В един момент го е имало, в следващия вече го няма. В един момент сме тук, в следващия вече сме си отишли. И за този кратък миг колко шум вдигаме! Колко много насилие, амбиция, борба, конфликти, гняв, омраза – само за този кратък миг! Докато просто чакаме влака на гарата, вдигаме толкова шум – бием се, обиждаме се, опитваме се да притежаваме, да командваме, да доминираме, всичката тази политика. После идва влакът и си отиваме завинаги.
Коментар:
Мъжът на тази карта е целият брониран. Виждат се само гневният му поглед и побелелите от стискане кокалчета на пръстите. Ако се вгледаш в бронята, ще забележиш, че навсякъде има бутони, готови за детонация дори съвсем леко да се докоснеш до него. На заден план виждаме мъгляви образи от филма, който се върти в ума му – двама души се борят за един дворец.
Избухливият нрав или стаената ярост често прикриват дълбоко чувство на болка. Мислим си, че като отблъскваме хората, ще се предпазим от нараняване. Всъщност нещата стоят точно обратното – като покриваме раните си с броня, пречим на изцелението им. Като се нахвърляме върху другите, пречим на себе си да получим любовта и помощта, от които се нуждаем.
Ако това описание ти подхожда, време е да спреш да се бориш. На твое разположение има толкова много любов, стига само да я допуснеш. Започни, като си простиш – заслужаваш го.