1972г.Революционен български електромобил бива унищожен от..Кой ли?

България днес далеч не е сред лидерите в прехода към електромобили: нито политиката на държавата, нито доходите биха спомогнали за обратното. Но беше време, когато нашата страна бе на гребена на вълната в разработките на електрическо задвижване. Гигант като BMW представи първия си електрически прототип – BMW 1602e – през 1972. Първите български машини от този тип се появиха съответно пет и две години по-рано. Нека си ги припомним.

Елмо 70, български електромобил

Eлмо 70 – електромобил, който чувствително надминава като показатели повечето си конкуренти и на Запад, и на Изток (виж галерията под статията)

Електрическото автомобилно задвижване е старо почти като самия автомобил. Машини с четири колела и задвижване от батерии се продават още в последните години на XIX век, дори започват да набират скорост в началото на ХХ, преди разработването на нови петролни полета и драстично спадналата в резултат цена на бензина да дадат предимство на двигателя с вътрешно горене.

През 60-те години, благодарение на напредъка в областта на акумулаторите, някои конструктори се връщат към идеята. По нея се работи във Ford и Chevrolet отвъд океана, а в Европа – в Германия, Франция… и България. Всъщност България има сериозно предимство в тази област заради развитото в страната производство на електрокари – за неговите нужди в БАН е създаден отделен Научноизследователски и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ).

Пионер, Елмо 70, български електромобил
„Пионер“ – първият български електромобил, показан пред публика през 1967

Тъкмо неговият екип през 1967 създава първия български – а и изобщо източноевропейски – електромобил. Наречен „Пионер“, той е „лека кола за два пътника“, както разказва статията в тогавашното списание „Наука и Техника“. Електрическият двигател с мощност 6.3 киловата осигурява скорост до 55 км/ч, а общото тегло на машината е едва 850 килограма.

Две години по-късно в пловдивския завод на ДСО „Балканкар“ започва работа по наследника на „Пионер“ – вече напълно реален и с практична насоченост прототип на основата на Москвич 426. Проектът е наречен „ЕлМо 70“ и се ръководи от инженерите Веселин Монев, Здравко Стойков и Карекин Хампарцумян.

Елмо 70, български електромобил

За да бъде преоборудван в електромобил, оригиналният „Москвич“ трябва да понесе доста модификации: диференциалът е отстранен и заменен с електромотор, свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4.67. Електромоторът е с номинална мощност 9 киловата, работи при 80 волта и тежи едва 65 кг. Коефициентът му на полезно действие е 85% – близо три пъти над конвенционалния двигател с вътрешно горене, използван от „Москвич“.

Истинската новост в Елмо 70 обаче е батерията, създадена в Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. По същото време електрическите прототипи на Ford ползват оловни батерии с капацитет 5.75 киловатчаса, в Япония Hitachi разработва никелово-цинкови с капацитет 24.9 кВтч, а българската е цинково-въздушна, с капацитет цели 40 кВтч. На всичкото отгоре тя е значително по-лека от японската разработка – 400 кг срещу 697 за продукта на Hitachi.

Елмо 70, български електромобил

Батерията на Централната лаборатория по електрохимични източници на ток, съпоставена с някои от конкурентите по онова време

Все пак 400 кг са значителен допълнителен товар и това налага основно преработване на задния мост на москвича. Отзад е добавен допълнителен вентилатор за охлаждане на батерията.

Колата не е особено бърза – развива до 60 км/ч. Но за сметка на това пробегът й напълно съответства дори на днешните стандарти за електромобили – той е 240 километра в реални условия, както показват изпитанията по столичното Околовръстно шосе („Наука и Техника“ описва как при първите тестове шофьорът бил спрян от любопитен катаджия, защото колата не издавала звук.  Оказало се, че изпитателят си е забравил документите в лабораторията).

Елмо 70, български електромобил

Статия за проекта в списание „Наука и Техника“ от 1970

Българската технология е значително по-напредничава от тази в съветския електромобил ВАЗ-2801, който се появява през 1975 с никелово-цинкови акумулатори, 40 км/ч максимална скорост и 110 км максимален пробег. Новаторската въздушно-цинкова батерия на БАН има само един недостатък – енергията се получава от изгаряването на цинковия електрод във взаимодействие с кислорода от въздуха.

BMW 1602 E, електромобил
Схема на експерименталното eлектрическо BMW 1602Е, разработено за олимпиадата в Мюнхен през 1972. Българият ЕЛМО чувствително го превъзхожда по повечето показатели

На сравнително кратки интервали скъпият електрод трябва да се подменя. Въпреки това разработката на ЦЛЕХИТ е окачествена като многообещаваща от чужди наблюдатели – но след това проектът е изоставен. И до ден-днешен няма официално обяснение защо. А изследвания върху потенциала на въздушно-цинковите батерии текат и в момента в американския MIT, Университета на Сидни и в японската Sony.

10 електрически автомобила от 60-те и 70-те години (ГАЛЕРИЯ):

 

 

Как си отгледах нови зъби (не е шега-убиха откривателя)

Михаил Столбов – Как си отгледах нови зъби

ПРЕДИСЛОВИЕ

Уви, тази книга не започва така, както трябва. По-лошо, тя така и не е довършена.

Казвам се Виталий Медвед и съм създател на езотеричната, виртуална библиотека „Пъзел” (http://www.e-puzzle.ru). Преди две години ми писа човек на име Михаил Столбов и ми предложи да публикувам няколко глави от неговата бъдеща книга. Книгата беше за това как можем да си отгледаме нови зъби. По принцип се старая да не се занимавам с „половинчати” текстове, но всяка глава на тази книга можеше да бъде полезна и аз се съгласих. Договорката беше, че когато книгата бъде готова, аз ще я имам пръв. „Отплатата” за това ще бъде, да помогна на Михаил да създаде простичък сайт (http://mikhail-stolbov.ru), където да се поставят готовите глави. В продължение на две години писах писма на Михаил интересувайки се докъде е стигнал с книгата. Миша през цялото време се намираше все на някакви дълги командировки и ми казваше да изчакам, защото имал цяла концепция „в главата”.

Преди една седмица ми съобщиха, че Михаил е загинал. От няколко години работеше на сондажна платформа някъде в Мексико. През октомври станал инцидент и няколко десетки души загинали, включително и Михаил. За случая ми писа един иркутски приятел на Михаил (Антон), който също така ми обясни, че Миша е имал само някакви далечни белоруски роднини.

