Честит празник на рода Дуло, Св. Мина, Сириус. Започват вълчите – магични празници.
Днес на 11 ноември почитаме ( някои ) рода Дуло, Създателите ни от Сириус и св. Мина – покровител на семейството, сираците и бездомните. На днешния ден се почитат и светците Виктор и Викентий. Първородният род на планетата е рода Дуло, чистото ДНК, кодовете на човечеството са вплетени там от създателите ни – съществата от Сириус. Вълка е образа на Сириус в народните митове и легенди и силата на стихиите е свързан с с него.
Свети великомъченик Мина е бил египтянин
Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан през III – IV век. По това време властта в Рим, представлявана от император Диоклециан, издала указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.
Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места.
От днес започват т. нар. Вълчи празници, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджоли и други зли сили.
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват..
Те водят след себе си най-дългите нощи и са с различна периодичност (3, 5, 7, 9 или 10 дни) в зависимост от региона, в който се почитат.
В някои райони на страната Вълчите празници траят десет дни до 21 ноември ( Вълча Богородица).
Последният ден от цикъла е смятан за най-страшният от Вълчите празници, наречен от народа „Куцуклан“.
Според легендата глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не могъл да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден
ПОВЕЧЕ:
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната вяра го свързва с древно божество на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския род Дуло) и за някои славянски племена. Късни християнски легенди го свързват с дявола, а кучето – с Бога. Най-ярък представител сред вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда разказва, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник. На края останал само Куцият вълк, който се почита на осмия ден (16 ноември), известен като Вълча Богородица. Нейната празничност се определя от митологичния образ и реалната заплаха от вълка за стопаните и: тяхната стока. На този ден жените строго спазват определени забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият дрехи, защото вярват, че човек, облечен с дреха, изработена през тези дни, ще бъде нападнат от вълци; не похващат остри предмети – игли, ножици, гребен, дарак, за да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, за да не се пенят на вълците устата. В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец – да не се отварят устата на вълците, а жените мажат с кал огнището, за да залепят устата и очите на вълка. Друга забрана, която се е спазвала, е да не се излиза извън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора. Ако все пак мъжът излезе извън дома, жената вдява след него 3 пъти червен конец. Българите вярват, че вълчият вой вещае болест, глад или смърт. Сънуването на вълк също е лошо предзнаменование. Ако вълк гони някого насън, смята се, че го очакват беди, сторени му от голям душманин. На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци , Мратиньок – останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември. В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни , защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките. Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно – черна кокошка или петел – Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: „Какво колиш?“. По-възрастната отговаряла: „Коля мратиняк“ и го заколва с думите: „Не те колим ние, коли те Мратиняка“ . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали – защото смятали, че имат различни целебни сили. Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча Богородица , най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично , който също отбелязваме на 21 ноември.
14 обители и параклиси в границите на Софийската Света гора
Обръч от храмове пази столицата
Целебен камък расте в олтара на църква, пази от болести
Пред чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир всякога има богомолци.
Камъкът в олтара на черквата в Горни Богров расте непрекъснато.
Обръч от свети места пази столицата ни от бедствия, аварии и разрушителни катаклизми, твърдят свещениците от Обрадовския манастир край София, който е едно от местата, прочуто с чудесата, които се извършват там.
Те представляват своеобразен средновековен комплекс от 14 манастира, скитове, постници и параклиси около столицата ни, известен в миналото като Софийската или Мала Света гора. Той се е оформил и развил по време на Второто българско царство от 1185-1417 г.
Един от тях, запазен и до днес, е манастирът „Св. Мина” до кв. „Бенковски”, известен още като Обрадовски. Там стават безброй чудеса, показва специална книга, в която свещениците описват случаите на хора, чиито проблеми са се разрешили след усърдни молитви пред иконата на светеца воин Мина.
По молитвите му пред Бога мнозина оздравяват. Той помага още и за намиране на работа и дори за щастливо задомяване, разказва отец Атанасий от обителта. Една от богомолките, получила изцеление, е 50-годишната Нели Райкова. Жената е страдала от рак на белите дробове. Лекарите в онкологичната болница я подготвили за операция. Ден преди да я сложат на хирургичната маса, й направили изследвания отново. Оказало се, че от тумора няма и следа. „И до днес благодаря на Бога и на св. Мина за извършеното чудо, не знам защо ми бе помогнато, но оттогава животът ми се промени за добро”, разказва жената. Тя е описала чудото в издадена неотдавна книга за манастира „Св. Мина”.
