден се приготвят предимно храни, които увеличават обема си. Това е свързано с народното поверие, че както набъбват сушените плодове и зърната, така ще има изобилие и плодородие. Затова на трапезата присъстват ошав, печена и варена тиква, всички видове варива, туршия от пипер, пита, колаци, картофи с ориз или булгур. Чесънът също е задължителен за вечерята, защото според народните вярвания - еднакви у всички европейски народи - той гони злите духове. В някои части на България на Игнажден се пукат пуканки, по които се гадае. Ако царевичните зърна се пукат добре, през годината ще се родят повече женски животни и птици. Ако са повече "патаците" (ненапуканите зърна), обратното - повече ще са мъжките твари. На Игнажден някъде се пали и "коладникът" - специално дебело дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Бъдни вечер. В други райони на този ден въпросното дърво само се отсича. В Родопите пък и християни, и мюсюлмани тачат Игнажден за предпазване от огън и пожари. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят".

Но навярно най-важният момент от народните обичаи за този ден е, че тогава се коли прасето и започва неговата "преработка" в наденици, кървавици, пача и т.н. Разбира се, от него не бива да се яде, тъй като все още не е приключил коледният пост. По далака му се гадае каква ще бъде зимата. Ако предният край е дебел, зимата ще бъде тежка. 

Пуснете енергия, но не давайте напразно такава.

Добрата или лошата среща започват с очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.

Жената е добре да раздаде питки из махалата и по съседи за здравето на всички

Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това. Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек (човек с дефект по рождение). Лошо е да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеен, нравствен и всякакъв; мъртвородено дете (излязло мъртво от утробата на майката, но благодарение на умението на бабата акушерка – съживено); повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отделил едно крайно незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и това е особено опасно за малки деца и невести. Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, старите хора съветват задължително да се изчака поне един час, независимо че е необходимо да продължим на секундата. Лошо е и когато някъде по пътя изневиделица пред краката прескочи заек.

Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.

За народа Новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо.

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Денят започва да расте по-бързо, "колкото петел скача на прага". Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния.

РИТУАЛИ

На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на баща и майка, другата – изтърсак. В кваса се добавят различни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се коли прасето.
На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и "да върви като по вода" напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Хвърлят се кестени в обора, за да скачат агънцата като тях.
Младите жени и момите довършват изработването на новите си дрехи за идващите големи празници.
На Игнажден коледарите си избират цар. Вече могат да се пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги "повдигат" за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.
Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще са измътят запъртъци. Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица. Рано сутринта домакинята разиграва магически ритуал – сяда върху крина* със слама и като уж мъти пиленца, нарича: "Тък, тък, пиленца, къде и да одите, у дома да си дойдете." Вместо нея същото може да стори т. нар. полазник – първият гост в дома, по който се познават късметът и плодородието през годината.
Пости се.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът.
Готвят се сарми, за да бъдат кокошките качулати. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
От житото опитват първо момичетата, за да се раждат повече кокошки, отколкото петли. Ако в къщата има мома за женене, остава по-дълго край огнището, за да дойдат годежари.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

ЗАБРАНИ

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да "не излезе берекетът".
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден, защото може да се роди с недъг.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

Затова и някога всяка къща си е имала свой полазник, човек, за когото е било сигурно, че носи добро. А хора, които веднъж са набедени в зла прокоба, избягвали да влизат на Игнажден в чужди къщи и си седели по домовете. Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома. От късмета на полазника зависи и дали ще има пилета през годината.

Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява с "Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!". В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: "Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед и масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!" Ръси с решето пшеница из къщата и също благославя: "Да се роди, дека рало ходи и дека не ходи!" След което домакините го гощават богато, дават му дарове – риза, кърпа. На стола, на който седи полазникът, слагат глава чесън против магии.

ОЩЕ ЗА МАГИЧНИЯ ПРАЗНИК:


На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът є, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно." Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са тек (тоест нечетен брой), ще се омъжи през годината, ако са чифт (тоест четен брой) – сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, повтаря си шепнешком три пъти, като при всяка истинска магия, заклинанието и който момък сънува, той ще е бъдещият съпруг.

