Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо не днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен? Нима мислиш, че утре ще си по-млад, по-свеж от днес? Утре ще бъдеш по-стар и смелостта ти ще е по-малка; утре ще си по-опитен и хитростта ти ще е по-голяма; утре смъртта ще е по-близо – и ще започнеш да се колебаеш и да се страхуваш повече.
Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, а може и да не дойде. Ако трябва да решаваш, трябва да решиш в този момент.
Д-р Вогел, зъболекар, приключил прегледа на красива млада пациентка. Т-це Бейсман – казал той, – боя се, че ще трябва да ви извадя мъдреците.“ „Господи – възкликнало момичето, – предпочитам да родя!“ „Ами решавайте тогава – отвърнал доктора, – за да знам как да наглася стола.“ И ти решавай сега. Не отлагай вечно.
Коментар:
Жената на картината живее в сив пейзаж, пълен с нереални облаци като на колаж. През прозореца тя вижда цветове, светлина, живот и въпреки че й се иска да прескочи – както можем да познаем по пъстротата, появяваща се по дрехата й – някак не може да го направи. В ума й все още има твърде много „Ами ако?“ Казват, че утре никога не идва, но колкото и често да го чуваме, повечето от нас изглежда забравят тази истина. Всъщност единственият резултат от отлагането е тъпото, потискащо чувство, че нещо недовършено ни дърпа назад. Облекчението и разширението, които ще почувстваш, когато оставиш мислите на колебание, пречещи ти да действаш в момента, ще те накарат да се запиташ защо изобщо си чакал толкова дълго.