Виделей, Водеща новина, Публикации

1972г.Революционен български електромобил бива унищожен от..Кой ли?

България днес далеч не е сред лидерите в прехода към електромобили: нито политиката на държавата, нито доходите биха спомогнали за обратното. Но беше време, когато нашата страна бе на гребена на вълната в разработките на електрическо задвижване. Гигант като BMW представи първия си електрически прототип – BMW 1602e – през 1972. Първите български машини от този тип се появиха съответно пет и две години по-рано. Нека си ги припомним.

Елмо 70, български електромобил

Eлмо 70 – електромобил, който чувствително надминава като показатели повечето си конкуренти и на Запад, и на Изток (виж галерията под статията)

Електрическото автомобилно задвижване е старо почти като самия автомобил. Машини с четири колела и задвижване от батерии се продават още в последните години на XIX век, дори започват да набират скорост в началото на ХХ, преди разработването на нови петролни полета и драстично спадналата в резултат цена на бензина да дадат предимство на двигателя с вътрешно горене.

През 60-те години, благодарение на напредъка в областта на акумулаторите, някои конструктори се връщат към идеята. По нея се работи във Ford и Chevrolet отвъд океана, а в Европа – в Германия, Франция… и България. Всъщност България има сериозно предимство в тази област заради развитото в страната производство на електрокари – за неговите нужди в БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ).

Пионер, Елмо 70, български електромобил
„Пионер“ – първият български електромобил, показан пред публика през 1967

Тъкмо неговият екип през 1967 създава първия български – а и изобщо източноевропейски – електромобил. Наречен „Пионер“, той е „лека кола за два пътника“, както разказва статията в тогавашното списание „Наука и Техника“. Електрическият двигател с мощност 6.3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на машината е едва 850 килограма.

Две години по-късно в пловдивския завод на ДСО „Балканкар“ започва работа по наследника на „Пионер“ – вече напълно реален и с практична насоченост прототип на основата на Москвич 426. Проектът е наречен „ЕлМо 70“ и се ръководи от инженерите Веселин Монев, Здравко Стойков и Карекин Хампарцумян.

Елмо 70, български електромобил

За да бъде преоборудван в електромобил, оригиналният „Москвич“ трябва да понесе доста модификации: диференциалът е отстранен и заменен с електромотор, свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4.67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи едва 65 кг. Коефициентът му на полезно действие е 85% – близо три пъти над конвенционалния двигател с вътрешно горене, използван от „Москвич“.

Истинската новост в Елмо 70 обаче е батерията, създадена в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. По същото време електрическите прототипи на Ford ползват оловни батерии с капацитет 5.75 киловатчаса, в Япония Hitachi разработва никелово-цинкови с капацитет 24.9 кВтч, а българската е цинково-въздушна, с капацитет цели 40 кВтч. На всичкото отгоре тя е значително по-лека от японската разработка – 400 кг срещу 697 за продукта на Hitachi.

Елмо 70, български електромобил

Батерията на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток, съпоставена с някои от конкурентите по онова време

Все пак 400 кг са значителен допълнителен товар и това налага основно преработване на задния мост на москвича. Отзад е добавен допълнителен вентилатор за охлаждане на батерията.

Колата не е особено бърза – развива до 60 км/ч. Но за сметка на това пробегът й напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили – той е 240 километра в реални условия, както показват изпитанията по столичното Околовръстно шосе („Наука и Техника“ описва как при първите тестове шофьорът бил спрян от любопитен катаджия, защото колата не издавала звук.  Оказало се, че изпитателят си е забравил документите в лабораторията).

Елмо 70, български електромобил

Статия за проекта в списание „Наука и Техника“ от 1970

Българската технология е значително по-напредничава от тази в съветския електромобил ВАЗ-2801, който се появява през 1975 с никелово-цинкови акумулатори, 40 км/ч максимална скорост и 110 км максимален пробег. Новаторската въздушно-цинкова батерия на БАН има само един недостатък – енергията се получава от изгаряването на цинковия електрод във взаимодействие с кислорода от въздуха.

BMW 1602 E, електромобил
Схема на експерименталното eлектрическо BMW 1602Е, разработено за олимпиадата в Мюнхен през 1972. Българият ЕЛМО чувствително го превъзхожда по повечето показатели

На сравнително кратки интервали скъпият електрод трябва да се подменя. Въпреки това разработката на ЦЛЕХИТ е окачествена като многообещаваща от чужди наблюдатели – но след това проектът е изоставен. И до ден-днешен няма официално обяснение защо. А изследвания върху потенциала на въздушно-цинковите батерии текат и в момента в американския MIT, Университета на Сидни и в японската Sony.

10 електрически автомобила от 60-те и 70-те години (ГАЛЕРИЯ):

 

 

close

Абонамент

за новини и събития

Ние не изпращаме спам.

Back to list

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.