Подобна е историята на Иван Василев от София. Преди година лекарите му поставят страшната диагноза рак на стомаха семином в напреднал стадий. „Тогава писах във форумите, да питам за разни неща. Сега съм съвсем здрав и изобщо не се сещам за лекарства. Започнах да се уча да карам ски”, споделя година по-късно столичанинът. След операция в раковата болница се оказало, че в стомаха му има разсейки, химиотерапията не помогнала. При едно от свижданията негова позната му подсказала да отиде и да се помоли пред чудотворната икона на св. Мина в Обрадовския манастир. Закарали го до там с кола, по пътя пациентът се превивал от болки.„На връщане болките започнаха да утихват и не се появяваха до вечерта, нито на другия ден”, споделя Василев. „Житейските истории на хората, които сега събираме, също ще бъдат издадени след време”, казва отец Атанасий. Според легендата обителта е основана през късноримската епоха. През ХІ век на това място е имало комплекс от 40 параклиса, манастирски сгради и духовно училище, както и метох на Света гора. Той е бил част от Софийската Мала Света гора.
Кръстоносните походи и османските нашествия постепенно заличават напълно следите на обителта. През 1927 г. селяни се натъкват на останки от манастир, той е възстановен в периода 1942-1945 година.Чудодеен камък расте в олтара на храма „Св. Георги Победоносец” в село Горни Богров край столицата. Всеки ден десетки пристигат в черквата, за да се помолят за изцеление. В специална книга в храма свещеникът отец Антим записва разказите на хората, които са получили помощ, след като са се помолили според нуждите си в селската черква пред олтара с нарастващия камък. Най-много са разказите за изцеления и сдобиване с рожба на бездетни от години семейства.
Хората вярват, че камъкът помага при различни заболявания и затова мъжете, които са кръстени, с разрешението и благословението на отец Антим влизат в самия олтар да докоснат камъка и да се помолят. На всеки посетител духовникът подчертава, че не камъкът помага на хората, а Бог. По думите на отец Антим чудото се случва благодарение на благодатта, която приемаме, че този камък излъчва. Освен на бездетни след молитви там се случват и изцеления на миоми и дори на някои онкологични заболявания. Всеки един случай свещеникът описва в тетрадка.Самият камък в олтара, за който се смята, че е чудодеен, нараства. Средно на десет години той става по-висок с около 2 см.
През 2001 година, когато дойдох тук, той беше висок 204 сантиметра, а сега е малко над 206 сантиметра, обяснява духовникът и допълва, че това безспорно е божие чудо, с което ни се дава някакъв знак.Никой в селото не си спомня как камъкът е попаднал тук. Някои предполагат, че той е донесен от хълма Голгота през ХIII век. Донесли го като трофей рицари кръстоносци, които се връщали от освободения Ерусалим. На връщане като тържество на свободата взели камъка от стените на Голгота и изобразили кръстове в чест и слава на четиримата евангелисти. Името на селото Горни Богров говори, че е построено на свято място, твърдят местните. Според живеещите тук доказателство за това е явилата се насън Богородица на баба Сийка Иванова.
Възрастната жена твърдяла пред отец Антим, че близо до църквата има чудодейна вода. Тя не се отказала от скептичността му и седмици наред настоявала да бъде извикан багер. Познат на отец Антим геофизик проучил с уред мястото и наистина се оказало, че има подземен кладенец. Сега той е каптиран и със сонда водата му е доведена близо до черквата. Водата има горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море. Водата помага за бъбречни проблеми и особено за напикаване при малките деца. Тя е с много соли, като заври, става на парцали. Вярващите си наливат от нея за здраве и умиване при тежки проблеми.
Жива вода от Пещерата на нимфите
КРАСИМИР КРУМОВОт президентите Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов до бившия руски премиер и шеф на руското разузнаване Евгений Примаков, плюс хиляди знайни и незнайни българи и чужденци – всички са опитали от чудодейната жива вода на скалите край Мадарския конник. Колко им е помогнала – по този въпрос мълчат и тайните служби, но визитата на държавници и представители на артсредите само подчертава славата на района като силен енергиен източник.Мястото около Голямата пещера, наричана още Пещерата на нимфите, е било обект на култове още преди християнството, когато древните са правили тук оброчища. По-късно пък монаси се заселват в скални килии около конника. Прозаичното обяснение за чудесата е, че в недрата на карстовите скали се събира вода, особено при снеготопене, а тя след това се спуска във вид на капки над главите на посетителите и в подножието на пещерата. Местните, а и туристи я събират в шишенца и вярват, че помага за какво ли не – за перде на очите, за енергийно прочистване и дори за бездетие. Според легендата капчиците, които се стичат, са сълзите на хан Крум, който не издържал и се разплакал, когато видял опожарената от византийския император Никифор столица Плиска.
Три икони закрилят Велико Търново
Иконата на Св. Богородица Троеручица е известна и като Плачещата Богородица.
Водата в лековитото аязмо бликва само в деня на св. Марина.
