Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

 

Николай Райнов – „Сатанаилово царство“ (Богомилски апокриф)

 

 В началото нямаше време.

Нямаше видим свят, нямаше и невидим.

Преди да се наченат вековете, живееше Бог и с Него двата Му сина: по-старият се казваше Сатанаил, а по-младият – Христос. И двамината бяха мъдри, добри и хубави. Но нямаше кой да се поучи от мъдростта им, да се възхити от хубостта им и да се трогне от добротата им. Защото бяха само те двамата и Баща им: Бог.

Господ разглеждаше празния простор, в който нямаше още живот, спираше очи върху Своите обични синове и скръбно им казваше – тъй скръбно, както само Бог би можал да каже:

– Сами сме. Няма нищо освен Нас, тримата. Защо да бъдем самотни?

И Господ създаде невидимия свят.

Ето как го създаде.

Като рече едничка дума и замахна с ръка, яви се първото небе. След това се явиха и другите шест небеса, а под тях – трите царства: царството на Огъня, царството на Въздуха и царството на Водата. Защото Земя нямаше още.

Тъй по Божия дума се явиха седемте небеса и трите царства на стихиите. Явиха се още – по Божия повеля – духовете на седемте небеса и духовете на трите стихийни царства.

И просторите запяха. Защото първите думи на духовете бяха благодарствена песен и хвала към Създателя.

Когато невидимият свят биде създаден, събра Бог духовете, които щяха да управляват небесата и царствата. Той ги погледна с голяма обич, па им каза:

– О, небесни духове, и вие, духове на трите царства! Рожби на моето Слово сте вие всички. За да има ред в света, където ще царувате, вие ще слушате сина Ми Сатанаила и нему ще се покорявате. Той ще властвува над вас. Цар ще бъде той – цар над царете в невидимия свят.

И пред тях, както бяха наредени – от малък до голям, – всемогъщият Бог украси Своя първороден син с божествено сияние: да свети лицето на Сатанаила чак до края на просторите, та всички да го виждат.

И още го надари Той със сила на създател – да може и Сатанаила да създава като него нови светове, та да продължи работата Му.

И даде Бог на Сатанаила главно място в небесата – отдясно Нему да седи, равен да Му бъде по власт, както прилича на първороден Син.

* * *

Но сърцето Сатанаилово се не изпълни с радост, макар че Баща му го беше отличил пред всички. Синът Божи виждаше, че вси небесни сили служат на Създателя, покоряват Му се и Му пеят хвалебни песни.

Той завидя на Баща си и на бащината си власт.

И си каза в сърцето:

– Нямам мира. Бог ме уж направи равен на Себе Си, по сила и първенство, а ето че всички слушат Него – и до мене се не допитва никой. Нямам мира. Защо съм Му тогава първороден Син? Не е ли редно – първенството да бъде мое – и мене да славят небесните сили – и на моята власт да служат всички?

Оттогава завистта сви гнездо в душата на Сатанаила.

И той си каза един ден:

– Най-напред имаше празни простори. Сам Бог не можеше да ги търпи: досадно Му беше в тях. Затова рече Той: „Не е добре да бъдем сами.“ И добре каза Той. Явиха се седемте небеса и трите царства. И отведнъж стана весело: живот и песни изпълниха просторите. Не е ли второто по-добро от първото? Така е и с мене. Не съм ли аз по-достоен за власт от Баща си? Изпърво се е явил Той, а после – аз. А второто е по-добро от първото. Мои трябва да бъдат небесата и трите царства. Мои.

Тъй рече той на ума си.

* * *

И реши Сатанаил да си издигне престол над най-горното небе: над седмото небе реши да го основе той, за да бъде по-високо и от самаго Бога.

И като направи това, мина той през всички небеса – и тъй казваше на архангелите, ангелите и другите небесни чинове:

– Стар е вече Бог. Много стар е моят Баща. Не вижда Той, па и не чува добре. Не е за Него да владее над вселената. Той сам е знаел, че ще дойде време да остарее: затова е създал мене – да има кой да Го замести. Посемсега (от сега нататък) ще слушате мене: аз съм Бог, аз съм пръв, аз съм едничък. Няма друг Бог освен мене.

Тъй им рече той, но като каза тия думи, сам се изплаши. Ала Синът Божи се не спря от уплахата си. Той изгледа небесните чинове и като помълча рече:

– Тъй е. Аз съм Бог, аз съм едничък, аз съм господар.

Тъй им каза той.

И понеже никой не рече „Не“ – Сатанаил доби вяра, че онова, що е казал, е вярно.

И като минаваше от едно небе към друго, той повтаряше все тия думи:

– Мене ще слушате посемсега (от сега нататък) : няма друг Бог освен мене. Аз съм Бог, аз съм пръв, аз съм едничък.

А небесните чинове мълчаха. Никой от духовете се не обади – да каже, че е съгласен. Но и никой не каза, че не признава Сатанаиловото първенство.

Защото всички помнеха думите, що бе изрекъл Господ Бог:

– Ще слушате Сина Ми Сатанаила и нему ще се покорявате.

* * *

Като обходи седемте небеса, Сатанаил слезе под най-долното небе – там, отдето се започна царството на Въздуха – там.

Срещна той ангела на Въздуха и му заповяда:

– Отключи ми вратата на Въздуха!

И ангелът му я отключи.

Тогава Сатанаил влезе в царството на Въздуха, свика вси въздушни сили, па им рече:

– Всичко, що има по света, е мое. Бог няма вече – казвам ви – никаква власт: аз съм Бог на Негово място. Ако ме слушате и ми се покорявате, ще преобразя вселената. Земя ще направя всред царството на Въздуха и вие ще властвувате над нея и над всичко живо по нея. Докле свят светува, ще царуваме заедно и ще ни бъде добре. Искате ли?

Като чуха тия горди думи, въздушните сили се смутиха и уплашиха. Повечето от тях замълчаха.

Само една третина рекоха:

– Искаме.