Искам да се обърна с молба към всички иркути и белоруси: ако имате някакво отношение към Михаил Столбов, моля да ми пишете на (doddy1@narod.ru).

За лоша участ, всички записки са останали на сондажната платформа. По молба на Антон, написах писмо до сайта (www.yandex.ru), където беше електронната поща на Михаил, с молба ако може да се възстановят писмата в секция „изпратени”. Възможно е да имам някакви чернови там. Ако се намери нещо, обезателно ще го споделя с вас. А сега ще изложа това, което имам за момента…

Виталий Медвед

Увод

Всичко започна през 1978 г., когато отбивах три годишната си военна служба на руски остров. Именно тогава ми избиха всичките зъби с табуретка. Тогава се надявах, че ще ме изпратят на комисия, но за седмица ми направиха протези и така 2,5 години. Протезите са неприятни, но не и смъртоносни… и не са нещо към което се привиква. През следващите години нееднократно сменях тези протези и вече се бях примирил със съдбата си, но за около година се оказах „заточен” в сибирската тайга. Там ми се появи заболяване, което не ми позволяваше да нося протезите повече от 15-20 минути на ден. Всеки предмет и даже собствения ми език ми причиняваше болка. Храната ми се наложи да я правя на каша и да я гълтам без да я дъвча. Храненето ми се превърна в мъка и продължаваше между 40 и 60 минути. Освен това не можех да говоря! Зъбите заедно с езика участват в изговарянето на звуците Т, Д, З, Н, Р, С, Ц, Ч, а заедно с устните на звуците В и Ф. Хубавото беше, че там нямаше с кого да разговарям… Но и нямаше кой да ми помогне. Беше ми много болно и страшно. Точно това ме накара да търся начин да си ОТГЛЕДАМ нови зъби.

∗ Тук и нататък – със син цвят е написаното от В. Медвед.

1

В момента имам 17 (СЕДЕМНАДЕСЕТ!!!) свои собствени нови зъба, които си отгледах, въпреки становището на съвременната медицина. За тази година в тайгата се случиха доста различни събития и не знам кое точно, каква роля изигра за появата на това чудо. Затова в книгата си ще се постарая старателно да повторя тези открития които направих в тайгата, както и действията които ми помогнаха отново да имам зъби.

Ще се постарая да ги сбия и напиша последователно:

• Променяме си мирогледа – научаваме се да вярваме в чудеса

• Спираме цигарите

• Сдобиваме се с допълнително енергия (махаме излишните килограми)

• Учим се да слушаме тялото си

• Учим се да слушаме душата си

• Учим се да слушаме Света

• Отглеждане на зъби

 

И така,

Глава първа

Да повярваме в чудеса

В един момент на жестоко отчаяние от непоносимите болки и невъзможност да направя нещо, а може би и от страх, че ще умра скоро поради невъзможност да се храня, се сетих, че бях чел в една книга за момче което си отгледало нов КРАК. Намерих книгата и абзаца. Оказа се книгата на Друнвало Мелхиседек „Древната тайна на цветето на живота”. Мога да напиша и няколко цитата от тази книга, които ме накараха да повярвам, че е възможно някъде, някога, някой и нещо да си е отгледал. И аз повярвах в ЧУДЕСА. Но нека започнем с цитатите:

Имам приятелка на име Даяна Гейзис, която водеше едно телевизионно шоу в Ню Йорк под заглавие „Поглед в бъдещето”. Тя заснемаше на лента всички качествени случаи на изцеление, за да ги показва в своето шоу. След дългогодишна работа в телевизията, Даяна изостави своето шоу, но в едно от последните предавания искаше да покаже (така и не го направи) невероятното изцеление на единадесет годишен малчуган. „Когато бил съвсем малък си играел много с гущерчета. Всички знаем, че ако им се откъсне крачето или опашката, то те могат отново да порастнат. Родителите на момчето не му споменали, че тази удивителна възможност я има само при саламандрите. Не са му казвали и той не знаел за това. И малчуганът вярвал, че всички живи същества го могат, включително и хората. Когато бил на десет години изгубил единия си крак до над коляното. Какво направил той тогава? Отгледал си нов крак…”

Всичко това е записано на лента от Даяна. В последната част на филма малчугана отглеждал палците на крака си. Била му необходима около година година и нещо, за да се възстанови напълно. Ще попитате как това е възможно? Всичко зависи от системата ви от убеждения – възможно е всичко в което вярвате, а ограниченията си слагате сами.

После си спомних още нещо: някакъв лекар потвърдил, че човешкия организъм е способен да регенерира всяка една своя тъкан. Ако на откъснатия пръст – самата рана – не се позволява да зарасне, както и да загноясва, то пръста неминуемо ще порасне. Задачата на този лекар била да намери способ за постоянно безболезнено „раздразнение”, плюс това и тъканта да не загнива…

2

 

* Цитатите са взети от интернет при обикновено търсене с търсачка.

Изобщо в този момент в тайгата наистина ПОВЯРВАХ, че мога да си отгледам нови зъби. Разбира се по свое желание всеки ден се мъчех с разнообразни упражнения, но тласък даде родилата се надежда, която прерасна във вяра. Убеден съм, че без такава ВЯРА няма да можете да се повдигнете от мястото си. Затова ще напиша няколко факта, които разбиват мита за невъзможността да си отгледаме нови зъби. Това са писма на хора, които са узнали за моите „постижения” и споделят своите мисли и находки, както и данни от различни официални източници.

«…Михаил, вчера гледах по телевизията, как на 70 годишна баба са и пораснали за трети път зъби в живота…»

«…Докторите от Дрожановската клиника не могли да повярват на очите си, когато тяхната подопечна Мария Ефимова Василева си отворила устата. На 104-годишната жена отново започнали… да и растат зъби!»

«…На 94-годишната Дари Андреева от Чебоксар започнали да се показват нови зъби. Съобщението е от републиканската стоматологична клиника, която потвърждава, че на бабата й се показал един нов зъб.»

«…На жители от Шаранглу, иранската провинция Източен Азербайджан са им пораснали нови зъби, въпреки напредналата възраст…»

«…Неочаквано щастие сполетяло пребиваващата в реабилитационния център за пенсионери в Сочи, Маре Андреевна Цаповалова. На сто години на нея внезапно започнали да и никнат нови зъби!»

«…Един от тях – 128-годишния иранец Бахрам Исмаили. От старост на него му изпадали всички зъби освен три, но на тяхно място поникнали нови. Брахам не употребявал месо. Освен това никога през живота си не си е чистил зъбите.

