Този миг!… това тук-сега… бива забравено, когато започнеш да мислиш за постигане на нещо. Когато постигащият ум се надигне, губиш връзка с рая, в който се намираш. Това е един от най-освобождаващи те подходи, той те избавя още в този миг! Забрави греха, забрави светостта – и двете са глупави. Двете заедно са съсипали всички радости на човечеството. Грешният се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена. Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядваш, че си направил тази и онази грешка? Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост? Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота. Ставаш тежък, натоварен. Вината затиска гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш. Как можеш да танцуваш? Как може вината да танцува? Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е погребан.
Коментар:
Вината е една от най-разрушителните емоции, в които можем да затънем. Ако сме постъпили лошо спрямо друг или сме потъпкали своята истина, разбира се, ще се чувстваме зле. Но да допуснем да ни завладее вината означава да си докараме мигрена. Накрая се оказваме заобиколени от натрапчивите облаци на самосъмнението и чувството за незначителност дотам, че не можем да видим нищо от красотата и радостта, която животът се опитва да ни покаже. Всички ние копнеем да бъдем по-добри хора – по-любящи, по-осъзнати, по-верни на себе си. Но когато се наказваме за неуспехите си, като се чувстваме виновни, можем да попаднем в кръг на отчаяние и безнадеждност, лишавайки се от яснота за себе си и ситуациите, които срещаме. Такъв, какъвто си, ти си напълно окей и е абсолютно естествено да губиш пътя понякога. Просто се учи от това, продължавай нататък и използвай урока, за да не повтаряш същата грешка.