Но Сатанаил беше доволен и от това: тия духове му стигаха.

След това Синът Божи слезе по-долу. Той се изправи пред царството на Водата и заповяда на оня ангел да му отключи вратата. Като влезе в царството на Водата, Сатанаил призова вси водни сили, изгледа ги, па им рече:

– От днес нататък аз съм Бог. Ничия друга повеля няма да слушате, защото властта на Бога падна. Няма на света друга власт освен моята. Чуйте ме, ангели! Ако ми бъдете верни, аз ще създам реки, езера и морета и в тях ще смъкна небесните води. Вие ще царувате над тях и всичко живо в моретата, реките и езерата ще ви се покорява. Докле свят светува, ще владеем заедно и по-силни от нас не ще има. Искате ли?

Но и в това царство ангелите се смутиха.

И от тях само една третина рекоха:

– Искаме.

Най-после Сатанаил слезе още по-долу и стигна до предела, отдето се начеваше царството на Огъня. Извика той ангела над ангелите и му повели да отключи вратата на Огъня. Като влезе в царството на Огъня, Сатанаил събра тамошните ангели, па им рече:

– Слушайте! Няма власт по-горна от моята: знаете ли? И сила няма от моята по-голяма. Аз съм по-мощен от Бога, затова Той ми даде да управлявам света. Ако ми се покорявате, ще създадем слънце, месец и звезди. Небесната светлина и небесния огън ще събера в тях, а вие ще станете царе на светилата. Край не ще има вашето царуване и щастието ви не ще има дъно. Искате ли, ангели?

Но и огнените ангели поклатиха недоволно глави.

Само една третина от тях рекоха:

– Искаме.

* * *

А Бог виждаше що прави Сина Му и чуваше как приказва на небесните духове. Той чакаше – да се сепнат и да разберат що са направили: да видят, че са поели крив път. Но те и не помислюваха за това: обещанията на Сатанаила ги бяха съблазнили.

И когато кипна като буря срещу Бога недоволството на бунтовните сили, Той пропъди от трите небеса на стихиите сговорниците Сатанаилови и самаго Сатанаила. В тъмната бездна ги прогони: отвъд трите царства ги прати Той.

Но Всемилостивият не отне на Сина Си нито сиянието, нито създателската сила, защото очакваше той да се разкае и да рече:

– Сгреших.

На ангелите заговорници Той отне бляскавите дрехи, светлите венци и златните престоли: само Сина Си Сатанаила пожали.

И полетяха тъмните ангели в бездната, както лети градушка към земята. Голи бяха те и телата им почерняха, когато излязоха от царството на светлината и влязоха в бездната на мрака.

Над тия черни ангели трябваше занапред да царува Сатанаил и с тях да упрлавлява света на мрачините.

* * *

Когато се озова в бездната заедно със своите съзаклятници, Сатанаил реши да основе там голямо царство – по-голямо от небесното – и да заживее с черноликите ангели в него. Защото той не можеше без власт и без поданици и създателската сила го пареше в сърцето като разпален въглен.

Нов свят намисли да създаде Сатанаил – по-хубав от небесния.

Бог видя това и рече в сърцето Си:

– Няма да му преча. Не: няма да му преча. Защото – като създава, той ще си спомня за Мене и ще се разкае най-после.

И даде Бог Сатанаилу за седем деня пълна власт над вселената. И удвои творческата му сила, за да създаде наистина хубав свят. И заповяда на вси ангели, архангели и други небесни сили да му не пречат, докле траят тия седем деня.

Но Сатанаил не разбра това. Той си мислеше, че голямата създателска сила е негова, а не иде от Бога. Мислеше си той още, че всички духове му се покоряват – не защото от Бога им е заповядано, а понеже искат да получат власт в новото царство – царството на падналите ангели.

И той се радваше. Радостта му нямаше край.

В тая голяма радост Сатанаил създаде видимия свят. Той взе в шепата си вода от царството на Водата. Най-гъстата вода взе той – гъста като тиня, – стисна я силно в ръката си и я превърна на земя. После й повели да се умножи и да нарасте, та да изпълни голямата част от бездната. И земята го послуша. Тя се разшири и нарасна бързо, както нараства дъждовен облак, който покрива цялото небе. Тъй земята покри оная част от бездната, що ? бе определил Сатанаил.

След това Синът Божи заповяда на земята да изригне от себе си живи същества. И тя отново го послуша. Първи се явиха ония животни, които ходят на четири нозе, и тия, които се влекат поземи. Тъй се явиха вълците и мечките, гущерите и слепоците, псетата, жабите и всички други като тях.

Тия животни бяха силни. Голяма сила и много живот им бе внедрила земята и те се тъй бързо устремиха към небето, че се откъснаха отземи и полетяха нагоре.

Но Сатанаиловата ръка ги спря.

– Стойте! – викна им създателят. – Небето е населено: вие ще живеете на земята.

И те тръгнаха поземи: едни заходиха, други заскачакаха, трети запълзяха.

Подир туй Сатанаил повели на земята да изригне нови същества. Защото първите животни му се видяха малко и земята беше още празна.

Но земята се беше уморила, когато бе дала живот на първите същества. Затова – като изригна втори път живот – нейният издъх беше муден. И ето че се явиха дървесата, храстите и билките. Ала те не добиха сила да се откъснат от своята родилка: те се цели подадоха към небето, но останаха скрепени заземи. Тъй се явиха дъбовете и буките, глогините и шипките, здравецът и подрумчето, лалето и трендафилът, гъбите, сладкото коренче и мъховете. Заедно с тях поникнаха и другите растения: житото, царевицата, просото и овесът. И много дървеса, треви и цветя израснаха – да украсяват земята.

Сетне Сатанаил събра водите и създаде море, реки и езера. А от въздуха направи видимо небе – да бъде като балдахин над земята. И на водите също заповяда да родят живот. Това повели той и на небето.

