29. Упованието

Не пилей живота си за нещо, което ще ти бъде отнето. Довери се на живота. Само ако му имаш доверие можеш да се откажеш от познанията си, само тогава можеш да оставиш ума настрана. И с това упование се разкрива нещо необятно. Тогава този живот вече не е обикновен, той се изпълва, преизпълва се с Бог.

Когато сърцето е невинно и стените са изчезнали, си свързан с вечността. И не можеш да бъдеш измамен. Няма нищо, което да ти бъде отнето. Това, което може да ти бъде отнето, не заслужава да го пазиш;, а това, което не може да ти бъде отнето… защо трябва да се боиш, че може да ти бъде отнето? Не може, няма такава възможност. Не можеш да изгубиш своето истинско съкровище.

Коментар:

Сега е моментът да направиш бънджи скок, но без въжето! Точно това качество на пълно упование, без уговорки или тайни предпазни мрежи, изисква от нас Принцът на водата.

Чувство на дълбока живост ни обзема, когато направим скока и проникнем в неизвестното, дори и идеята да ни плаши до смърт. Когато се уповаваме дотам, че да направим квантовия скок, не градим сложни планове и приготовления. Не казваме: „Добре, вярвам, че знам какво да правя, сега остава да си уредя нещата и да си взема куфара.“ Не, ние просто скачаме, без да се замисляме за това какво ще се случи в следващия момент. Важен е скокът и тръпката от него, докато падаме в празното пространство.

Картата обаче загатва за това, което ни очаква от другата страна – меко посрещане на дъхави, сочни листенца на рози… хайде!