Втория подобен случай е на индиеца Балдев. На него му израснали нови зъби на 110 години. Балдев – заклет пушач. Той се оплаквал, че тъй като е свикнал да си ползва цигарето с беззъбата си уста, сега зъбите му „пречели”.»

«Следващата човешка Раса ще може да оживява мъртва тъкан както и да си възобновяват зъбите.» (Агни-Йога)»

«…12-годишното френско девойче Мишел не му провървяло в живота. Проблема е в това, че тя страда от рядка наследствена болест. На Мишел и растат акулни зъбки, които постоянно се чупят и израстват отново. Броят им е доста по голям от на обикновените хора, защото при нея те са на няколко реда. Наскоро й извадили 28 зъба. Въпреки всичко й останали 31 повече от на нормалния за човек.»*

А неотдавна в интернет намерих изключителна статия, написана от Наталия Аднорал. Взимам от нея най-дългия цитат:

«Чудо първо: кариесите може и да не се появяват. Подобен феномен е наблюдаван от италиански стоматолози, посетили няколко манастира в Тибет. От 150 прегледани монаси, 70 от тях нямали нито един развален зъб, а при останалите кариес се наблюдавал изключително рядко. Каква е причината? Отчасти – в особеностите на начина на хранене. Традиционното меню на тибетските монаси включва ечемичени питки, масло от мляко на як, тибетски чай; лятото добавят ряпа, картофи, моркови, малко ориз; месо и захар не се консумира.

А ако кариеса вече е повредил зъбите?

Чудо второ: кариесът може да бъде обърнат навреме. Пример за това са наблюдаваните от стоматолозите случаи на само излекуване на кариеса, като поразената тъкан става силна, а възстановения участък придобива доста тъмен оттенък. И такива случаи не са единични. Как става това? „Клетко-строителите” откриват повреда и възстановяват целостта на зъба в тази

3

последователност, в която е бил създаден от самото начало. Но ако кариеса е победил и от зъб нищо не е останало? Тогава протези разбира се. Или…

Чудо трето: можем да си отгледаме нови зъби. Това се казва «трета смяна на зъбите» и се наблюдава при хора на преклонна възраст. И въпреки, че нямаме зачатъци на трето поколение зъби, имаме остатъци от «вечно млади» тъкани, които, по не напълно понятни причини, напомнят за своето предназначение да станат зъби и успешно да реализират своя потенциал. Подобни съобщения в последно време не са рядкост: на 110-годишната жителка на индийския щат Утар-Прадеш й израснаха два нови зъба; нови зъби започнаха да никнат на 94-годишната жителка на Чебоксар и 104-годишна жена от Татарстан; цели шест зъба се появиха на 85-годишен… Разбира се към сензациите можем да се отнасяме скептично. Ако не бяха… последните научни открития.

Научно обосновано чудо: Група учени от американския научно-изследователски институт в щата Тексас, начело с доктор Макдугъл, изучавали специални клетки, произвеждащи зъбна тъкан (емайл и дентин). Гените, отговарящи за това производство са активни само в периода на формиране на зъба, след това се изключват. На учените им се отдало да „включат” отново тези гени и да изградят пълноценен зъб (за сега «ин витро», извън организма). Засега обаче протезите си остават единствената възможност да се заместват липсващи зъби. Широко разпространение на технологията за възвръщане на собствените зъби се очаква да стане най-малко след 20 години…»

Та като съм започнал с учените, нека приведа още няколко примера:

«Изследователи от Осакския университет се готвят за клинични изпитания на хора. По думи на учените, този метод е далеч по-евтин от протезите, предаде ИТАР-ТАСС.

Системата на лечение се базира на ефекта на гени, които активират растежа на фибробласт. Това е основната клетъчна форма на съединителната тъкан.

Това въздействие е проверено върху кучета, които са били докарани до тежка форма на парадонтоза – атрофиране на тъканта около зъбите, което довежда до опадането им. След това обработили поразените места с вещество, в чийто състав влизал и упоменатия ген и агар-агар – киселинна смес, обезпечаваща хранителната среда за размножаването на клетките. След шест седмици на кучето му поникнали нови резци. Такъв ефект се наблюдава и при маймуни с изпилени до основата зъби.»

И още един:

«Учените се опитва с помощта на стволови клетки, известни със своите уникални свойства, да създадат процес на израстване на зъби. Британските изследователи от Лондонския Кралски колеж са получили за този проект $885 000. Компанията Odontis, създадена към колежа се надява да премине от експерименти с мишки към клинични изследвания в близките две години. Идеята на учените е, специално програмираните стволови клетки да бъдат внедрени във венеца на мястото на отсъстващия зъб. В рамките на два месеца там трябва да израсте нов зъб.

Този нов метод на протезиране има огромно преимущество пред изкуствените зъби. По думите на изследователите, „натуралния” зъб няма да оказва въздействие на останалите зъби около него, както и на венеца, което често се случва при изкуствените протези.

Докато новата технология стане достъпна за голяма част от хората, ще минат не по-малко от 5 години. Стойността на тези импланти ще е например толкова колкото и сегашните протези – от 1500 до 2000 фунта (примерно $3 500).»

Сами виждате: учените влизат в къщата през прозореца, т. е. избират възможно най-сложния и странен път. Ние с вас нямаме време да ги чакаме да „влязат”, както и подозирам, че 3 500 долара за протеза също нямате, за това… ще повярваме, че сме способни сами да „отворим вратата”.

Решихте ли се?! Наистина ли прочетохте списъка от седемте точки и искате да пробвате?! Честно, наистина ли сте готови?! Е, добре тогава!

4

Практиката показва, че повечето хора които четат книги в които има някакви упражнения, си мислят: първо ще дочета книгата, за да разбера цялата система от упражнения, а след това ще започна да я чета отново и ще започна да ги изпълнявам… след което я дочитат до края, слагат я на страна и сладко заспиват. И повече никога не я прочитат отново.

