Истинският живот на човека се разкрива от начина, по който той отхвърля лъжите, наложени му от другите. Гол, неприкрит, естествен, той е това, което е. Става въпрос за това, което си, а не в което можеш да се превърнеш. Лъжата не може да стане истина, личността не може да стане твоя душа. Няма начин несъщественото да бъде направено съществено. Несъщественото си остава несъществено. Същественото си остава съществено. Двете не могат да се разменят. А стремежът към истината само поражда още повече объркване. Истината не трябва да се постига. Тя не може да бъде постигната, тя вече е факт. Трябва само лъжата да бъде изоставена. Всички цели, идеали, стремежи, идеологии, религии и системи за подобрение и усъвършенстване са лъжа. Пази се от тях. Признай факта, че такъв, какъвто си, ти си лъжа. Манипулиран, създаден от другите.
Стремежът към истината е отклоняване и отлагане. Това е начинът на лъжата да се скрие. Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност. Защото да видиш лъжата значи да спреш да лъжеш. Да спреш да лъжеш значи да не търсиш никаква истина – няма нужда. В мига, в който лъжата изчезне, блесва истината в цялата си красота. Когато бъде видяна, лъжата
Коментар:
Когато носим товар от „трябва“ и „не трябва“, внушени ни от другите, ставаме като този дрипав, измъчен човек, който се опитва да изкачи хълма. „По-бързо, положи повече усилия, стигни върха!“ крещи глупавият тиранин, когото човекът носи на гърба си, докато самият тиранин има за корона един властен петел.
Ако напоследък животът ти изглежда като борба от първия до последния момент, може би е време да разтърсиш рамене и да видиш как ще се почувстваш без тези същества на гърба ти. Имаш свои планини за покоряване, свои мечти за сбъдване, но никога няма да имаш енергията да ги последваш, ако не се освободиш от всички очаквания, които си събрал от другите, мислейки си, че са твои. Има голяма вероятност те да съществуват само в главата ти, но това не означава, че не могат да са смазващи. Време е да „олекнеш“ и да ги пратиш да си вървят.