Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен – а между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия, чувстваш липсата му.
Самотността е негативно състояние. Тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб има Друг човек – приятел, съпругата, майката, любимият човек, съпругът. Хубаво щеше да е другият да е наблизо, но него го няма. Самотността е отсъствието на другия.
Самотата е собственото присъствие. Самотата е много позитивна. Тя е присъствие, преливащо присъствие. Толкова изпълнен си с присъствие, че можеш да обхванеш цялата вселена и нямаш нужда от никого.
Коментар:
Когато го няма „човека в живота ни“, можем или да бъдем самотни, или да се наслаждаваме на свободата, която самотата носи. Когато не намираме подкрепа у другите за истините, които сме усетили дълбоко в себе си, можем или да се чувстваме изолирани и огорчени, или да празнуваме осъзнаването, че визията ни е достатъчно силна, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейство, приятели или колеги.
Ако си изправен пред подобна ситуация в момента, обърни внимание на това как избираш да погледнеш на своята „самота“ и поеми отговорността за направения избор.
Смирената фигура на тази карта сияе със светлина, която се излъчва отвътре. Едно от най-важните неща, с които Гаутама Буда е допринесъл към духовния живот на човечеството, е настоятелното изискване към учениците: „Бъди светлина сам за себе си.“ Рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи.