Умът никога не е интелигентен – само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен – той е революция в действие.
Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето продължаваш да живееш на нивото на своя минимум. Не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука.
Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва -ясен, чист, жив, свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Ето какво е осъзнатостта.
Коментар:
Майа, булото на илюзията, което ти е пречело да възприемаш реалността такава, каквато е, започва да изгаря. Това не е нагорещеният огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Зад булото, което той изпепелява, се показва лицето на много изящен буда с детски облик.
Осъзнатостта, която израства в теб в момента, не е резултат от съзнателно „правене“, нито пък трябва да полагаш усилия, за да накараш нещо да се случи. Каквото и чувство да си имал, че се движиш в пипнешком, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Установи се в себе си и помни, че дълбоко в своя център ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен.
В момента се отваря канал от периферията на действието към този център на безмълвно наблюдение. Той ще ти помогне да възприемаш с не привързаност и една нова осъзнатост ще вдигне булото от очите ти.