И така, първото условие е: не започвайте да четете глава «Отглеждане на зъби», докато не сте се справили с реализацията на предходните глави. Условието е сложно, но в противен случай – не ми пишете гневни писма, за това, че при вас не се получава нищо. Няма и да ги чета даже. Защото ето – аз съм със зъби, а вие си играете на играта «Съмнявам се»…

Второто условие е: кардинална промяна на обстановката. Ако сте на работа – отложете книгата за отпуската, когато излезете в отпуск – отидете на село, или на море, или в гората, но определено по-близо до природата и по-далече от обичайния начин на живот. Да не забравите книжката! Там където отидете също не бързайте да четете глава втора. Поживейте седмица. Дайте на вашето тяло и душа да се потопи в природата, да започне малко по малко да я слуша… Пък после…

Глава втора

Спираме цигарите

(За тази глава, на който не му се отдава да откаже цигарите по метода описан от автора, има една книга на Джилиан Райли – „Как да откажа цигарите” – има я в www.spiralata.net – за мен книгата свърши перфектна работа. – бел. пр.)

Сега всички пушачи ще започнат да ме нападат, че между пушенето и зъбите нямало никаква връзка, но аз ще им отговоря: първо, за човек като мен, пушил петнадесет години, липсата на цигари в тайгата си беше шок. Не отричам възможността, че моите нови зъби са се появили благодарение на серия от такива шокови състояния. А факта, че организма ми стана по-чист, а мозъка по-ясен, въобще не го подлагам на съмнение… Но и второ, изследвания направени в Нюкасъл, показват, че колкото повече цигари човек изпушва в живота си, толкова по-скоро започва да губи зъбите си. Причината се крие в това, че пушенето рязко намалява кръво обръщението във венците, което довежда до различни заболявания на венците и падането на зъбите. Нашата задача е да увеличим циркулацията на кръв във венците, а зъбите – да пораснат…

Няма да ви обяснявам, че пушенето е гадно, лошо и ужасно вредно. Самият аз съм пушил доста години и за мен бе удоволствие да пуша. Никога не съм се замислял да спра да пуша. Но в тайгата няма какво да се пуши и бях принуден да спра да пуша, което за мен бе доста мъчително. Даже в началото, докато имах кибритени клечки се опитах да пуша сухи листа. Гадост голяма ви казвам!

Пушенето ще махнем с вас за една седмица. Повярвахте ли в това, че ще ви поникнат нови зъби? Така, сега кажете на глас: «За една седмица ще спра да пуша!!!». Не мълчете! Произнесете го на глас! Това е! Намерението е пуснато! А това е 90% от успеха.

Сега пресметнете на ум, колко цигари (пакета?!!!) сте пушили на ден! Умножете това количество по три. Отидете в магазина и си купете цялото количество НАВЕДНЪЖ. Това е важно. Повече няма да купувате цигари нито на стекове, нито на кутии, нито поединично. За това ви е цялото количество за една седмица НАВЕДНЪЖ…

И така, ден първи. Наслаждаваме се на пушенето. Не забравяйте, ние сме в гората!!! Или на село. Там където обичайния работен и семейно-битов стрес отсъства. За това ние не пушим тогава когато нервно ни треперят пръстите или ни се иска да се скараме с някого, а тогава когато ни се ПРИИСКА да попушим. С удоволствие си дръпваме от цигарата, леко задържаме дъха си и след това с наслаждение изпускаме дима през ноздрите или устата, както обичайно го правите. С всяка запалена цигара си спомняме за хубавите моменти, с които пушенето ни е свързано… И така цял ден… Трябва да изпушите цялата предвидена дажба за деня. Все още ли не разбирате? Вие казвате на цигарите «благодаря за всичко» и се сбогувате с тях…

5 

Ден втори. Удоволствието свърши. Започва ежедневната работа. Пригответе си цялата предвидена дажба цигари за деня. Вие по принцип пушите когато ви се пуши. Сега обаче ще се наложи след всяко дърпане от цигарата да правите следните упражнения:

1. Дръпвате си. Издишате целия дим.

2. Вдишвате чист въздух.

3. Бавно издишвате ЦЕЛИЯ си въздух. Усетете как дробовете ви се слепват от вътре. Изкарайте въздуха дори от диафрагмата. Не бързайте да вдишвате. Задръжте така колкото ви е възможно най-дълго. Не изпадайте в безсъзнание. Повече не можете?

4. Направете пет много бързи и кратки вдишвания-издишвания.

5. Вдишайте и издишайте с пълни гърди…

6. Можете да си дръпнете отново. Дръпнахте ли си? Добре, връщаме се към точка едно и повтаряме…

След като сте изпушили цялата цигара, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО изпийте чаша вода. Най-добре преварена. В краен случай – чай. В случай, че пушите на всеки десет минути – пийте по половин чаша вода. На ден не трябва да изпивате повече от 2-3 литра вода.

С такива нелеки способи ще ви е необходимо да пушите цял ден. Трудно? Да но пък в броя на цигарите никой не ви ограничава.

Ден трети. Пригответе си дажбата за деня. Пушете – когато ви се припуши, като изпълнявате удивителните упражнения с дишането. Защо са удивителни? Още не сте започнали да ги спирате, а главата ви се върти, нали? Не забравяйте след всяка цигара да пиете вода!!! Изпушихте ли вече първата си цигара?!! След колко време се появи желание да попушите отново? Вземете втората цигара, простете се с нея, скъсайте я на две (това е задължително). Направете веднага след това упражненията с дишането три пъти подред. Сега обаче бързите и кратки вдишвания-издишвания са 10 на брой. Получава се следното: дълбоко вдишване-издишване, дълбоко вдишване, пълно издишване с изпразване и на диафрагмата, 10 кратки вдишвания-издишвания, дълбоко вдишване-издишване и отново повтаряме. Така три пъти. След това изпиваме половин чаша с вода.

Следващата цигара можете да я изпушите. Не забравяйте упражненията. По този начин всяка втора цигара я МАХАТЕ и я заменяте с дишане. Днес сте изпушили половината от вашата норма за деня.

Ден четвърти. Правим всичко като през втория ден. Но изхвърляте не всяка втора, а две от три цигари. Един път пушим, два пъти дишаме. След всяка цигара – изпиваме пълна чаша с вода. След дишанията – половин чаша. Обикновено при тези които спират да пушат, на третия ден започва да им се вие свят. При нас е обратното – виенето на свят е значително по-малко. Така ли е?

Ден пети. Всичко става все по-заплетено и заплетено. Когато ни се допуши, взимаме си цигара, но… след изпушена цигара, следващите три ги късаме и изхвърляме, а една оставяме настрана. Не прибирайте заделената цигара отново в кутията. Прибирайте ги в някаква кутия или ваза или в каквото си изберете. Принципа на пушене е следния: по време на пушене – упражнения, вместо пушене – упражнения, след пушене – пием, след упражнения – пием.

