Сега ще кажа нещо, което пазя в тайна цял живот. Винаги съм искал да не бъда учител на никого… Да си учител е много странна работа. Трябва да убеждаваш хората за неща, свързани със сърцето, като прибягваш до аргументи, логика, рационалност, философия;, трябва да използваш ума като слуга на сърцето. Работата на учителя е да ти отнеме ума, така че цялата енергия да се придвижи в сърцето. Сега разбираш ли? Думата учител внушава идеята за ученик, последовател. Как може да има учител без ученик, без последовател? Но в духовния смисъл думата учител – master – означава такъв, който е постигнал себеовладяване. Това няма никаква връзка с последователи, не зависи от други хора. Постигналият себеовладяване може да си бъде сам. Новият човек, за когото говоря, ще бъде такъв.
Коментар:
Учителят в Дзен не е учител на другите, а овладял себе си – и това себеовладяване намира отражение във всеки негов жест и дума. Той не е учител, който има доктрина за предаване, нито свръхестествен пратеник в директна връзка с Бог, а просто такъв, който е станал жив пример за най-висшия потенциал, съдържащ се във всяко човешко същество. В очите на този учител ученикът открива отражение на своята собствена истина. В тишината на присъствието му ученикът може по-лесно да потъне в тишината на собственото си същество. Общността от търсещи, която се оформя около учителя, става енергийно поле, подкрепящо всеки индивид в откриването на неговата собствена вътрешна светлина. Щом открие тази светлина, ученикът разбира, че учителят извън него е бил само катализатор, средство за пробуждане на този, който е вътре.