Превъзходен писател, социолог с голям размах, мощен историк, ориенталист, който владее цялостно иврит и санскрит, забележителен музикант, Сент-Ив с радост се зае с всички приложения на Езотеризма.
Неговият път на посвещение винаги е бил пътят на болката и на саможертвата. Той беше посветен в западната традиция от най-висшите Центрове; в традицията на Изтока – от двама от най-великите свещеници на брахманската Църква, единият от които бе Brahatma на светите Центрове на Индия. Като всички ученици на истинското източно посвещение той притежаваше всички учебни тетрадки, всяка страница на които е подписана от съответния брахман, отговарящ за предаването на святото Слово.
Четенето на тези тетрадки изисква задълбочено познаване не само на санскрит и иврит (които тези брахмани с високи нива на посвещение владеят основно), но и на примитивните езици, от които произлизат йероглифите и китайското писмо.
Освен познаването на Ведите, а оттам и на най-светите Мантри, на седемте смисъла на Сефер и кабалистичните ключове, “интелектуалният Учител” притежаваше и реалното доказателство за своята степен: живият ключ, който позволява да се превърнат в непосредствено приложими за човека, за изкуството и за обществото познания, които, без това, биха представлявали една енциклопедия от хубави, но мъртви и застинали неща.
Под неговите пръсти ритмите на древните друидски песни ставаха изумителни и смущаващи; тайните на древните готически форми и архитектурни фигури от желязо и стъкло се изписваха, превеждайки на архитектурен език живите слова на Христос като ангели на откровението. Така мога да продължа изложението си върху много страници, без да стигна до дълбините на тази възхитителна наука, която е такава, само защото е жива и която живее единствено, защото извира от Принципа на Любовта.
Литераторите и хората на изкуството биха се развълнували дълбоко, ако изучат поетичните творби на Сент-Ив: Лирически завет, днес неоткриваем, различните стихотворения, посветени на английската кралица или на суверените на Русия и най-вече възхитителната творба Победителката Жана д ‘Арк, която особено бихме препоръчали на хората на изкуството, достойни да носят това име.
Като социолог, Сент-Ив посвети по-голямата част от живота си на защитата и пропагандирането на една форма на социална организация: Синархията.
Синархията въобще не е нова социална форма. Тя е функционирала при човечеството в продължение на хиляди години.
В Мисия на евреите Сент-Ив посвещава деветстотин страници на демонстрирането на тази теза в универсалната История.
Мисия на суверените и Истинската Франция показват какъв непосредствен прогрес би се извършил с прилагането на Синархията в нашите съвременни социални форми, във всички страни.
Едно огромно нещастие сполетя внезапно Сент-Ив.
Съпругата, на която той беше посветил целия си живот, му бе отнета, от безмилостна смърт, въпреки неговите безсънни нощи и месеците борба. Тогава той разкри себе си като достоен съпруг, е християнския смисъл на думата.
Тази смърт, която трябваше да унищожи всичко, спаси всичко… От дълбините на безнадеждността прозвуча гласът на изчезналата любима и като ангел, слязъл от там – горе, той стана, спътник на неговите усилия тук – долу.
Под ръководството и вдъхновението на покойната се раждаше творчество от съвсем нов характер: Археометърът и неговите приложения щяха да се появят…
Какво е Археометърът?
Археометърът е инструментът, с който са си служили древните хора за изграждането на всички езотерични митове на религиите. Това е канонът на древното Изкуство в неговите
различни изяви – архитектурни, музикални, поетични или теологични. Чрез него говори Небето: всяка звезда, всяко съзвездие се превръщат в буква или фраза, в божествено име, което осветява по нов начин древните предания на всички народи.
… Смъртта дойде при маркиз дьо Сент-Ив д’Алведр ненадейно.
Неговото значително творчество беше в процес на изпълнение, но незавършено; някои части бяха изцяло написани и оформени, други – напротив, бяха само нахвърляни.
Беше необходимо да се добавят множество документи, значително количество снимки и рисунки. Трябваше ли да се остави да бъде изгубен плода на толкова години работа и да се спре Археометъра, който беше в процес на изпълнение? Или обратно, да се направи опит да бъде довършена работата, въпреки трудностите, които предстояха?