Ден шести. Днес ще допушваме цигарите оставени от вчера. Ще пушим не повече от една цигара на всеки два часа. През останалото време ако ни се допуши – дишаме. Преди да си легнете, ако са ви останали цигари ги скъсайте и ги разхвърляйте – всичките, освен една.

Ден седми. Изпушете последната цигара. Вашият организъм вече си спомня някои вкусове и аромати, които е бил забравил през всичките тези години на пушене. Затова е напълно възможно вече да не изпитвате удоволствие от пушенето. През останалата част от деня, на всеки час правим дихателните упражнения и пием.

6

През следващите дни когато се появи желание за пушене – дишаме. Ако успеете да изкарате три седмици без цигари, а аз съм убеден че ще успеете, то вие сте в състояние да управлявате собственото си тегло, да се самолекувате от всякакви болести и… да си отгледате нови зъби…

ГЛАВА ТРЕТА

Сдобиваме се с повече енергия, сваляме излишните килограми

Основния проблем на всеки човек, живеещ в общество е недостига на енергия. Това е така поради две причини: първата – затворените канали за получаване на тази енергия; втората – раздаваме се за всякакви дреболии, но не и в това за което трябва.

От един огромен разход на енергия – телевизора и семейството – ние с вас избягахме (нали сме в гората, на село… нали?). Та нека да се заемем с второто. Това е неправилното хранене…

Като за начало ще кажа само, че няма по-голяма глупост от това да се отказваме от какъвто и да вид храна, било то сладко, тлъсто, печено или каквото и да е друго… Първо насилваме организма, като го караме да преработва всичко което ни попадне, а после започваме някакви насилствени диети – в крайна сметка не му даваме онова, от което той се нуждае.

Нашето тяло – да това неудобно, сънливо тяло, дълбоко в себе си отлично знае от какво именно има нужда. И то дори ни изпраща сигнали, но ние гледаме телевизия, говорим по телефона, четем списание, клюкарстваме, плъзгаме се по повърхността, вместо да се вгледаме и вслушаме в себе си. Най-добре на тишина. Най-добре сред природата. И да послушаме…

С какво да започнем?! Разбира се с гладуване. Друг бърз метод да накараме организма ни да не шепти, а да вика няма. И така, след като сте спрели да пушите, дайте си ден на свободен график. След това ще се отдадем на 33-часово гладуване. Пълно. В продължение на 33 часа не трябва нищо да се яде и нищо да се пие. Времето на прочистване започва не от момента на последното ядене, а от момента на изпразване на червата.

Ако не ви се е отдало да спрете цигарите, преди гладуването пийте много течности, не по-малко от 2 литра, но най-добре повече. След това преминете към 33-часовото мъчително издевателство върху себе си.

Ако сте върл противник на резките скокове в неизвестното, глобалните и екстремни експерименти с вашето тяло, можете да минете по дългия път. А именно: в течение на седмица се хранете по описаната по-долу система.

Закуска: каша от какъвто и да е ЦЯЛО (не смляно) зърно. Най-добре разбира се е пшеница, ръж или ечемик (елда, орис, овес). Най-добре на вода, но без захар. Без фанатизъм обаче – ако не ви понася – яжте както желаете…

Обед: яжте каквото желаете както сте свикнали, ако искате месо, ако искате гъби – каквото желаете. Също така в тези количества в които сте свикнали. Не повече!

Вечеря: чай, компот, кисел, сок, всякакви течности (безалкохолни). Пържолите ги подарете на враговете си.

На този сладък режим трябва да преживеете седмица. За това време, повярвайте ми, организма достатъчно ще се подготви за моята фраза «С какво да започнем?! Разбира се с гладуване». Тоест, връщаме се с няколко абзаца по нагоре и се отдаваме на 33-часово пълно гладуване…

Издържахте ли това изпитание?!!! Добре… Продължаваме нататък…

Вземете си всякаква храна каквато желаете без изключение, но не в големи количества, по малко, но от всичко… Сега започнете да експериментирате: отхапвате от продукта и дъвчете. Дъвчете, но не гълтайте. Дъвчете и дъвчете. Като резултат има три варианта: 1) храната САМА ще се разпадне в устата, чрез езика, небцето, и чрез слюнката ще премине през хранопровода; 2) храната ще се

7

размекне, но за да я преглътнете ще ви е необходимо неголямо усилие; 3) това което ви е в устата веднага ще ви се прииска да го изплюете…

Разбираме, че в първият случай – продукта е необходим на организма, във втория – можем да го ядем, но в неголеми количества, а в третия – можем и да го откажем.

Минуса на този метод (той същевременно е и плюс) е, че с времето баланса в организма се възстановява и през определено време е необходима проверка, като такава проверка е добре да се прави ЕЖЕМЕСЕЧНО, защото след месец на организма може да му е необходима друга храна. Проверено.

След като позволите на организма да ви подсказва от какво се нуждае във всеки един момент, ще престанете да хабите енергията си по приготвянето на храна, с която да се опитвате да си „набавите” нужните вещества от ненужни продукти.

Следващата стъпка е на пръв поглед лесна, но е доста трудна за повечето. Застанете пред огледалото, огледайте се и кажете: «Аз обичам своето тяло». Кажете го на глас. И повярвайте в това. Можете да бъдете сигурни: вашето тяло, такова тлъсто, дебело, а може би мършаво и кокалесто не е било такова – сега, в този конкретен момент е идеално за изпълнение на определени задачи. То ви е нужно в ТАЗИ МИНУТА точно такова. Порадвайте му се «сега» и тогава то ще може да се измени и трансформира в бъдеще както желаете. Приемете се такива каквито сте. След това си декларирайте намерение, да го видите такова, каквото желаете… Ще видите, че при правилно хранене (когато тялото ви само подсказва какво и кога да ядете), организма ви сам ще се върне към идеалното състояние за около два-три месеца.

Ако съвсем не ви се отдаде да смъкнете излишните килограми, мога да ви кажа две рецепти, благодарение на които пред очите ми двама мои познати значително намалиха теглото си.