Вечерта срещу празника се поставя върху секира жив (горящ) въглен и на сутринта се гледа пепелта от него. Ако е станал целият на пепел, годината ще е плодородна.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза

На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.

Петел

Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оженят. Оттогава на това домашно животно се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.

Яйце

Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните дейст­вия и знаци са свързани с носенето на кокошките.

Първи гост в дома (полазник)

Символ на добрата или лошата среща, от която произтича всичко, което се случва през годината – доброто или лошото. Вярвало се е, че качест­вата на госта – физически и духовни – се пренасят върху съдбата на хората от дома.

Добрата или лошата среща идват и вървят с вятъра, с въздуха и със слънцето, с хората и животните. Те се крият в очите на човека, защото знайно е, че има хора с добри очи и хора с лоши очи.

Старите българи знаели да разпознават какво носят срещите им с хора и животни и да се съобразяват с това. Вярвали са, че е лошо да те срещне белязан човек (човек с дефект по рождение). Лошо е да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеен, нравствен и всякакъв; мъртвородено дете (излязло мъртво от утробата на майката, но благодарение на умението на бабата акушерка – съживено); повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). За тези и други нелюбими персонажи народът ни е отделил едно крайно незавидно място в света на живите. На тях и очите им са лоши, урочасват от един поглед и това е особено опасно за малки деца и невести. Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, старите хора съветват задължително да се изчака поне един час, независимо че е необходимо да продължим на секундата. Лошо е и когато някъде по пътя изневиделица пред краката прескочи заек.

Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.

  

Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец /Предпразненство на Рождество Христово/, наричан от народа Игнажден.

Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно, пише БТА.

Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. Характерен за празника е обичаят полазване 

Поверия за Игнажден

Ако сте жена и планирате забременяване, не работете днес! Това повелява днешният празник – Игнажден. Той се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Кой пръв прекрачва дома ви?

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "сполезът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година. Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича "спохожняк", "полазник" и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го "пазят".

Поверия за деня:

o    Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

o    Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

o    Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

o    Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

o    Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

o    Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.

o    Не се иска и не се дава нищо назаем.

o    Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

o    Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Ако мъж и жена се съберат на Игнажден, заченатото дете ще е с физически недостатък.

Ако се преместят кошери след Игнажден, пчелите ще избягат. Трябва да е преди това.

Ако жена хвърли помия навън на този ден тя ще боледува.

Ако се перат дрехи на този ден, то на когото са дрехите се разболява лошо.

Ако се работи домакинска работа на Игнажден не добър късмет за семсйството.

Обредна трапеза: ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур

Игнат, Идинак, Поляз, Полязовден - традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започва Новата година и коледните празници. Тази представа определя съдържанието и смисъла на игнажденската празнична обредност. В Източна България на този ден е първата Кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща, орехите се запазват за останалите кадени вечери. Най-характерен за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът (полезник, полязник, споходник) може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома, главно в стопанството. В по-далечно минало, когато още са съществували задругите, за полазник е поканвано лице, чийто полаз е изпитан от по-предни години. Този полазник е посрещнат тържествено и му е слагана трапеза. Домашният полазник (лицето, което сутринта излезе най-напред от къщи на двора) внася трески от дръвника, слага ги на огъня и пожелава: 'Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца, кончета...)'. Някои произнасят животински звуци. В много села влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. Някъде смятат, че има и животни с добър и лош полаз. В някои села на Игнажден пекат царевични зърна, като гадаят по тях: ако пуканките са повече, повече женски пилета, агнета и пр. ще се добият през годината. Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да бъде леко раждането им. За предпазване от магьосничество, които обират чуждото благополучие, преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата, правят три кръстни знака с тестото от колаците върху греда от тавана. За лек и магия започва извършването на обряда Вардене квас.

Вардене квас
Пазене квас ­ - български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"