Миналото вече го няма, а бъдещето още не е дошло – и двете ненужно се движат в посоки, които не съществуват. Едното е съществувало, но вече не съществува, а другото още не е започнало да съществува.
Единственият нормален човек е този, който живее миг за миг, чиято стрела е насочена към момента, който е винаги тук и сега, където и да е.; цялото му съзнание, цялото му същество е погълнато от реалността на момента. Това е единствената вярна посока. Само такъв човек може да влезе през златната порта. Настоящето е златната порта. Тук-сега е златната порта… А в настоящето можеш да бъдеш само ако си неамбициозен -без желание да се сдобиеш с власт, пари, престиж, дори просветление, защото амбицията те води в бъдещето. Само неамбициозният може да остане в настоящето. Човекът, който иска да бъде в настоящето, не трябва да мисли, а просто да види портата и да влезе. Опитът ще дойде, но той не бива да е предварително планиран.
Коментар:
Докато стъпва по камъните, този човек се движи леко и несериозно и същевременно с абсолютна концентрация и балансираност. Зад полюшващите се, вечно течащи води се виждат сгради, на заден план като че ли има град. Мъжът е сред тълпата и в същото време е извън нея, поддържайки равновесие и способен да наблюдава отгоре. Тази карта ни предизвиква да изоставим мислите за други места и времена и да бъдем будни за това, което се случва тук и сега. Животът е океан, в който можеш да играеш, ако зарежеш своите преценки, предпочитания и привързаността към дългосрочните планове. Бъди отворен за това, което срещаш по пътя си. И не се тревожи, ако се спънеш и паднеш – просто стани, изтупай се, посмей се добре и продължи.