Първия ми познат има силна воля. В продължение на почти три месеца правеше следното – просто вдишваше живот. Не използваше диети. Не е постил. Той просто вдишваше живот. Но постоянно. Ежеминутно. През първата седмица го боляха всички мускули, все едно е бил на няколкочасова тренировка. Организмът започнал да забравя за висящото коремче и то започнало да се повдига над панталона. Налагаше се постоянно сам да се «избира». За една седмица тялото му свикна със задачата. Интересно е да се отбележи, че стойката и плещите се изправиха. След две седмици стомаха започнал да приема значително по-малко количество храна. Засищането ставало значително по-бързо… Това вдишване на живот продължи докато моя познат не се почувства в норма. За три месеца свали 18 килограма. Това съм го видял със собствените си очи.

Втория ми познат не смъкна много килограми, но затова пък външно доста се измени. Този познат правеше само едно упражнение: заставаше «на юмруци», все едно се опитва да се изправи от пода и… стоеше. Просто стоеше. Не знам дали таза му се повдигаше нагоре или бедрата му слизаха надолу. Туловището му бе равно като дъска. Започна да стои така по 1,5 минути и постепенно достигна до 4. Когато ми разказа за упражнението си помислих: какво пък му е сложното? И пробвах сам. Пробвайте и вие. Свалете си ръчния часовник и го поставете пред себе си на пода и застанете на юмруци все едно се опитвате да се изправите. След половин минута кръста ще започне да се гърчи, ръцете и плешките ви ще започнат да се тресат, а корема да ви боли. Пробвайте да постоите 1,5 минути. Мисля, че ще ви хареса усещането.

…Да добавя и още за яденето! Вече писах, че докато бях в тайгата прехраната ми беше доста трудно занимание. Освен, че не можех да дъвча, нямаше и какво да дъвча. Спаси ме една находка. Забелязах, че на определено място в рекичката, която течеше на няколко километра от «бърлогата ми» се храни мишка. Никога през живота ми не съм се осмелявал да наблюдавам жива мечка, но веднъж случайно забелязах следната картинка: кривокракия стои в реката, вади нещо и яде. Когато си отиде изследвах мястото. На около километър по-нагоре над реката имаше надвиснали кедрови клони. Вятъра обрулил узрелите шишарки, те паднали в реката, потънали и се търкаляли по дъното. Така достигнали до мястото, където мечката вадеше нещо от дъното. Оказа се, че там има яма в която кедровите шишарки се бяха събрали. Влизането всеки път в студената вода с моя слаб организъм

* Прана – универсалната енергия на Вселената.

щеше да е прекалено. В къщурката намерих една кофа и връв. Завързах кофата с връвта. Хвърлях кофата на мястото където се бяха събрали шишарките, изчаквах я да потъне и я изтеглях пълна. Така вадех орехите! В продължение на месеци в голямата си част храната ми се състоеше от кедрови орехи, смлени на каша.

Сега като си спомня, че дядо ми правеше лековита настойка от кедър, (взимаше орехите заедно с черупките и ги заливаше със спирт. След известно време спирта придобиваше цвят на коняк, а черупките се оказваха празни. За мен като дете това бе вълшебство) и лекуваше с нея множество болести, мога да кажа, че кедровата порция е възможно да е повлияла на появата на новите ми зъби.

Малко се отвлякох! Искам още веднъж да ви обърна внимание на условието да четете книгата постепенно. Ако не сте спрели да пушите и не сте привели тялото си във норма, но сте решили да четете нататък – казвам ви: зарежете! Това е безсмислено. Ако нямате двете прости качества: търпение (нужно за да се спрете навреме да не четете нататък) и воля (нужна за да се избавите от вредните навици и излишните килограми), то не е нужно да си губите времето с отглеждане на нови зъби, тъй като вярата, волята и търпението са в основата на нашата афера.

Да се върнем в кухнята. На масата ми има стъклена купа със сушени кайсии, всякакви орехи, стафиди, ябълки, круши, сушени сливи… Винаги имам направени малки порцийки от тези вкусни десертчета. През деня несъзнателно слагам в устата все някакво късче, каквото и да ми попадне. Странно, но често това похапване ми заменя обяда, но пък за това се чувствам значително по-енергичен отколкото преди. Започнах да спя по-малко и да ям по-малко.

За да разберем къде ни се изпарява енергията, трябва да прочетем следващата:

Глава четвърта

Да се научим да слушаме тялото си

Веднъж седях под едно дърво и умолявах несъществуващите ми зъби да не ме болят… Помисля, помисля и умолявам: «Моля ви спрете да болите!» Но не помага. Отново умолявам… Изведнъж в мен се появи невъобразима ярост и с всичка сила изкрещях: «Заповядвам ви да спрете да ме болите!» Добре, че никои не ме слушаше, защото да издаваш заповеди с беззъба уста – си е смешно. Но челюстите ми ме взеха на сериозно и след няколко мига болката отшумя. Когато се върнах вкъщи преди около половин година, аз си спомних този момент и реших да проверя защо е станало така. Намерих обяснение в хатха-йога. Тя учи, че физическото тяло се състои от клетки, всяка от които има в себе си „жизнена частица”, който контролира работата на клетката. Тези частици разумна мисъл са подчинени на централния разум на човека и послушно, съзнателно или безсъзнателно изпълняват заповеди изпращани им от по-висшия център. В същото време всяка клетка си остава индивидуална, отделна и запазва повече или по-малко своята независимост, независимо, че си остава подчинена на груповия разум на клетките.

Един от най-простите методи за придобиване на власт над поразените места и възстановяването на здравословното им състояние е този, който преподава хатха-йога на своите ученици. Методът се състои в най-обикновено «убеждаване» на лошо държащите се органи или части на тялото, внушавайки им разпореждания така както все едно сте пред ученици. Разпореждайте им твърдо и решително, като им казвате какво искате от тях и строго им го повтаряйте по няколко пъти. Потупването или нежното поглаждане на болните части или места, непосредствено намиращи се до тях, ще привлече към тях вниманието на клетъчните групи, така все едно хващате човек за рамото за да привлечете вниманието му и да го накарате да чуе това което искате да му кажете. Твърдото произнасяне на думите ще създаде умствен образ за това за което говорите. Тази мисъл по каналите на симпатиковата нервна система, управлявана от инстинктивния разум, се предава пряко на мястото и лесно се възприема от клетъчните групи и даже от някои отделни клетки. Подсилена вълна на пранаи

9

увеличен приток на кръв също се отправят към поразените области, върху които лицето даващо заповеди е обърнало внимание.

