Абонирай се за съобщения
1,2,3 юли. Пътя на Богомилския дух и светилища в Македония. С.Богомила, Билянините извори, богомилската Бабуна, Охрид и др.Св.Наум, Самуиловата крепост и др. Пътуващ семинар
1,2,3 юли. Пътя на Богомилския дух и светилища в Македония. С.Богомила, Билянините извори, богомилската Бабуна, Охрид и др.Св.Наум, Самуиловата крепост и др. Пътуващ семинар

По своя път на духовно просветеление в региона, който ще посетим към Македония пресичат пътищата си трима вели водачи на богомилството изпратени лично от Боян Мага - Светомир Македонец, Гавраил Лесновски и Петър Осоговец. Ще стъпим на местата на свещените им проповеди с които палят огъня в душите на хората и започва да се разгаря богомилското учение! Техните манастири. Виждаме и още специалните места на Великия импулс, а също така и : 

Билянските извори, Охридското езеро. Пътуващ семинар.

През 8 век Охрид влиза в пределите на България. След приемането на християнство в България, Охрид е епископски център, като охридският епископ взима участие в Четвъртия константинополски съборпрез 869 – 870 година. Във връзка с този събор се споменава и за първи път името Охрид. По времето на цар Борис Iградът е част от Охридско-Деволския комитат.[8]

През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта  Кутмичевица, с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност през втората половина на 9 век, Златния век на българската култура (9 – 10 век), Охрид се превръща в българска книжовна столица. Тогава градът е един от най-развитите и известни средновековни културни центрове.

По времето на цар Самуил Охрид е столица на Българското царство и престолен град на Българската патриаршия (10 – 11 век). Крепостта, която е строена по това време, носи и днес неговото име и все още се извисява над града. През есента на 1015 година император Василий II Българоубиец превзема града. Крепостта остава и след това под управлението на Иван Владислав – наследник на Гаврил Радомир, който е син на цар Самуил. От времето навизантийското владичество от 1018 до 1167 година, градът е център на Охридската българска архиепископия.

Средновековният Охрид е духовен център на християнството. В него и в непосредствена близост са изградени множество православни църкви и манастири, скриптории (помещения за преписване на ръкописи) и библиотеки. Най-важните сред тях са църквите „Света София“ от 9 – 10 век, „Свети Климент“ от 10 век, „Свети Йоан Канео“ от 13 век, „Свети Никола Болнички“ от 13 век, „Света Богородица Болничка“, „Свети Климент и Пантелеймон“ и църквата на „Свети Никола Геракомия“. В южната част на града се намира днес и единствената католическа църква в региона. Някои от църквите, като скалната църква „Свети Никола Чудотворец“ и „Света Богородица Захумска“ са достъпни само с лодка.

Манастирът „Свети Наум“

На  около 30 километра южно от града, в южния край на Охридското езеро близо до албанската граница между 893 и 900 година от Свети Наум построява манастир, който носи първоначално името на архангел Михаил.

Бившият манастир „Свети Климент“ (или „Свети Пантелеймон“) е разположен на хълма Плаошник. Средновековният манастир е изграден по инициатива наКлимент Охридски[33] и лично поръчение на княз Борис I Кръстител. Според житието на Климент Охридски строителството на манастира започва през 886 година. След построяването на манастира той става център на Охридската школа и вероятно там е обучена една част от българското духовенство. След смъртта си Климент е погребан в манастирската църква. От въздигането си в края на 9 век до разрушаването си, манастирът е многократно увреждан и наново възстановяван. 

Крепостта Маркови кули (10 век, разширенена през 14 век), изградена от гранитни блокове, е една от най-забележителните на Балканския полуостров. Малката църква „Свети Архангел Михаил“ под крепостта (11 век) е престроена на куполна църква през 1371-1395 година.

Български военен паметник, зад него църквата „Благовещение Богородично“.

Мегалитното светилище под Маркови кули е древен култов обект от късната бронзова епоха, разположен на 1 km от града, в подножието на трите хълма, на които е разположена средновековната крепост Маркови кули. Светилището е част от огромен комплекс от светилища, простиращи се на километри по склоновете на околните планини разположени северния край на равнината Пелагония. Култовото място започва непосредствено след последните къщи на стария квартал на гр. Прилеп - Вароша. Пътят към средновековната  крепост  "Чардака" на върха започва от мястото, където в скалата блика карстов извор с мегалитен жертвеник над него.

Палеобалканскато мегалитно светилище под Маркови кули се намира близо до мегалитното светилище Карпа мома, където могат да се наблюдават трите лица на Великата богиня майка (Девойка, Майка, Гадателка) разположени на Селечка планина на 3 km източно от Прилеп, близо до Селце.

Съвсем скоро ще има пълните детайли за записване тук, а цената е 197 лв с две нощувки.

Направи дарение
Абонирай се за съобщения
Мисъл на деня
♥ " Всяка добра мисъл, която излиза от ва­шия мозък и се проектира в пространство­то, върви нагоре и надолу, като тези тече­ния в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, кой­то по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него." "Учителя"