Дзен наставникът не е просто учител. Във всички религии има само учители. Те ти дават познания за неща, които не знаеш, и искат от теб да вярваш, защото няма как тези преживявания да ти бъдат демонстрирани нагледно. Учителят също не ги е познал – той също е повярвал в тях и сега предава своите убеждения на Друг. Дзен не е свят на вярващи. Той не е за правоверните, а за онези безстрашни души, които са в състояние да изоставят вярването, неверието, съмнението, разсъждението, ума и просто да навлязат в своето чисто безгранично съществуване. Това обаче води до изключителна трансформация. Затова ще кажа, че докато другите се занимават с философии, Дзен се интересува от метаморфозата, от трансформацията. Той е автентичната алхимия – от неблагороден метал те превръща в злато. Но езикът му трябва да разбереш не с разсъждаващия, логичен ум, а със своето любящо сърце. Или дори само да слушаш, без да се тревожиш дали е вярно или не. В един неочакван миг го виждаш – това, което ти е убягвало през целия живот. Изведнъж се отварят „осемдесет и четири хиляди врати“, както ги нарича Буда.
Коментар:
Фигурата в центъра на картата е седнала върху огромното цвете на пустотата и държи символите на трансформацията – меча, който разсича илюзиите, змията, която обновява себе си, като сменя кожата си, счупените окови на ограниченията и ин-ян символа на трансцендирането на дуалностите. Една от ръцете почива в скута, а друга се протяга надолу, за да докосне устата на спящо лице – символ на мълчанието, настъпващо, когато сме в покой.
Сега е време за дълбоко отпускане. Ако изпитваш болка, скръб или затруднения, позволи им просто да ги има, приеми ги като „факт“. Това много прилича на изживяването на Гаутама Буда, когато след като търсел в продължение на години, най-накрая той се отказал, знаейки, че няма какво повече да направи. И същата нощ станал просветлен.
Също като смъртта трансформацията настъпва, когато й дойде времето. И също като смъртта тя те отвежда от едно измерение в друго.