И ето че водите отлъчиха от себе си риби, раци и други животни, които живеят във вода, а по небето се явиха птици и прилепи, бръмбари и пчели и други хвъркати животни. Едните останаха да обитават във водата, а другите се заселиха в горите, в пещерите и по полята.

* * *

Като създаде животните, Сатанаил погледна своя свят.

Дълго го гледа той, па накрай рече:

– Хубав ми се вижда. Хубав е моят свят, но е тъмен. Светлина му трябва. Нищо се не вижда в него. Само аз виждам, защото съм Бог.

В това време ангелът на Водата плачеше от скръб, че Сатанаил е взел от царството му шепа вода, за да създаде от нея земята. Защото този ангел не беше от ония, които бяха рекли: „Искаме.“ Той беше верен Богу – великият ангел на Водата.

И както бе навел своята скръбна глава, падна му короната и блесна, щом слезе в Сатанаиловото царство, както блести елмаз вдън дълбоки води.

А Сатанаил видя короната, грабна я и я разполови. И ето че от едната й половина излезе слънцето, а от другата – месецът, а от средината се изсипаха звездите. И те се издигнаха веднага нагоре: към небето полетяха те, за да се върнат в царството на Водата, отдето бяха дошли. Но Сатанаил ги спря с ръцете си, както бе спрял по-преди животните, и им повели:

– Стойте! Няма нагоре път за вас. Което е дошло в моето царство, мое е – и мене ще слуша.

Тъй се явиха небесните светила – да озаряват земята и всичко по нея: едни – денем, а други – нощем. Те се явиха още и да бъдат белези за време: да отбелязват дните и нощите, месеците и годините.

И да казват на живите същества: „Не сте вечни.“

Тогава светът на Сатанаила стана светъл, но в него се явиха и сенки. Защото – дето има светлина, има и сянка.

* * *

И погледна Сатанаил втори път своя свят и рече с голямо доволство:

– Хубав е. Наистина е хубав. Но нещо му липсва. И най-хубавото заприличва на грозно, ако си стои все тъй хубаво, както е създадено. Трябва да създадем същество – по-горно от тия животни. На земята е потребен господар, който всеки ден да я прави от хубава по-хубава.

Тогава Сатанаил намисли да създаде човека. Седем различни части взе той, за да направи снага на човека. От пръст създаде месото му, от камък – костите, от морска вода – кръвта, от слънчева светлина – очите, от облак – ума, от вятър – дъха, а от огън – желанието.

Като направи пръстения човек, Сатанаил го изправи на нозете му, отдалечи се и го погледна.

– Хубав е – каза си той, – и як е. Но пак му липсва нещо. Какво е онова, що му липсва?

Човекът гледаше право към слънцето. Гордо и смело беше изправил той главата си, но членовете му бяха неподвижни.

Сатанаил видя това и рече:

– Живот няма у него. Моят човек е без душа. Като сляп гледа той: гледа и не вижда. И стои като мъртъв. Не бива тъй. Трябва да му внедря живот.

А в това време водата, що беше в пръстта, се стече в десния крак на човека, проби му палеца и потече навън.

Разгневи се Сатанаил и – както водната струя течеше на лъкатушка – прокле я да се запре. Изведнъж водата се втвърди и вдигна глава да погледне своя повелител.

Тъй се яви змията – и остана там, до крака на пръстения човек.

* * *

Денят минаваше мудно.

Слънцето грееше, птиците летяха с песни по въздуха, дървесата махаха своите клонки и цветята навеждаха главиците си, милвани от вятъра. А мъртвият човек стърчеше с глупав изглед, защото не можеше да се движи.

– Не бива да го оставя тъй – каза Сатанаил. – Трябва да му вдъхна душа.

И той се наведе над човека и вдъхна душа в тялото. Но тя излезе през дупката на палеца и се вмъкна в змията, която все още гледаше и зяпаше с уста. Бог не беше позволил Сатанаилу да вдъхва душа на човека – затова душата не можа да оживи глиненото тяло.

А змията оживя и почна да лъкатуши наоколо.

Сатанаил се втори път разгневи и рече:

– Кой е Онзи, Който пропъди душата – да излезе от човека и да се всели в животното? Проклет да е Тоя, Който ми пречи!

Но проклятието не можа да стигне до Бога, а се повърна – като светкавица – и влезе в змията. И змията получи тогава отровата, с която умъртвява оногова, когото ухапе.

Сатанаил погледна змията и каза:

– Моя душа и мой живот отидоха у това животно, което пълзи там, по пясъка. Нищо! Нека то стане най-мъдро и най-опасно от всички животни на земята, за да се знае чия душа носи. Нека!

Но той скърбеше, че не е можал да оживи човека.

* * *

Когато слънцето се издигна високо-високо и почна да се наклонява към заник, Сатанаил си каза:

– Има време до довечера. Защо да не направя още един човек? Нека са двама – мъж и жена.

И той направи втори човек, по-хубав от първия, защото умееше вече да прави снаги от пръст. После погледна людете, лишени от живот, и си рече:

– Нравят ми се те. Единият е по изглед силен, а другият – гиздав. Така и трябва. Единият ще бъде мъж, а другият – жена. Ще се обикнат те – тия люде. Защото си и приличат – и се различават един от друг. Мъжът ще владее, а жената ще го слуша, ще му угажда и ще му помага. Добре е тъй: съпруг и съпруга ще бъдат те, за да могат да се плодят и множат като вси животни и да населят земята. А душата ще им изпрося от Бога.

* * *

Слънцето залезе.

Заспа земята, а на нея стърчеха пръстените люде. Мъжът и жената бяха неподвижни, като канари. Когато застудя, телата им почнаха да се свиват и напукват. По кожата им се явиха бръчки.

Сатанаил видя това – защото все още стоеше до тях и ги гледаше – и рече тъжно:

– Застаряха моите люде. Ако ги оставя тъй, студът ще ги спука. Те рано-рано ще застареят. Трябва да ги оживя по-скоро.

