Всички лични цели са невротични. Човекът на същността разбира, чувства: „Аз не съм отделен от цялото и няма защо да търся своя собствена съдба. Нещата се случват, светът се движи – ако искаш, наречи го Бог, той прави нещата. Нещата се случват. Няма защо да се боря, да полагам усилия за каквото и да е. Просто ще се отпусна и ще бъда.“ Човекът на същността не е вършител. Човекът на случайността е вършител. Той, разбира се, е изпълнен с тревога, напрежение, стрес, терзание, сякаш винаги седи върху вулкан. Той може да изригне всеки момент, защото този човек живее в свят на несигурност, вярвайки, че е сигурен. Това създава напрежение в съществото му, защото дълбоко в себе си той знае, че нищо не е сигурно.
Коментар:
Колко хора познавате, които точно когато са били претоварени от проекти, от „жонглиране с твърде много топки“, изведнъж са били повалени от грип или са паднали и са се озовали в гипс? Точно с това „лошо подбиране на момента“ маймунката с игла в ръка се кани да стресне този „моноизпълнител“. Качеството на стреса, което тази карта символизира, идва при всеки от нас понякога, но особено уязвими са перфекционистите. Ние сами си го правим, мислейки си, че без нас нищо няма да стане – особено по начина, по който ние искаме да стане! Е, какво те кара да се смяташ за толкова специален? Дали слънцето няма да изгрее сутринта, ако ти лично не навиеш будилника? Отиди на разходка, купи си цветя и си сготви спагети за вечеря – всичко „незначително“ ще свърши работа. Просто стой далеч от маймунката!