Сравнението създава чувство на малоценност и на превъзходство. Когато не сравняваш, всякаква малоценност, всякакво превъзходство изчезва. Тогава просто си, просто присъстваш. Малък храст или огромно дърво – няма значение. Ти си себе си. Нужен си. Стръкчето трева е нужно точно толкова, колкото и най-голямата звезда. Без стръкчето трева Бог ще е по-малък, отколкото е. Звукът на кукувицата е нужен толкова, колкото и всеки буда; светът ще е по-малък, по-малко богат, ако тази кукувица изчезне. Огледай се само -всичко е необходимо и всичко има своето място в цялото. Това е органично единство – никой не е по-горе, никой не е по-долу, никой не е по-добър, никой не е по-лош. Всеки е несравнимо уникален.
Коментар:
Кой ти е казвал, че бамбукът е по-красив от дъба или дъбът – по-ценен от бамбука? Мислиш ли, че на бамбука му се иска да има кухо стебло като на бамбука? Дали бамбукът завижда на дъба, защото е по-голям и листата му променят цвета си през есента? Самата идея двете дървета да се сравняват едно с друго изглежда абсурдна, но ние хората като че ли много трудно побеждаваме този навик. Да не се заблуждаваме – винаги ще има някой, който е по-красив, по-талантлив, по-силен, по-интелигентен или привидно по-щастлив от нас. И обратно, винаги ще има такива, които това отношение ще са по-малко от теб. Начинът да откриеш кой си не е като се сравняваш с другите, а като се стремиш да реализираш своя собствен потенциал по най-добрия начин.