И той повика седмина от своите ангели, прати ги в небесния свят и им заповяда да измолят от Бога душа за мъжа и жената.

– Ще отидете при моя Баща – каза им той – и тъй ще Му речете: „Божият син е създал люде. Мъж и жена ги е създал. И двамата са хубави, но няма живот в телата им. Той Те моли да им пратиш душа – да ги оживи.“ Кажете Му още и това: „Когато людете оживеят, те ще се наплодят и ще станат толкова много, че ще има и за Тебе, и за него. Половината от тях ще са Твои, а половината – негови. От своите люде Ти ще дотъкмиш броя на ангелите, които прогони в бездната.“

Седмината пратеници отидоха при Бога и Му казаха това. Господ изслуша думите, па рече на тъмните ангели:

– Вървете си, тъмни ангели, при оногова, който ви е пратил! Кажете му, че ще вдъхна живот на людете, които е създал!

И когато черноликите ангели си отидоха, Бог повика ангела на второто небе и ангела на третото небе. Заповяда им да слязат в бездната, където е светът Сатанаилов, и да вдъхнат душа на людете.

А като ги изпращаше, каза им:

– Едно помнете, пратеници Мои: лъжовен е светът на Сина Ми Сатанаила. Сън и мора е оня свят. Който отиде там, и него сън напада. В нищо не вярвайте там, като отидете: всичко е лъжа и примка. И се пазете – да не би да заспите, защото ще ви се случи зло!

* * *

Двамата ангели слязоха на земята и тръгнаха да дирят пръстените люде. Но щом се опряха нозете им оземи, ангелите усетиха голяма тежина. Крилата им увиснаха като железни, а клепачите им се едвам-едвам движеха. Земята ги скова.

И те си казаха един другиму:

– Проклет е тоя нов свят. Всичко е тук тежко, студено и сънливо. Сякаш се вкаменихме, откак слязохме. Не е тук за нас. По-скоро да си вървим!

Но те си спомниха Божията повеля – да вдъхнат душа на людете. Затова останаха. А когато стигнаха до глинените люде, Сатанаил ги посрещна с голяма радост и почна да им разказва за чудесата на своя свят.

Той им разказваше за големите птици с пъстри пера, за златистите и сребристи риби, които плуват в езерата, за планинските водопади, които пеят и разбиват водата на елмази, за червените острови от корал всред морето, за хубавите благовонни цветя, за голямото слънце, което свети цял ден над земята.

И както разказваше, той махаше ръце над главите им, а въздухът ставаше при всеки замах все по-гъст и по-гъст; най-после стана като стена: тежък и плътен стана въздухът – с чук не би можал да го разбие човек.

И двамата ангели слушаха като омагьосани.

И когато въздухът се сгъсти, та стана като зид, очите им се склопиха и Божиите пратеници заспаха.

Тогава Сатанаил се израдва много. Той извлече духовете им от техните небесни тела и ги внедри в снагите на пръстените люде, като им заповяда да спят до изгрев слънце. В мъжа той затвори ангела от третото небе, а в жената – ангела от второто небе. И единия човек нарече Адам, а другия – Ева. Но небесните тела на ангелите се разпаднаха веднага, щом излязоха из тия духове, и се разтопиха, както се топи мъгла над морето.

* * *

Събудиха се на заранта ангелите и се видяха заключени в тежки снаги от пръст. И заплакаха горчиво. Едри сълзи зарониха те и вдигнаха ръце към Бога, да молят от Него помощ.

А Сатанаил се радваше, като ги гледаше. Но той се радваше не за това, че ангелите плачат, а за туй, че мъжът и жената са живи и махат с ръце, и говорят, и ронят сълзи. Край и мяра нямаше неговата радост.

– Стига сте плакали! – рече им той. – Няма защо да роните сълзи: тук е хубаво! Забравете небесата, отдето сте дошли! Земята помнете, защото на нея ще живеете занапред!

Той се озърна наоколо, помисли малко, па каза:

– Няма да ви оставя тук: недейте скърби! Виждам, че тук не е за люде като вас. Телата ви  са от земята, но духовете – от небесата. Тук не е за вас. Ще ви създам светло и хубаво царство и Рай ще го нарека. Там ще събера всички хубости и чудеса на земята: да живеете и да се радвате. В Рая ще ви поселя. Не виждате ли, че ви обичам? Обичам ви, защото сте дело на ръката ми и рожба на моята създателска сила.

Като чуха тия думи, Адам и Ева престанаха да тъжат. Те забравиха небесата, отдето бяха дошли. Забравиха и Бога, Който ги беше пратил.

* * *

Още същия ден Сатанаил създаде Рая. Той залягаше да го направи хубав, като седемте небеса, та людете да живеят в него с радост.

Раят стана наистина хубав. Сам Бог погледна отгоре и Сатанаиловата градина Му се понрави. За да я направи още по-хубава, Той заповяда на две хиляди и трима ангели – всеки да посади в нея дърво. Ангелите послушаха Божията повеля и всеки засади в Рая дърво. Архангел Михаил посади маслина, архангел Рафаил – фурма, архангел Уриил – калина. И другите посадиха – всеки по дърво.

Като видя, че всички ангели садят в Рая дървета и че дърветата им са едно от друго по-хубави, Сатанаил се замисли.

– Аз направих Рая – си каза той, – а още не съм посадил в него дърво. И моите ангели не са посадили. Бива ли – Божиите ангели да садят, а ние да ги гледаме?

И той свика черните ангели и заповяда всекиму да посади дърво в Рая. Но всички дървеса, що посадиха те, раждаха отровни плодове. Уплаши се тогава Сатанаил, че людете, които живеят в Рая, може да хапнат от тия плодове и да умрат.

Загрижи се той и намисли да посади сам дърво, което лекува от всякаква болест, мъка и грижа.

И посади – лозата.

А Бог гледаше. Видя Той, че Сатанаил е посадил в Рая лоза и я е нарекъл Дърво на Познанието.

