Такава е ситуацията в главата ти – ръчки, педали и странни неща, които си събрал откъде ли не. Такава малка глава… и никакво пространство за живеене! Целият този боклук не спира да работи, главата ти постоянно преде и тъче, не те оставя на мира.
Само си представи какви мисли се въртят в ума ти. Един ден седни, затвори вратата и в продължение на половин час напиши всичко, което минава през ума ти. Тогава ще разбереш какво имам предвид, ще бъдеш изненадан от това, което се случва в ума ти. То остава на заден план, неизменно присъстващо, обгръща те като облак. Заради този облак не можеш да познаеш реалността, не можеш да постигнеш духовно възприятие.
Облакът трябва да бъде изоставен. Самото решение да го изоставиш ще го накара да изчезне. Ти си този, който се държи за него – облакът няма интерес към теб, помни
Коментар:
Ето какво става, когато забравим, че предназначението на ума е да служи, и му позволим да управлява живота ни. Главата е пълна с механизми, устата бръщолеви и цялата атмосфера около нас се отравя от тази фабрика за доводи и мнения.
– Ама чакай – ще кажеш ти, – нали умът ни прави човеци, той е източникът на целия прогрес, на всички велики истини.
Ако вярваш в това, направи един експеримент – отиди си в стаята, затвори вратата, включи касетофона и си позволи да изречеш всичко, което ти идва на ум. Ако наистина допуснеш всичко да излезе, без цензура и редакция, ще се изумиш от количеството боклук, което ще избълва.
Принцесата на облаците ти казва, че някой някъде здраво е „зациклил“ в главата си. Провери да не би това да си ти.