Тази болка не бива да те натъжава, запомни го. Ето къде хората все пропускат… Тази болка има предназначение да те направи по-буден, защото хората стават будни само когато стрелата прониква дълбоко в сърцето и го раняващ иначе не проявяват никакво внимание. Когато животът е лек, комфортен, приятен, кого го е грижа? Когато умре приятел, тогава има възможност. Когато жената в живота ти те остави сам, в тези тъмни нощи си самотен. Обичал си я толкова много и си заложил всичко и изведнъж един ден тя си отива. Когато плачеш самотен, тези са случаите, в които, ако ги използваш, можеш да постигнеш осъзнатост. Стрелата причинява болка, тя може да бъде използвана. Болката не бива да те прави нещастен, а да те накара да станеш по-осъзнат! А когато си осъзнат, нещастието изчезва.
Коментар:
Това е образът на Ананда, братовчед и ученик на Гаутама Буда. Той бил неотменно до Буда, за да му служи в продължение на 42 години. Историята разказва, че когато Буда умрял, Ананда все така седял до него и плачел. Другите ученици го сгълчали за погрешното му разбиране – Буда бил умрял напълно реализиран, Ананда трябвало да се радва. Но той казал: „Вие не разбирате. Не плача за него, а за себе си, защото през всичките тези години бях постоянно до него, а още не съм постигнал.“ Ананда останал буден цялата нощ в дълбока медитация, чувствайки болката и скръбта. Казват, че на сутринта бил просветлен.
Времената на дълбока печал имат потенциала да бъдат времена на дълбока трансформация. Но за да се случи трансформацията, трябва да проникнем до самите корени на болката си и да я изживеем такава, каквато е, без вина или самосъжаление.