На санскрит наименованието е алая вигян, къщата, в мазето на която непрекъснато изхвърляш нещата, които искаш да направиш, но не можеш поради социалните условности, културата, цивилизацията. Тези неща се натрупват и оказват влияние върху действията, върху живота ти по много индиректен начин. Директно не могат да се изправят пред теб – ти си ги натикал в тъмното, но оттам те не спират да въздействат на поведението ти. Те са опасни, опасно е да пазиш в себе си всички тези задръжки. Може би именно тези неща достигат връхната си точка, когато човек обезумее. Безумието не е нищо друго, освен състоянието, при което вече не можеш да контролираш всички тези потискания. Но лудостта е приемлива, докато медитацията не е – а медитацията е единственият начин да станеш напълно нормален.
Коментар:
Човекът на тази карта е буквално „омотан във възли“. Неговата вътрешна светлина все още грее, но той е потиснал своята жизненост, като се е опитвал да отговори на толкова много изисквания и очаквания. Той е предал собствената си мощ и визия само и само да бъде приет точно от онези сили, които го ограничават. Опасността от потискането на естествената енергия по този начин е видна от пукнатините на повърхността, под която се кани да изригне вулкан. Истинското послание на картата е да намерим целебен отдушник за тази потенциална експлозия. От основно значение е да намериш начин да освободиш всичкото напрежение и стрес, което може би се натрупва в теб в този момент. Удряй възглавницата, подскачай, отиди сред природата и надай вик към откритото небе – всичко, което може да раздруса енергията ти и да й позволи да циркулира свободно. Не чакай да настъпи катастрофа.