Човекът, който живее, движен от съвестта, остава твърд. Човекът, който живее, движен от съзнанието, остава мек. Защо? Защото този, който има определени представи за това как да живее, естествено става твърд. Той трябва постоянно да носи около себе си своя характер. Този характер е като броня. Неговата защита, неговата сигурност, целият му живот е инвестиран в този характер. Той винаги реагира на ситуациите чрез характера, а не пряко. Ако го попиташ нещо, отговорът му е готов. Това е белегът на твърдия човек – той е глупав, механичен. Може да е добър компютър, но не е човек. Ти правиш нещо, а той реагира по установен начин. Реакцията му е предсказуема. Той е робот.
Истинският човек действа спонтанно. Ако го попиташ нещо, въпросът ти получава отклик, а не реакция. Той отваря сърцето си за въпроса ти, излага се на въпроса, откликва му…
Коментар:
Това е портретът на човека, на когото цялата жизнена енергия е изчерпана в усилията му да поддържа в действие огромната и абсурдна машина на важността и продуктивността. Той винаги е толкова зает да „удържа фронта“ и „да е сигурен, че всичко върви гладко“, че е забравил наистина да си почива. Без съмнение той не може да си позволи да бъде игрив. Да изостави задълженията си заради разходка до плажа може да означава срутване на цялата структура. Посланието на тази карта обаче не е само към работохолиците. Тя сочи към всички ситуации, в които си изграждаме сигурни, но неестествени навици и по този начин държим на разстояние хаотичното и спонтанното. Животът не е бизнес за управление, а тайнство за изживяване. Време е да скъсаш работната карта, да избягаш от фабриката и да се отправиш на малко пътешествие към неизследваното. Работата, която имаш да вършиш, може и да тръгне по-гладко, когато умът ти е в релаксирано състояние.