През вековете това е казвано отново и отново, всички духовни хора са подчертавали: „Човек идва сам на този свят и си отива сам.“ Всяка заедност е илюзорна. Самата идея за нея възниква, защото сме сами, а самотата боли. Искаме да удавим самотата си във взаимоотношения… Ето защо любовта толкова занимава вниманието ни. Опитай се да вникнеш в смисъла. Обикновено си мислиш, че си се влюбил в жена или мъж, защото тя е прекрасна, той е прекрасен. Това не е истина. Истината е точно обратната -влюбил си се, защото не можеш да бъдеш сам. По един или друг начин си търсел да избегнеш себе си. Има такива, които не се влюбват в хора, а в парите. Те започват да фантазират за пари или власт, стават политици. Това също е бягане от самотата. Ако си наблюдателен, ако наблюдаваш себе си в дълбочина, ще се изненадаш -всички твои действия водят началото си от един-единствен източник и той е страхът от самотата. Всичко друго е само оправдание. Истинската причина е, че се чувстваш много самотен.
Коментар:
Някоя вълшебна вечер ще срещнеш своята сродна душа, съвършения човек, който ще отговори на всичките ти потребности и ще изпълни всичките ти мечти. Нали? Друг път! Тази фантазия, която поети и певци толкова обичат да обезсмъртя ват, води началото си от спомените за утробата, където сме се чувствали толкова сигурни и „едно цяло“ с майката. Нищо чудно, че цял живот жадуваме да се върнем там. Но казано направо, това е наивен сън. И е наистина удивително, че продължаваме да се държим така упорито за него в лицето на реалността. Никой – нито настоящият ти партньор, нито някой, за когото мечтаеш -не е длъжен да ти достави на тепсия щастието’ нито пък би могъл, дори да иска. Истинската любов идва не като се опитваме да удовлетворим зависимостта си, а като развием своето собствено вътрешно богатство и зрялост. Тогава имаме да дадем толкова много любов, че естествено привличаме към себе си обожатели.