Коментар:
Буда е избрал една от наистина потенциалните думи – шунята. Нейният английски еквивалент – nothingness, не може да се сравнява с нея. Ето защо бих искал да я променя в no-thingness – защото нищото не е просто нищо, то е всичко. То е живо и пулсира с всякакви възможности. То е потенциал, абсолютният потенциал. Нищото е все още непроявено, но съдържа всичко.
В началото е природата, в края е природата, тогава защо по средата ние вдигаме толкова голям шум? Защо сме толкова тревожни, нервни и пълни с амбиции – защо си създаваме това отчаяние? Пътуването ни от начало до край е пътуване от нищото към нищото.
Да си в празното пространство по средата може да бъде объркващо и дори страшно. Няма за какво да се хванеш, няма какво да ти укаже посоката, няма дори загатване за избора и възможностите, които ще срещнеш. Но точно това състояние на чист потенциал е съществувало, преди да бъде създадена вселената. Всичко, което можеш да направиш сега, е да се отпуснеш в тази пустота… да изпаднеш в мълчанието между думите… да наблюдаваш паузата между излизащия и влизащия дъх. И да съхраниш всеки пуст миг от това изживяване. Нещо свещено е на път да се роди.