Когато си на кино, гледаш екрана, не гледаш назад, където е прожекционният апарат. Филмът всъщност не е на екрана – това, което е на него, е проекция на светлини и сенки. Филмът е отзад, но ти никога не гледаш натам. И прожекционният апарат е там.
Умът стои зад цялото нещо, умът е прожекционният апарат. Ти обаче винаги гледаш другия човек, защото той е екранът. Когато си влюбен, другият човек изглежда прекрасен, несравнимо прекрасен. Когато мразиш, същият този човек ти се струва най-грозния и ти така и не си даваш сметка как може един и същи човек да е най-прекрасен и най-грозен… Затова единственият начин да стигнеш до истината е да се научиш как да бъдеш непосредствен в своето възприятие, как да изоставиш помощта на ума. Посредничеството на ума е проблемът, защото умът може да създава само сънища… Емоциите, които влагаш, правят съня да изглежда реалност. Ако си прекалено развълнуван, си като опиянен, тогава не възприемаш нормално. Всичко, което виждаш, е само твоя проекция. Световете са толкова, колкото са и умовете, защото всеки ум живее в свой собствен свят.
Коментар:
Мъжът и жената на тази карта са с лице един към Друг, но не могат да се видят ясно. Всеки проектира образ, който е изградил в ума си, и с него закрива истинското лице на другия човек. Всички ние прожектираме измислени от самите нас филми върху ситуациите и хората, които ни заобикалят. Това се случва, когато не осъзнаваме напълно своите очаквания, желания и преценки’ вместо да поемем отговорност за тях и да ги признаем, ние се опитваме да ги припишем на другите. Проекцията може да е дяволска или божествена, разстройваща или утешителна, но така или иначе си е проекция – облак, който ни пречи да видим реалността такава, каквато е. Единственият изход е да разпознаем играта. Когато откриеш, че в теб възниква преценка за някого, обърни я към сгбг си – дали това, което виждаш у другите, всъщност не идва от теб? Чисто ли е възприятието ти, или е замъглено от това, което искаш да видиш?