И каза Бог тогава в сърцето Си:

– Измамен е светът на Сина Ми Сатанаила. Измамен е и Раят му. Измамно е и дървото, което уж лекува всяка болест, грижа и страдание. Нека то бъде дърво, което скъсява дните на човека: да се знае това, та да го избягват! Плода му да ядат, но сока му да не пият. А Аз ще посадя дърво, което ще дава истинска мъдрост на людете – и ще крепи у тях вечния живот.

И посади Господ тогава най-хубавото дърво. Всред Рая го посади. И Той го нарече Дърво на Живота.

* * *

Сатанаил посели Адама и Ева в Рая и те заживяха там честито и безгрижно. Когато хапнаха от Дървото на Живота, те си спомниха, че са ангели, които Сатанаил e заключил в плът. Стана им тежко. Прииска им се да се върнат в небесата, но не можаха.

А Сатанаил идваше често при тях, но те го не обичаха, защото си бяха спомнили, че ги е пленил с измама. Той им говореше, а те мълчаха. Питаше ги, но те му не отговаряха.

И Бог се явяваше често на Адама и Ева и се разговаряше с тях. Те го слушаха, защото знаеха, че духовете им са слезли от Божиите небеса.

Веднъж Бог им каза:

– Две хиляди и три дървета посадиха Моите ангели в Рая, дето живеете вие. Всички тия дървета са различни по вид и плод. От тях можете да ядете и да се храните с плодовете им. Само не бива да ядете от ония дървеса, които посадиха черните ангели: плодовете им са отровни; ако хапнете от тях, ще умрете. А най-много се пазете от онова дърво, което се нарича Дърво на Познанието. Него посади сам Сатанаил. Пиете ли от сока му, дните на живота ви ще се скъсят и ще извършите всякакви грехове. Както едно време ви налетя Сънят, понеже Ме не послушахте, тъй ще ни налетят Грехът и Смъртта, ако пийнете от сока на онова дърво. Яжте от Дървото на Живота, което е всред Рая, и вие ще придобиете мъдрост и вечен живот.

Тъй говореше Бог на първите люде. Но щом Той си отиде, при тях дойде змията. А Сатанаил бе подучил това животно да прелъсти Адама и Ева, та да не послушат Бога.

И змията им каза:

– Няма по-вкусен плод от оня, що ражда Дървото на Познанието. Хапнете ли от него, сърцето ви ще се развесели. А пък, ако изстискате сока му и го оставите да престои, ще имате питие, което прави човека божествен. Пийнете ли от него, ще можете тутакси да отидете вредом, където искате – дори и на седмото небе.

Тъй рече змията на Адама и Ева. На двата духа, затворени в плът, се искаше много да се върнат в небесата, отдето бяха дошли. Те забравиха думите на Бога: излъгаха се и ядоха. Направиха и питие, както ги беше научила змията. Пиха от него и изпаднаха в забрава.

Тогава изведнъж окапаха листата на всички дървета, окапаха от срам, че слезлите ангели са сгрешили. Останали бяха само листата на смокинята. И от листата на това безсрамно дърво Адам и Ева си ушиха дрехи, за да закрият снагите си – че ги беше срам да ходят голи.

А Бог се разгневи, че людете не са Го послушали, та ги изгони от Рая и ги прокле да се лутат и мир да не видят. И заповяда им с тръни да се хранят.

* * *

И намериха се Адам и Ева в тъмна, зловеща и безводна страна, покрита с каменак. Дива беше там земята и нищо не раждаше. Дълго се лутаха те по посоката на четирите вятъра – да дирят храна: не намериха. И вода нямаше никъде.

– Да се помолим Богу – рече мъжът: – Само Той може да ни помогне.

– Да се помолим – каза жената.

И те паднаха на колене и дълго се молиха. Бог се съжали над тях, повика архангел Йоиля и тъй му рече:

– Отиди при людете, които живеят на тъмната земя! Те са Мои люде, макар че са сгрешили. Намери им земя – земя добра, да ги храни! И ги научи как да я работят!

Тогава архангел Йоил отиде при Адама и Ева, в оная студена зловеща страна, дето се още лутаха и плачеха, и се молеха. Когато ги наближи, те познаха, че е ангел, и паднаха, та му се поклониха.

А той им каза:

– Сгрешили сте, братя мои, затова страдате. Но Бог се съжали над вашите страдания и ме пратиха да ви помогна. Стойте тук и се молете, додето ви повикам!

И той се изгуби. Но малко след това людете чуха гласа му, който ги викаше. Силен бе тоя глас – и звучен, като глас на медна тръба. Те се запътиха натам, откъдето се чуваше гласът, и стигнаха до Рая.

Там стоеше архангел Йоил. Той им каза:

– Елате след мене! Отделил съм ви една седминка от Рая – да живеете там и да я владеете. Земята, що ви е отредена, е най-лошата райска земя. Но тя е все по-добра от оная, по която се лутахте и гладувахте. Ще ви науча как да копаете, орете и сеете. Ако работите, тя ще ви храни и доволни ще бъдете.

И архангелът научи людете да работят земята, и семена им даде, да я засяват. А докле поникнат посевите и родят род, той им каза да ядат от плодовете на едно дърво, което едничко растеше там и даваше трънливи плодове. Защото над людете още тежеше Божията клетва – да се хранят с тръни.

Но архангел Йоил научи людете да белят кората и да ядат ядката. А това дърво беше кестен и плодовете му бяха вкусни.

* * *

Дълго живяха Адам и Ева в оная райска земя, която работеха, както ги беше научил архангелът. Но плодовете, що бяха посели, не излизаха вкусни. Те приличаха на сланутък. На Ева дотегна да яде тия плодове и тя почна да плаче.