За много хора това би изглеждало като детинщина, ако не беше подкрепено с прекрасни научни резултати и йогите смятат, че това е единствения елементарен начин да се предават на клетките заповедите на ума. Не отхвърляйте съвета, преди да сте го изпробвали сами. Той е преминал проверката на вековете и все още не е намерен негов по-добър заместител. Ако искате да изпробвате този метод на себе си или на някои друг, потрийте с длан болното място и с увереност кажете, например: черен дроб, изпълнявай по-добре своята работа, прекалено си бавен и аз не съм доволен от теб, трябва по-добре да изпълняваш задълженията си, работи, работи, на теб говоря и повече без глупости. Разбира се не е необходимо да говорите каквото ви дойде в главата, достатъчно е да се каже какво се иска от органа или болното място с твърд и уверен тон.

Работата на сърцето може също да бъде подобрена, но в този случай трябва да се подхожда значително по-нежно, тъй като клетъчните групи на сърцето са много по разумни, отколкото например на черния дроб и с тях трябва да се отнасяме доста почтително. Внимателно напомнете на сърцето си, че бихте искали то да работи малко по-добре, но разговаряйте с него вежливо и без да го „заплашвате” както черния дроб. Клетъчните групи на сърцето имат най-много разум от всички групи. А контролиращите органи и черния дроб напротив – те са най-глупави. Например, черния дроб има характер на магаре, докато сърцето е като чистокръвен кон, умен и пъргав.

Стомахът притежава значителна част от разума, въпреки, че доста отстъпва пред сърцето. Червата са напълно послушни, макар да са доста изстрадали. Можете всяка сутрин да им казвате да изхвърлят своето съдържание в определен час и ако сте достатъчно настоятелни и следите този час да се спазва задължително, ще видите, че те ще започнат да изпълняват вашите желания след известно време. Имайте предвид обаче, че с тях доста е злоупотребявано и ще е необходимо време да си възвърнат своята увереност. В рамките на няколко месеца можете да нормализирате нередовния си месечен цикъл, като за възстановяването на нормалните навици на тялото трябва да отбелязвате на календара сроковете за тяхното постигане и всеки ден да провеждате малки лечебни занимания със себе си. Лечението се състои в разговор с клетъчните групи имащи контролиращи функции върху лекуваната област, като им се казва, че до крайния срок има достатъчно време, да се подготвят за работа и че до тази дата всичко трябва вече да е наред. Напомняйте им когато срока започне да изтича, че трябва да подобрят своята работа. Не давайте нареждания под формата на майтап, правете го сериозно, така че клетките да разберат, че вярвате в тях и да ви слушат.

В къщурката си спях върху кожа. Спането върху нея е достатъчно приятно, ако не е миризмата, а и това, че се спи на пода. Аз обаче спях именно на пода. Забелязах обаче следното: в началото след като се събудех, забелязвах, че цялото ми тяло е подуто. На няколко пъти ставайки през нощта до тоалетна, не можех да помръдна, защото краката ми бяха напълно изтръпнали. След известно време всичко отмина. От това стигнах до следния извод: в града ние изнежваме своето тяло и на първо място сърцето. Когато спим в меки постели, сърцето ни е отпуснато и по-бавно изтласква кръвта по вените. Когато спим на твърда постеля сърцето е принудено да изпомпва кръвта с усилие за да може да преминава през притиснатите артерии. Спането на твърдо тренира сърцето ни. Помислете върху това. Може да решите да се откажете от меката постеля и възглавницата?! И още един съвет: протягайте се колкото се може повече! Цялото тяло. Старайте се да го правите на всеки час!

И още едно, не съвсем лирично отклонение. Предварително се извинявам на естетите за някои физиологически акценти… Както можете сами да се досетите в тайгата нямах тоалетна чиния и затова в продължение на година позата ми за отделяне на «отпадните продукти» беше абсолютно природна, натурална. Имах редовно сутрешно изпразване на червата и нямах никакъв проблем с ходенето по голяма нужда. След като се върнах в «цивилизацията» и към стандартната «бяла приятелка» стояща в тоалетната (и друга храна разбира се), отново се проявиха някои проблеми. Те не изчезнаха до момента в който не се върнах към «клекналата» поза. Това за размисъл…

…В човешкия организъм засега са открити 98 от 108-те химични елемента и скоро ще бъдат открити и останалите 10. Тази „химия” като цяло е 4% от теглото на тялото, т. е. при човек с тегло от

10

80 кг., химичните елементи ще са около 3,2 кг.! Не е много разбира се, но не е и малко! Защо ви казвам това? Защото нашите тела потенциално съдържат в себе си всички градивни елементи за производство на каквото пожелаете!!! А това означава и на нови зъби също. Всичко което ни е нужно е да поговорим с клетките, да се настроим на нужната вибрация и да помолим организма ни да произведе необходимите вещества.

Глава пета

Да се научим да слушаме душата си

В началото, в тайгата мушиците ме изнервяха безумно. Те не просто си летяха, а ми влизаха в носа, в очите, в ушите, навсякъде. Когато си лягах вечер си надявах марля, за да спя спокойно. На сутринта през марлята почти не преминаваше светлина – цялата беше в мушици. След известно време обаче забелязах, че мушиците драстично намаляха. Отначало реших, че им е минал сезона и мушиците са започнали да изчезват. На следващата година по същото време обаче, количеството на мушиците почти не можеше да се сравнява с предходната.

Когато излязох от тайгата, променен, омиротворен (и с два нови зъба) на седемдесет километра от дома намерих една сплотена дружина. Тези мъже работеха от сутрин до вечер без водка и жени в продължение на 9-10 месеца. Добиваха злато. Изкарах при тях една седмица, но това е друга история. Точно както и аз, така и те имаха същия проблем с мушиците. През деня се мажеха с катран, а през нощта си надяваха марли. Един ден след като се събудих ми направи впечатление, че на моята марля има забележително по-малко мушици отколкото на останалите. Зачудих се каква ли ще е причината. Единствения отговор, който можах да си дам, беше, че това зависи от състоянието на душата. Аз бях спокоен и така да се каже «изпълнен с любов» към целия свят. Всеки от колектива обаче си имаше своите проблеми. Както ми разказа техния бригадир, независимо от добрите взаимоотношения в колектива, често се случва някои от тях да не стане от леглото сутрин. Лежи. Мълчи. Не му се работи. Останалите знаят, че в такъв момент по-добре да не задават въпроси. Не се интересуват дружелюбно «какво е станало». В такъв момент, човека може в най-добрия случай да направи физиономия, а в най-лошия да хване брадвата. Криза. Проблем на затворения колектив…

След това си направих експеримент: отивах в гората на място, където има много комари и стоях спокоен. Комарите не реагираха на присъствието ми. Умишлено започнах да се ядосвам за нещо и веднага се появиха няколко екземпляра които проявиха интерес към моята кръвчица. Това допълнително ми показа колко е важно да умеем да следим своите мисли и емоции. Да слушаме душата си.