Това е проблемът, който възникна пред семейството на маркиз дьо Сент-Ив и тук трябва да кажем как беше разрешен той и то, по наше мнение, по един много интелигентен и справедлив начин.
Графиня Келер и граф Александър Келер, наследници на маркиз дьо Сент-Ив, натовариха един приятел и ученик на маркиза, доктор Жерар д’Анкос (Папюс) да направи необходимото, за да бъде публикуван.
За доктор д’Анкос беше невъзможно сам да завърши един толкова значителен труд.
Тогава той се обърна към всички онези личности, на които Сент-Ив беше разрешил да изследват отделни части от неговата Творба.
Обществото “Приятелите на Сент-Ив” бе основано и законово регистрирано като гражданско общество за публикации и конференции, съвместно с един от най-скъпите приятели на маркиза – г-н Дювино дьо Лано. Това общество събра една група от сътрудници, която трябваше да завърши и представи творбата на Учителя.
Г-н Льобретон, преданият секретар на Сент-Ив, направи една начална класификация на документите и създаде една забележителна, връзка между починалия Учител и живите му ученици.
Г-н Жермен, който беше ценен сътрудник на Учителя в частта за музикалните приложения, охотно се зае с всичко, което има връзка с тази част.
Г-н Гужи, дипломиран архитект, който беше работил с Учителя върху всички приложения в архитектурата, ни предостави едно блестящо резюме на своята работа, както и всички необходими клишета.
Нашият приятел, доктор А.Шове от Нант (Саир), който специално е работил с Учителя, ни беше особено полезен в публикуването на този труд. Той посвети няколкомесечна работа на издаването на Истинската мъдрост; на него дължим и санскритската херменевтика и още много други важни неща.
Г-н Батийа, талантлив литератор, беше избран от самия маркиз дьо Сент-Ив като негов сътрудник за литературната част и всички приятели на Учителя са му дълбоко признателни.
В тази група, съставляваща единен организъм, в който всеки индивид пожела да остане анонимен, за да се слее с обобщения термин “приятелите на Сент-Ив”, се наредиха и други лични приятели на маркиза, запазили високо мнение за него и издигнали спомена за него в култ. Сред първите от тези хора ще посочим граф Леонс дьо Ларманди, после – нашия приятел Седир, а след това и Ф.Ш.Барле, който беше един от първите страстни защитници на Учителя и който написа за него една забележителна брошура, с няколко грешки, обаче, засягащи Археометъра, дължащи се на липсата на документи.
Като всички учители маркиз дьо Сент-Ив имаше ученици, които в началото му се възхищаваха, а след това го оскърбиха или предадоха.
Най-доброто, което можем да направим, е да не ги посочваме. Учителят забрави и прости. Неговото творчество остава и това е достатъчно, за да сложи завистниците на мястото, което те заслужават.
Приятелите на Сент-Ив се постараха да види ден не само Археометърът, а и някои предварително направени приложения. Ще посочим принципно Теогонията на Патриарсите, приложението на археометричните ключове към новия превод на първите глави от Битие и на първата глава от Евангелието на Свети Йоан. Това луксозно издание беше депозирано при издателя Дорбон-Ене (старши), булевард “Осман” 19, Париж.
Междувпрочем трябва да благодарим от името на всички почитатели на Учителя на ерудита, артиста, издателя Дорбон – Ене за отдадеността, която прояви, приемайки да публикува Археометъра.
Археометърът
е инструмент за построяване, а не построена къща.
… Археометърът е особен с това, че той е един и същ за всички изкуства; той е едновременно ключът към тоновата стълбица за музиканта, ключът към цветовите гами за художника и ключът към формите за архитекта.
Необходимо е да се изтъкне това фундаментално разграничаване, от което става ясно, че този синтетичен инструмент е именно инструмент, а не готово приспособление. Той не ни дава една готова къща, а начин да построим много такива в съответствие с неговите нови правила.
- Археометърът е един и същ за всички изкуства;
- Той насочва всички изкуства към един общ Синтез и същевременно дава ключ към религиите и научните знания от древността;
- Той привежда всички мерки към съвременните метрични единици: метър и окръжност; хиляда милиметра и 360 градуса.
