Медитацията е вид лекарство – употребата й е временна. Веднъж щом си усвоил качеството, няма нужда да правиш определена медитация. Тогава медитацията трябва да обхване целия ти живот. Когато ходиш, това е Дзен;. когато седиш, това е Дзен.
Тогава какво ще бъде качеството? Когато вървиш, си бдителен, съзнателен, радостен, немотивиран, центриран, любящ, плавен. Вървенето ти е като спокойна разходка. Когато сядаш, го правиш с любов, внимание, немотивираност – не сядаш с определена цел, просто се наслаждаваш на това да седиш, без да правиш нищо, на тази релаксираност… След дълга разходка сядаш под дървото и ветрецът идва, за да те охлади. Във всеки един миг човек трябва да се чувства добре със себе си – без да се опитва да се подобрява, без да култивира нищо, без да практикува нищо.
Да ходиш е Дзен, да седиш е Дзен. Когато говориш и когато мълчиш, когато се движиш и когато си неподвижен, същността е в покой. Същността е в покой – това е ключовата фраза. Същността е в покой – това е есенцията. Прави, каквото правиш, но дълбоко вътре си остани спокоен, невъзмутим, центриран.
Коментар:
Принцът на дъгите ни напомня, че също като тази костенурка ние носим дома си, където и да отидем. Няма защо да бързаме, няма защо да търсим подслон другаде. Дори когато се гмуркаме във водите на емоциите, можем да останем самостойни и свободни от привързване.
Това е време, когато си готов да изоставиш всякакви очаквания, свързани с теб самия или с други хора, и да поемеш отговорност за всички илюзии, които си поддържал. Няма нужда да правиш нищо, освен да се отпуснеш в пълнотата на своята същност в момента. Ако желанията, надеждите и мечтите избледняват, толкова по-добре. Изчезването им освобождава място за ново качество на спокойствие и приемане на това, което е, и това развитие ти си способен да приветстваш по начин, по който никога досега не си можел. Запази усещането на това качество на забавяне, на отдъхване и признаване, че вече си си вкъщи.