Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните – а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата – с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства.
Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.
Коментар:
Картата показва малко диво цвете, посрещнало предизвикателството на камъните по своя път към светлината на деня. Обгърнато от аура от ярка златиста светлина, то разкрива величието на своята крехка същност. Без да се прикрива, то е равно на най-яркото слънце.
Когато се изправим пред много трудна ситуация, имаме избор – или да негодуваме и да потърсим кого да обвиним за страданията си, или да посрещнем предизвикателството и да израснем.
Цветето ни показва пътя, докато неговото силно желание за живот го води от мрака към светлината. Безсмислено е да се борим с предизвикателствата на живота или да се опитваме да ги избягваме и отричаме. Те съществуват и ако семето иска да стане цвете, трябва да минем през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш.