Енергията на цялото те е завладяла. Ти си изпълнен с нея. Вече не съществуваш ти, а цялото.
В този миг, когато тишината прониква в теб, разбираш нейното значение, защото това е същата тишина, която е изпитал Гаутама Буда, Джуандзъ, Бодхидхарма или Нансен… Вкусът на тишината е един и същ.
Времето се променя, светът се променя, но изживяването на тишината, радостта от нея си остава една и съща. Това е единственото, на което можеш да разчиташ, единственото, което никога не умира. Тишината е единственото нещо, което можеш да наречеш своя истинска същност.
Коментар:
Безмълвната, огледална възприемчивост на звездната пълнолунна нощ се отразява мъгливото езеро. Лицето в небето е в дълбока медитация, това е богинята на нощта, която внася дълбочина, покой и разбиране.
Това е много скъпоценен момент. С лекота можеш да се отпуснеш в себе си и да се гмурнеш в дълбините на своята вътрешна тишина дотам, където тя се среща с тишината на вселената. Няма какво да правиш, няма къде да идеш, а качеството на вътрешната ти тишина насища всяко твое действие.
За някои хора това ще е смущаващо, тъй като са свикнали с шума и оживената активност на света. Няма значение – ти търси онези, които са в съзвучие с тишината ти, или пък се наслади на самотата си. Време е да се прибереш при себе си. Разбирането и откровенията, които добиеш в тези мигове, ще се проявят по-късно, в един по-екстровертен период от живота ти.