Забравили сме как да чакаме. Това е едно почти изоставено пространство. А най-голямото ни съкровище е способността да изчакваме правилния момент. Цялото съществувание чака подходящия момент. Дори дърветата го познават – знаят кога да разцъфнат и кога да пуснат листата си и да останат голи на фона на небето. Те са все така прекрасни в своята голота, докато чакат новата зеленина с доверието, че щом старата си е отишла, новата скоро ще дойде, ще израснат новите листа.
Ние сме забравили да чакаме, искаме всичко да стане бързо. Това е голяма загуба за хората… В тишината на чакането нещо в теб не спира да расте – твоето автентично същество. Един ден то скача и се превръща в пламък – и цялата ти личност е разтърсена. Ти си нов човек.
Този нов човек знае какво е ритуалът, този нов човек познава вечните сокове на живота.
Коментар:
Има моменти, когато единственото нещо е да се чака. Семето е посято, детето расте в утробата, стридата покрива със слоеве зрънцето пясък и го превръща в перла.
Тази карта ни напомня, че това е време, когато трябва просто да бъдеш буден, търпелив, изчакващ. Жената на рисунката е именно в такава нагласа. Доволна, без следа от безпокойство, тя просто чака. През всичките фази на луната, която минава над нея, тя остава търпелива, в такова съзвучие с ритмите й, че сякаш е станала едно с нея. Жената знае, че е време да бъде пасивна и да остави природата да си върши работата. Но тя не е изпаднала в сънливост или равнодушие, защото знае, че е време да бъде готова за нещо изключително важно. Това е време на тайнственост, като часовете преди идването на зората. Време, в което единственото нещо е да се чака.