Обръщането навътре не е никакво обръщане. Отиването навътре не е никакво отиване. Обръщането навътре просто означава, че си тичал след това и онова желание, тичал си и отново и отново си стигал до чувството на неудовлетворение;, че всяко желание носи нещастие, че няма удовлетворение посредством желанието, че никога не стигаш никъде, че чувството на задоволство е невъзможно. Виждайки тази истина – че с тичане след желанията не стигаш доникъде – ти спираш. Не че полагаш усилия да спреш. Ако правиш опити да спреш, това по един незабележим начин пак е тичане. Все още желаеш – този път желанието ти е да нямаш желания. Ако правиш усилия да навлезеш в себе си, това пак е излизане извън себе си. Всяко усилие те води навън. Всички пътувания са външни, няма вътрешно пътуване. Как може да пътуваш в себе си? Ти вече си там, няма смисъл да ходиш. Когато спре отиването, изчезва пътуването. Когато умът ти вече не е засенчен от желания, си вътре. Това се нарича обръщане навътре. Но всъщност не се обръщаш наникъде, просто спираш да излизаш.
Коментар:
Жената на картата има лека усмивка на лицето си. Всъщност тя наблюдава лудориите на ума си – без да съди, без да се опитва да ги спре, без да се идентифицира с тях;, тя просто ги гледа, сякаш гледа колите по улицата или вълничките по повърхността на езерото. Лудориите на ума са донякъде забавни -той подскача, върти се насам-натам, опитвайки се да ти привлече вниманието, да те примами да участваш в играта. Да развиеш умението да наблюдаваш ума от разстояние е една от най-големите благословии. Всъщност в това е есенцията на медитацията – не да напяваш мантра или да повтаряш утвърждение, а просто да наблюдаваш, сякаш този ум не е твой.
Вече си готов да създадеш тази дистанция и да гледаш представлението, без да се въвличаш в драмата. Отдавай се на простата свобода да се обръщаш навътре винаги, когато можеш, и медитацията все повече ще укрепва и израства в теб.