Като в общ инструмент за всички изкуства, в Археометъра художникът вижда съставните цветове, произлезли от трите основни цвята: жълто, червено и синьо, разположени в окръжност от 360 градуса по такъв начин, че белият цвят да се възстановява теоретично от двата, противоположни цвята на разстояние от 180 градуса. Следователно, благодарение на Археометъра, може да се определи една палитра от поне 360 цветови нюанса, като всеки има свое число, а не измислено име. Това число позволява не само да се определи всеки нюанс, но и неговия състав на базата на основните цветове.
Музикантът намира в Археометъра отношенията на нотите към цветовете, към формите и към буквите, а освен всичко това и сонометричните скали, които обосновават двете серии: словеснатата (вербалната) серия и физическата (камертоновата) серия, обратно пропорционални на еталона на метъра, където нотата ре бемол е равна на 100000 или един метър; тази цифра 100000 представлява, произведение на 625 по 160. (За подробностите и тълкуванията, виж по-нататък изследването на археометричния еталон.)
Архитектьт открива в Археометъра ключа на един универсален Канон, който позволява построяването на форми на базата на едно име, идея или определен цвят като така се определят тесните съотношения между височината и ширината на сградата от една страна и между нейното приложение – индустриално, религиозно или естетическо, от друга страна.
Но това, което ще учуди най-много съвременните артисти е приложението на Археометъра в литературата. Отношенията на буквите и цветовете, за които са се досещали Рембо и неговите имитатори, са определени научно в Археометъра.
Освен това този инструмент определя отношенията между думите, идеите, цветовете и формите.
Археометърът като инструмент е полезен не само за създателите на нови тълкувания, но той има много специален характер и по отношение изучаването на древните науки. Търсачът на тайни и историкът получават инструмента, използван при древното посвещаване в тайнствата на всички изкуства и научни открития. Поради това още тук се налагат и някои обяснения.
Всъщност, древните са ползували като общ ключ за тълкуване Небето и неговото устройство. По този начин, дори и всички земни архиви да изчезнат, пак би било възможно да се възстанови инструмента, който е основа на всички изкуства и науки, като се направи отпечатък на небесното устройство върху папирус или твърда материална основа. Затова и познанието на древната астрология е задължително за истинските търсачи, както и за историците, достойни да носят това име.
Древните са разделили небето на 12 големи части, съответствуващи на 12-те зодиакални знака. Тези части образували астрални домове, в които се движели небесните тела – звездите като са имали положителни и отрицателни домувания, или дневни и нощни, във всеки от тези домове. Нека си припомним и че за древните всеки зодиакален знак си има буква, всяка планета – също и така небето се е състояло от една истинска движеща се азбука, в която планетните букви заставали пред всяка от фиксираните зодиакални букви; следователно на небето могат да се намерят имена от всички големи религии: Ишва-ра или Иисус-цар, Мария или Майа, Маха-Майа или Девата на великите небесни води. Тези имена са изписани с огнени букви в небето още от времето на образуването на първите земни елементи. По същия начин стоят нещата с имената Фо, Шива, Брахма и т.н.
Впрочем, астрологията дава ключ към древната наука и това, че Сент-Ив д ’Алведр възстановява отношенията между букви, цветове и планети, е една от големите му заслуги.
Един и същи кръг от 360 градуса ни дава:
- Двойна скала на числата;
- Отношенията на цветовете и формите, на музикалните ноти, на буквите от древните свещени азбуки. Както вече казахме по-горе, той синтезира тези артистични ключове с данните от древната астрология, която е истинският ключ към всички религии и свещени науки от древността. Благодарение на Археометъра небето престава да бъде нямо; то говори, произнася имена и това са имената от всички религиозни посвещения на всички времена, както казахме и преди малко.