Тогава Адам се помоли отново Богу. Бог се пак смили над людете и прати архангел Михаила да им помогне. Слезе архангел Михаил на земята. Той донесе от Рая пшеница и пчели и научи Адама да сее и жъне жито, а Ева – да меси хляб и да отглежда пчели. Сетне доведе най-питомните животни, накара ги да слушат Адама и да се не делят от земята, дето живее той.

Мъжът назова животните по име и те му станаха покорни.

Но Адам с голям труд ореше седминката от Рая, що му беше отредена. Земята беше като изляна от желязо, та се мъчно цепеше, защото бе направена – всичко да си расте само из нея.

* * *

Един ден Адам намисли да излезе малко навън от Рая и да опита земята там. Изкара воловете и начена да оре. Земята беше рохкава и лесно се цепеше. Мъжът се зарадва и започна да работи.

Но към пладне се яви Сатанаил и викна да се кара на мъжа:

– Защо ореш моята земя? Кой ти позволи? Не знаеш ли, че аз съм господар тук, а не Бог, комуто се молиш?

Адам спря воловете и отвърна:

– И земята, и небето, и цялата вселена са Божии.

– Не са – рече Сатанаил. – Негова е само оная седминка от Рая, що ти даде архангелът. Тя е Негова, защото аз Му я подарих. Ако се съгласяваш да ми станеш роб, работи рохкавата земя, на която стоиш. Но ако искаш да си Божи човек, върни се в Рая и ори желязна земя!

Адам повтори:

– И райската земя, и тая, и безплодната, която не ражда нищо – са все Божии.

– Добре – каза Сатанаил. – Като е тъй, подпиши ми книга, че ти и жена ти, и вашите потомци ще бъдете на оногова, чиято е земята.

Адам се съгласи. Като мислеше, че земята е Божия, той подписа на Сатанаила книга. Сатанаил взе книгата, зави я на свитък и я скри в река Йордан, под голям камък, подобен на обърната чаша.

* * *

Цял ден ора Адам земята. Когато надвечер подкара воловете към къщи, срещна го архангел Михаил и го спря.

– Каква книга подписа ти на Сатанаила днес? – го запита той.

– Подписах му книга, че аз и жена ми, и потомците ми ще робуваме на оногова, чиято е земята що работя.

– А чия мислиш, че е земята, която си орал днес?

– Чия ще да е, ако не Божия? Цялата земя е на Бога и ние ще сме Божии роби.

Архангел Михаил се усмихна и рече:

– Излъгал си се, Адаме. Не е Божия земята: тя е Сатанаилова. Само Раят е Божи – затова ти отдели Бог седминката от него. Наистина, земята там е корава, като желязо е тя и тази година ще ти роди малко. Но колкото повече я работиш, по-рохкава ще става и всяка година ще ти ражда все повече и повече плод. А Сатанаиловата земя е измамна: тая година е рохкава и плодовита, но от година на година ще става все по-корава и по-безплодна.

Адам стоеше и слушаше смутен.

– Най-много сбърка – рече архангелът, – че подписа книгата. Посемсега и ти, и Ева, и вашите потомци – всички ще бъдете роби на Сатанаила.

Като чу тия думи, Адам се сгърчи от мъка.

– Що да правя, Божи пратениче? – запита той архагел Михаила. – Научи ме: що да сторя, та да се отърва от робията?

Архангелът му отговори:

– Ще се молите – ти и жена ти – четиридесет деня и четиридесет нощи на Бога. Нищо няма да ядете. В реката ще се потопите до шия и тъй ще стоите, докле мине уреченото време. Тогава Бог ще ви помогне.

* * *

На другия ден, още рано сутринта, Адам поведе жена си към река Тигър и като стигнаха до брега, каза ?:

– Добре запомни това, което ще чуеш! Влез в реката и застани във водата до шия! Тури си под нозете камък – и на главата камък, и стой тъй, докле дойда при тебе! Гледай да те не измами някой – да излезеш! Недей снема камъка от главата си и не излизай от водата който каквото ще да ти казва! Ще излезеш чак когато чуеш гласа ми и когато ме видиш, че идвам. Ще ти направя знак с ръка. А знакът ще бъде – кръст във въздуха.

Тъй рече Адам на жена си, па отиде в река Ефрат и се потопи до шия, както бе поръчал на жена си да направи. И четиридесет деня не излезе от водата. И нищо не ядеше, а само пиеше по малко от речната вода. И молеше се денем и нощем: сън не склопи очите му, умора не сви нозете му.

Толкова силна бе молитвата на Адама, че ангелите я чуха и надойдоха да се молят с него. Всички плачеха с Адама и молеха Бога да отърве людете от робията по Сатанаилова власт.

* * *

А Сатанаил не видя Адама да оре земята и тръгна да го търси. Намери го в река Ефрат, че плаче и се моли. Видя и ангелите, че се молят с него.

Той му не каза нищо, но разбра защо се моли мъжът. Сетне потърси Ева. И нея намери в река Тигър. И тя плачеше. И тя се молеше.

Тогава Сатанаил се преобрази на бляскав ангел и отиде отново при река Тигър. Застана на брега и тъй каза на Ева:

– Бог чу твоите молитви, жено. Чу Той и молитвите на мъжа ти. Излез вече от водата! Не виждаш ли, че небето се прояснява над тебе – и Бог те благославя със Своята света десница? Той спаси тебе и Адама от Сатанаиловата власт. Излез!

Като чу тия думи, Ева хвана с ръка камъка, що ? беше на главата, и погледна нагоре. Тя видя, че небето е ясно и светло над главата ?. Видя и силно сияние, че се протяга – също като ръка – към нея.

И тя отвърна на ангела:

– Виждам, Божи пратениче, небето, че се прояснява над мене. И Божията десница виждам. Но не виждам Адама да ме вика. И гласа му не чувам.

Тогава Сатанаил се изгуби, а жената почна отново да се моли. Тя се моли цял ден и цяла нощ.