Иван ПървановТри чудотворни икони пазят Велико Търново и Арбанаси и привличат всяка година привържениците на поклонническия туризъм. Две от тези икони са в манастира “Св. Николай” в Арбанаси. Едната е на светеца, покровител на Божия храм, а другата на Св. Богородица. Според преданията иконата на Божията майка е донесена от Гърция, цери безплодие и изпълнява желания. “Но само ако силно вярваш и помислите ти са добри и чисти”, предупреждават монахините. След като намислиш желанието си, трябва да залепиш монета върху лицето на Божията майка. Ако монетата се задържи, молитвата е чута и желанието ще бъде изпълнено.Чудотворна икона на Божията майка Троеручица има и в друг арбанашки манастир, носещ нейното име. Тя е известна още и като Плачещата Богородица. За тази икона има легенда, че при опожаряването на Арбанаси от турците през Средновековието, тя била заровена в земята от монасите, за да бъде спасена от поругаване. 100 години по-късно малко овчарче чуло на това място изпод земята женски плач. То започнало да копае и извадило светинята. За тази икона се твърди, че лекува нервни и стомашни заболявания. Всяка година, навръх храмовия празник стотици хора от цялата страна идват тук да се помолят пред лика на Божията майка.Освен чудотворни икони, около Търново има и два лековити извора. Един от тях е в девическия манастир “Св. Троица“. За него се твърди, че цери безплодие и кара слепи да проглеждат, а сакати да прохождат. Освен него популярно е и аязмото, наречено на името на св. Марина край пътя между селата Джулюница и Кесарево. Според поверието водата там избликва в нощта на 16 срещу 17 юли, когато е денят на св. Марина и само ден след това пресъхва. Затова и във въпросната нощ стотици миряни се стичат на това място да си напълнят лековита вода.
Кръв предсказа кончината на дядо Максим
Бойко Кичуков
Петното личи ясно върху образа на Богородица.
Силвия АнгеловаЧервени петна сякаш от кръв по иконата на Богородица „Достойно есть”, която беше донесена на 27 октомври от Света гора, предсказаха смъртта на патриарх Максим. Чудото стана седмица преди блажената му кончина, твърдят от Синодалната палата. Иконата е точно копие на светия образ от Атон. Първото петно се очерта от дясната страна на образа още в деня на донасяне му, а на 28-и – се очертало и второ. На 30-и петната вече наброявали пет. На 5 ноември те започнаха да се изчистват и на следващия ден сутринта, когато светейшият почина, образът вече беше отново чист, разказаха от патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”, където е иконата сега. Всеки ден пред нея се извиват опашки от хората от цялата страна. Пет чудеса вече са се случили след усърдни молитви на нуждаещите се пред светия образ. И петте са свързани с изцеляване на тежкоболни.
Сляпо дете прогледнало в „Света Марина”
Лечебното изворче е в средата на манастирската църква.
Манастирът „Света Марина” е на 50 км от Русе.
В Каран Върбовка
Сляпо дете прогледнало от изворчето, което днес се намира в манастира „Света Марина” край русенското село Каран Върбовка.
С това предание започва историята на светата обител, към която прииждат поклонници от цялата страна, за да пият от лековитата вода. Вярващите твърдят, че такива чудеса стават и днес. Преди много, много години мястото било земеделска земя на мюсюлманин от селото.
Той бил много нещастен, защото момченцето му се родило сляпо. Когато станало на 12 години, в деня на света Марина – 17 юли, човекът го взел със себе си на нивата. Оставил го на единия край и отишъл да работи. След време се върнал и с изненада забелязал, че на същото място от земните недра е бликнала вода. Не повярвал на очите си – синът му радостно пляскал с ръце в изворчето. От целебната течност то прогледнало, а щастливият татко подарил нивата на християните за построяването на манастир.Мълвата за излекуваното момче бързо се разнесла от уста на уста. Болни заприиждали към мястото и пълнели в съдове целебната течност.
Отначало християните заградили изворчето с плет, за да го предпазят от домашните животни. После вдигнали на същото място православен храм и го нарекли „Света Марина”. В историческа справка за манастира, написана от един от обитателите му архимандрит Вениамин, са описани и други чудеса. Съобщава се за излекуван човек, ухапан от бясно куче, а през 60-те години на миналия век силната вяра и лечебната вода помогнали на ням човек да проговори. Имало и много излекувани от бъбречни болести, базедова болест, фарингит и други страдания. Днес изворчето, което се намира точно в средата на манастирската църква, е заградено с осмоъгълен парапет, а водата е изведена навън и тече от четири декоративни чучура. Вярва се, че тя помага при очни и бъбречни заболявания.
Източник zajenata.bg, vesti,bg, internet. blitz.bg.
Вестник Монитор