Както ще видите, поглеждайки към цветната фигура на Археометъра, всичко е вписано в кръг от 360 градуса, разделен от триъгълници на 12 сектора, всеки по 30 градуса. Ще забележите двете скали на числата: едната от 0 до 360 градуса и другата от 360 градуса до 0 градуса. Четейки този труд, ще намерите модели на приложения, които не са задължително пълни, макар че дават ценни индикации; защото ако един автор е компетентен специално в някое изкуство, ясно е, че колкото и умен да е той, не би могъл да бъде толкова компетентен във всички известни изкуства и науки. Трябва да добавим и това, че когато наследниците на маркиз Сент-Ив, графиня и граф Келер, оказаха голямата чест на доктор д’Анкос като го избраха да публикува Археометъра, трудът на Сент-Ив далече не беше завършен. Бяха необходими още много месеци на търсения и деликатна работа, трябваше да се съберат всички сътрудници на гениалния автор, за да се завърши този труд. Ще се види, че Сент-Ив е обърнал специално внимание върху музиката, която е била неговото любимо изкуство. Ще се види също колко интересни са данните, касаещи архитектурата. Всяка от тези части бе преразгледана от някой от сътрудниците на Сент-Ив, чиито имена се виждат в списъка на приятелите на Сент-Ив.
Органичен, хармоничен и симетричен инструмент, създаден на базата на комбиниране на няколко зони от окръжности, радиуси и многоъгълници, които са концентрични и могат да се въртят около една обща централна точка
Споменатите зони съдържат:
- Двойна окръжност от 360 градуса (фиксирана239), като за всяка част от нея нарастването на градусите е в противоположна посока. По този начин всяка точка дава две числа и техният сбор е винаги 360, а тяхната инверсия на дясно или на ляво позволява лесно измерване в двете посоки;
Неподвижна
- Дванадесетстепенна фиксирана зона, наречена Зодиак на простите букви. Тя е разделена на равни части, всяка от 30 градуса, делими на минути и дори на секунди. Всяка дванайсета част от тази зона съдържа в средата си своята морфологична буква и числото на тази буква върху една плочка със специален цвят, който е точно съответствуващият;
Общо: XII морфологични букви XII аритмологични цифри, всяка специфична за съответната буква, XII цвята;
- Една подвижна зона, наречена планетарна зона на буквите.
Тя е образувана от XII ъгъла на IV равностранни триъгълника, които се пресичат равномерно. Всеки от XII-те ъгъла е тангентен на една от плочките от предната зона и носи една морфологична буква, съответствуващата на тази буква аритмологична цифра, цвета на плочката, към която рамената на ъгъла от съответния триъгълник са тангенти, петолиние и музикална нота.
Общо: XII ъгъла, XII букви, XII числа, XII цвята, XII ноти;
- Една фиксирана зодиакално-астрална зона със своите XII знака, произлезли от XII зодиакални букви. Всеки знак върху своята плочка, носеща цвета на съответствие с горните зони;
- Една планетарно-астрална зона, подвижна, със своите диатонични240 астрални знаци и всичките им съответствия, всеки в своите собствени домувания, както дневни, така и нощни, носеш цвета на планетарната буква, от където произлиза нейната морфология.
Общо: XII планетарни знака, от които V – повтарящи се, II неповтарящи се и XII цвята;
- Една зона от XII ъгъла на IV равностранни триъгълника, които се пресичат равномерно под генериращия241 метрологичен триъгълник, съответствуващ с ъглите си на знака на Девата, на знака на Козирога и на знака на Телеца. Всеки ъгъл носи цвета на знака, на който съответствува.
Общо: XII цвята, XII ъгъла, IV равностранни триъгълника, от които един генериращ, два шестоъгълника или две двойки тангентни равностранни триъгълници, едната двойка – на триъгълниците на Слънцестоенето, определящи чрез ъглите си оста север-юг и другата двойка – на триъгълниците на Равноденствието, определяща чрез ъглите си оста изток-запад, като ъглите на всяка двойка са на разстояние един от друг равно на дължината на радиуса на описаната им окръжност;
- Една централна окръжност, съдържаща музикално петолиние, една нота в общия център, морфологичната буква върху тази нота, XII бели радиуса, образуващи VI бели диаметъра, минаващи през центъра, един в посока север-юг, друг – изток- запад, а всички на 30 градуса един от друг.
Тази планисфера има своите полюси и своя екватор на съответствията, своята година, своите годишни времена, своята ляво-дясна симетричност на директните и интерференциални органичности и хармоничности. Тя е говореща чрез всичките си съгласуващи се елементи и всичките им комбинации.
От книгата АРХЕОМЕТЪРЪТ на д’Алведр