* * *

На другата сутрин Сатанаил взе образа на Адама и тръгна отново край река Тигър. Когато стигна до мястото, дето стоеше Ева, той се спря на брега и рече на жената:

– Стига, Ево! Радвай се: Бог чу нашите молитви! Хвърли камъка от главата си и излез на брега! Всички ангели се молиха с мене и Бог ни отърва от робията.

А жената го погледна, без да снема камъка от главата си, и рече:

– Ти приличаш на мъжа ми Адам. И гласът ти е също като неговия. Но аз не виждам тайния знак.

Тогава Сатанаил се изгуби отново, защото не знаеше какъв знак да направи, та да измами Ева.

Тъй идваше той всеки ден и всякакви знаци правеше, но Ева се не излъга да излезе от водата, защото Сатанаил не направи ни веднъж кръст във въздуха.

Когато се минаха четиридесет деня и четиридесет нощи, Адам излезе от водите на река Ефрат и тръгна да търси Ева.

Той видя по брега на Тигър стъпките Сатанаилови, отпечатани върху мократа глина, и сърцето му се сви от страх – да не би жената и тоя път да е сгрешила. Но като я съзря, че стои в реката, зарадва се много. И още отдалек ? каза да излезе от водата. Ала Ева не можеше да повярва и тоя път, че ? говори Адам, а той бе забравил да направи уречения знак.

– Не си ти оня, който ме доведе тук – рече му тя. – Много дни подред идваш и ми говориш с гласа на моя съпруг, и ми казваш, че Бог е чул нашите молитви, но още не съм видяла знака, що чакам да видя, за да изляза от водата.

Чак тогава Адам се досети, вдигна ръка и начерта във въздуха кръст. Жената видя кръста, свали камъка от главата си и излезе из реката.

В тоя миг дойде архангел Михаил, пратен от Бога, извади свитъка от река Йордан, духна върху него и го изгори.

* * *

В ония дни, когато Адам и Ева се бяха заселили в седминката от Рая, народиха им се синове и дъщери. Син им Каин и дъщеря им Каломаин слушаха гласа на Сатанаила и на черните ангели, а пък Авел и Села внимаваха в Божиите думи и почитаха ангелите Господни.

Като видя, че Адам и Ева отърваха с пост и молитва целия си род от робство, Сатанаил реши да погуби людете чрез грехове. Той запали в сърцето на Каина завист и го надума да убие брата си Авела. В оня ден се вести за пръв път на земята Смъртта и откъсна първия си плод.

Тогава Бог видя, че син Му Сатанаил не се е разкаял, ами е решил да върви все по пътя на злото. И Той се зарече да му отнеме божеското сияние и създателската сила.

Повика Господ архангел Михаила и му поръча да накаже Сатанаил.

– Ще идеш – рече му Той – на земята, дето живее Моят първороден Син. Ще му отнемеш лъчезарната корона и ще изтръгнеш от сърцето му творческата сила – да не може вече нищо да създава.

И слезе архангел Михаил (който е архангел на Силата), и полетя към земята. Но Сатанаил узна за това и взе пламъци от слънцето и от звездите и с тях удвои пламъка, що излизаше от главата му. Сатанаиловият пламък опърли нозете на архангела и изгори крилата му. Ранен се върна Божият пратеник при Господа и Му се оплака.

Тогава Бог учетвори силата на архангел Михаила и втори път го прати да изпълни повелята Му. Слезе архангелът отново на земята. А лицето му блестеше като сто слънца и силата на десницата му накара земята да потрепери от край до край.

Сатанаил се уплаши, та побягна и полетя право нагоре, за да се скрие в слънцето. Но архангелът го настигна и го удари с жезъла си по главата. Тутакси силата Сатанаилова се изля на земята, като дъжд. Като огнен дъжд се изля тя и валя тоя дъжд четиридесет деня и четиридесет нощи.

И голям страх нападна ония, които следваха Сатанаила. А всички, които вървяха по пътя на доброто, прославиха името Божие.

* * *

В това време Смъртта, настървена от Авеловата кръв, простря дланта си над Адама и той заболя. Дълго лежа болен. Като видя, че болестта го не оставя, той каза на сина си Сита да отиде в Рая и да му донесе оттам масло от Дървото на Живота.

– Ще си помажа с него тялото – рече, – дано оздравея. Нали това дърво се казва Дърво на Живота?

Но Ева се боеше да пусне сина си сам, та тръгна с него. А Бог бе заповядал на един лют звяр, по име Горгоний, да пази Рая и никого да не пуска там. Когато Сит и Ева стигнаха до предела, Горгоний се хвърли върху момъка да го разкъса.

Сит побягна изплашен много, а майката укори звяра с тия думи:

– Не те ли е грях, Горгоний, да плашиш моето чедо? Нима си забравил как едно време, когато живеехме в Рая и ти беше мъничък, ти давах с ръцете си да ядеш и те пазех – да те не стъпчат големите зверове? Така ли ми се отплащаш за добрините?

А звярът ? рече:

– Помня, Ево, твоите добрини. Но ти ми кажи, помниш ли, че Бог ти даде Рая да живееш в него довека, а ти пристъпи повелята Му и яде от плода на онова проклето дърво, и пи от сока му, който подсторва човек към грехове? Когато бе пила от тоя страшен сок, ти зачена Каина, който уби отсетне своя брат. Така ли трябваше да се отблагодариш на Бога за Неговите големи добрини?

Като чу тия укорни думи, Ева се разрида от мъка и писъците ? разцепиха небето от изток до запад.

В това време Сит се приближи до Горгония и го прободе в гърдите. Защото гняв бе изпълнил сърцето му, когато чу как звярът укорява неговата майка, и страхът го беше напуснал. Горгоний падна и умря.

Но когато момъкът влезе в Рая и тръгна към Дървото на Живота, срещна го архангел Уриил и му каза:

– Стой, Сите! Не се приближавай до Дървото на Живота! За бащината ти болест няма лек. Още в деня, когато живеещите в Рая вкусиха от сока, що дават плодовете на Сатанаиловото дърво, Смъртта слезе на земята и почна да дебне. И ней трябва храна, а нейната храна са телата на живеещите по земята. Бог ? повели да заживее между вас и да се храни със снагите ви. Но тя няма никаква власт над душите ви: не бойте се! Ще ти откъсна клон и ще ти го дам – да го занесеш на баща си.

