Хората, които се контролират, са винаги нервни, защото дълбоко в тях все още се крие смут. Ако не се контролираш, ако си жив и течеш, тогава не си нервен. Няма как да бъдеш нервен – каквото стане, стане. Нямаш очаквания за бъдещето, не играеш роля. Защо ще си нервен?
За да контролираш ума, трябва да останеш толкова студен, толкова вледенен, че да не може никаква енергия да тече в крайниците и тялото ти. Бъде ли й позволено да се раздвижи, тези потискания ще излязат на повърхността. Ето защо хората са се научили да бъдат студени, да докосват другите, все едно не ги докосват, да виждат другите и все пак да не ги виждат. Хората живеят с клишета: „Здрасти. Как си?“ Никой не влага нищо в думите си. Те служат просто да избегнат истинската среща между двама души.
Хората не се гледат в очите, не се държат за ръце, не се опитват да усетят взаимно енергията си, не си позволяват да текат – хората много се боят, карат я едва-едва, студени и мъртви, стегнати като в усмирителна риза.
Коментар:
За контрола си има време и място, но ако го оставим да управлява живота ни, ще се окажем напълно сковани. Човекът на картата е обграден от ъглите на пирамидални форми. Светлината блести и се отразява по лъскавите повърхности, но не прониква. Той сякаш се е превърнал в мумия в тази структура, която е изградил около себе си. Юмруците му са стиснати, а погледът е празен, като на слепец. Долната част на тялото му под масата е като върха на нож, острие, което разделя. Неговият свят е подреден и съвършен, но не е жив – той не допуска в него никаква спонтанност или уязвимост.
Образът на Краля на облаците ни напомня да поемем дълбоко дъх, да разхлабим вратовръзката си и да го даваме по-леко. Ако стане грешка, няма нищо. Ако нещата излязат малко от контрол, може би точно това е препоръчал докторът. Животът е много, много повече от това да „владееш положението“.