Като рече това, архангел Уриил откърши клон от Дървото на Познанието и го даде Ситу.

А Сит занесе клона на баща си и му каза що му е рекъл архангелът. Щом видя клона, Адам си спомни за греха и въздъхна от дълбоко разкаяние. После сви от лозовия клон венец, тури си го на главата и каза:

– Отплатата за греха е смърт. Няма изцеление за мене: затова ми е пратил архангелът тая клонка.

Но Господ видя разкаянието на мъжа и сам простря десница да му вземе душата.

* * *

Умря Адам. И погребаха го чедата му, а венеца захвърлиха далеч от гроба. Но от клона израсна тристебло дърво – най-високо от всички дървеса поземи, защото Бог го беше благословил.

Минаха се седем деня. На осмия ден умря и Ева. И нея заровиха.

Тогава земята се зарадва, защото онова, що бе излязло от нея, се върна отново в недрата ?.

А синовете и дъщерите на Сита и Села се умножиха. Още повече се умножиха потомците на Каина и Каломаин. Техните дъщери бяха хубави и Сатанаил накара падналите ангели да се женят за тях.

Тъй се народиха исполини – едри и силни люде, дважди по-големи от другите. И те извършиха много насилия – и много грехове направиха. Като виждаха колко са силни, тия исполини се подгордяха. Те станаха царе и жреци на народите и заповядваха на всички. Караха ги да принасят в жертва своите чеда и да пият от кръвта им, и да ядат от месото им. Тъй светът се разврати.

Един ден гордостта на исполините порасна дотам, че те въстанаха и срещу Сатанаила. Тогава Сатанаил реши да ги изтреби. Той прати на земята потоп, от който загинаха вси исполини и повечето от людете.

Сатанаил запази само Ноя и семейството му, защото го слушаха. Той ги научи да направят кораб и да се скрият в него, когато завалят потопните води.

А преди още да стане потопът, Бог прибра своите люде и ги пресели в далечна земя – отвъд вси морета: там да живеят и да се множат.

Мина потопът и людете заживяха спокойно. Корабът на Ноя се бе спрял тъкмо при високото тристебло дърво. Там заживя Ной. Той набра плодове от дървото, изстиска сока им и направи от него вино. Пи от виното, па даде и на своите да пият. И като пиха, те славеха с гръмки песни Сатанаила, който ги бе спасил от потопните води.

Людете почнаха да се веселят, да се женят и да се плодят. И пак изпълниха земята. Стигнаха чак дотам, дето живееха избраниците Божии. Почнаха да се женят за дъщерите им. Почнаха да ги учат на своите безчестия и грехове. Мнозина се съблазниха и забравиха всяка почит към Бога. Те станаха люде Сатанаилови.

* * *

Видя Бог, че повечето люде вървят по пътя на Сатанаила. Видя Той, че душите им ще погинат, ако ги остави. И смили се над тях – и прати втория си Син да ги спаси.

Тогава се яви Христос и духът Му се въплъти в Иисуса. Но той не прие истинска човешка плът, а привидна, защото знаеше, че Сатанаил ще гледа да Го убие. Иисус Христос ядеше и пиеше пред света само за лице – да видят всички и да помислят, че и Той е като тях. Но Той не беше като тях, защото бе Син Божи, а те бяха човешки синове, родени от мъжка похот и женска съблазън.

А в това време брат Му Сатанаил Го следеше и дебнеше. Той гледаше всичко, що прави Иисус. И помисли си той, че и Христос носи плът като всички – истинска плът, която яде, люби и страда. Когато видя, че след Иисуса вървят мнозина и слушат учението Му, и отбягват от греховни мисли и дела, Сатанаил надума еврейските книжници и фарисеите да хванат Христа и да Го убият.

И послушаха евреите Сатанаила, защото ги беше гняв, че и Друг освен тях говори за Бога и нарича Себе Си Син Божи, и казва, че е Спасител. Те отсякоха два клона от благословеното тристебло дърво и сглобиха от тях кръст. На него приковаха Спасителя. И се събраха да пият вино под кръста и да се веселят, че са убили Оногова, Който е дръзнал да говори за Бога и да проповядва нова вяра.

А мястото на разпятието бе същото, където беше погребан някога първият човек. Затова го нарекоха Лобно място, че там беше лобът на Адама.

Сатанаил се зарадва много, като видя, че разпъват Брата му. Но той не знаеше, че мъките на Иисуса Христа са призрачни мъки, а не истински: когато Го пригвоздиха на кръста, духът Му се възрадва, остави тялото и отиде при Баща Си.

А на третия ден Христовият дух се върна и оживи тялото, та го възкреси от гроба.

* * *

Когато по цял свят се разнесе вестта, че Христос е възкръснал, Сатанаил разбра, че се е измамил.

Той се уплаши и побягна, та се скри вдън пъкленото езеро. Но Христос го намери и там. Той слезе в пъкъла с голяма слава, заобиколен от ангели. В пълнотата на Своето божеско величие слезе Той – и намери Своя брат Сатанаила. Извлече го Той от огненото езеро – и се бори с него – и го победи.

И заповяда Христос да наричат брата Му Сатана, а не Сатанаил, защото сричката „ил“ означаваше божеската сила на първородния Син господен. Той му бе отнел тоя сила, когато се бори с него.

И заповяда още Христос да оковат брата Му във вериги и окован да го държат чак до свършека на света.

А душите на Адама, на Ева, на Авела и на другите спасени Изкупителят отведе при Бога, Чието царство и сила, и слава ще траят до края на вековете. Амин.

Източник: http://www.otizvora.com/2013 /02 / 5331   

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"