Клетките на нашите тела постоянно умират. За няколко години всички наши клетки са напълно подменени, т. е. след определен период от време нашата обвивка вече не е наша! Удивително нали? Нашето тяло – вече не е наше… Вече не е това с което сме се родили, не е и това с което сме се учили да четем, нито пък това с което за първи път сме целували… Всичко това е правело друго тяло. То вече е умряло. Наша винаги остава само душата. Това може да означава, че душата е «главната», «опитната», «мъдрата» и точно тя по принцип ни подсказва правилните отговори. Проблема тук е, че душата подсказва шепнешком или чрез подсъзнанието, т. е. чрез интуицията. А ние толкова сме привикнали да се доверяваме на логиката, да видим, да чуем, да пипнем, че слабия гласец излизащ някъде дълбоко от нас ни се струва като глупост. Случва се примерно следното: нашата душа знаеща необходимата информация я предава чрез интуицията на подсъзнанието, подсъзнанието се опитва да достигне до съзнанието и да предаде информацията, но съзнанието филтрирайки като цяло информацията която получава, отдава приоритет на тази получена от логиката и остава на някаква откъслечна информация получена от нашето тяло. Така отработената информация вече се преобразува в нареждания към тялото. Целият ни живот е ръководен от логиката. Тя е тиранин, който е окопирал властта, въвел е жестока цензура и раздава еднолични заповеди.

11

Наблюдавайте децата. Те още не са се научили да мислят логично и нямат навика да съпоставят всичко. Пробвайте да поиграете с тях на «Познай къде»: скрийте в ръката си бонбонче и ги накарайте да познаят в коя ръка е. Повярвайте ми, ще познаят в повече от 60% от опитите, а може и повече. Те не се опитват да сравнят коя ръка е по-голяма, не изграждат в главата си последователности от типа «аха, два пъти беше в тази, значи сега ще е в другата», те просто избират и познават. Те слушат душата си. Мозъкът в този момент мълчи. А именно, за да чуем душата, трябва да научим съзнанието да не пречи.

По време на моя почти едногодишен престой в тайгата нямах с кого да разговарям. Това не ми правеше впечатление, защото по принцип и сред хора предпочитах да си мълча. След няколко месеца обаче на такива разговорни „пости” започна да ме наляга необяснимо вцепенение. Често сутрин, като привършвах с дневните задачи, сядах на един паднал бор и можех да гледам с часове в една точка. Скоро забелязах, че в такива моменти нямах в главата не само думи, но и мисли и образи. Тогава за пръв път се заслушах как бие сърцето ми, как скърцат мускулите ми, как ми клокочи стомаха, даже как се движи кръвта във вените ми. Но най-важното, научих се да «чувам» своите собствени желания, научих се да задавам в тази тишина въпроси и да получавам отговори на тях. При това на «слуха» ми не пречеше нито скърцането на дърветата, нито шумоленето на листата, нито виковете на птиците. А именно, за да чуем сами себе си, не ни пречи някакъв външен шум, а постоянното вътрешно бърборене. Убеден съм, че умението да се вслушвам в интуицията си е факторът, който ми помогна да повярвам в чудеса.

Като начало нека пробваме следното: настанете се удобно (седнали или легнали) в спокойна обстановка. Ако сте в гората, то тя (обстановката) е достатъчна, но тъй като нещо ми подсказва, че сте плюли на съвета ми и сте си у дома, спрете телевизора. И не го включвайте повече. Ако е възможно – никога. Това е един от главните заглушители на интуицията ни. Той кара мозъка ни непрестанно да мисли, да прехвърля разни фрази от рекламите, да се плаши от новините, да преживява заедно с героите от сериалите, отвличайки ни от самите нас и отучвайки ни да живеем СОБСТВЕНИЯ си живот…

Настанихте ли се?! Прочетете какво трябва да правите нататък, повторете всичко в ума си, като се постараете да запомните всичко, след което оставете книжката и го направете! И не правете следното: направили сте една част, отваряте си очите (какво беше нататък?) и отново продължавате…

И така: затворете очи и си представете пред мисления ви поглед абсолютно бял екран. Това може да бъде ученическата дъска, лист хартия или каквото пожелаете. Повдигнете очи (разбира се затворени) нагоре и отбележете, че екрана достига високо-високо, даже края не му се вижда. След това погледнете надолу и отбележете, че и надолу не се вижда края на екрана. Направете същото на ляво и на дясно. Сега погледнете в центъра. Забелязахте ли? Екрана вече не е бял. На него се появяват някакви образи, силуети, картинки. Вземете изтривалка (или четка и бяла боя, или разтворител, или «Мистър-Мускул» в края на краищата) и изтрийте (боядисайте, разтворете) картинките, които се появяват. Веднага се появяват нови. Тях също бързо ги изтрийте.

Някъде след около 3-4 минути на такава война с изображенията, вашия мозък в ужаса си ще започне да изкарва на екрана всичко което е насъбрал. Картините ще стават все по-ярки, интересни, все по-обемни и приличащи на анимация. Каквито и увлекателни сюжети да се появяват и колкото и да ви се иска да видите «какво ще стане по-нататък», без съжаление изтрийте всичко. Трийте, трийте!!! Вашата задача е екрана да остане бял. Най-интересното е, че заедно с картините вие изтривате и вътрешния диалог. Когато картините свършат, започва втория етап на войната: изведнъж ще си спомните, че трябва да се обадите на Иван Иванов или на Мария Някоя Си, или пък ще ви осенят гениални мисли, музата ви ще започне да ви подмята стихове, които ще поискате веднага да запишете! ТРИЙТЕ!!! Вашата задача е екрана да остане бял. Ако се научите да хващате състоянието «бял екран», то откритията и стиховете ще са значително повече. Затова изтривалката и трийте. Всичко! Екрана да е чист. Тук ще забележите, че образите ще започнат да излизат по стените. Унищожете ги. Всичките.

12

Повече от сигурно е, че сте заспали. Вашия мозък, изплашен от това състояние на мълчание ви е накарал да заспите. Нали?! Нищо страшно, всекидневното повтаряне на това упражнение ще доведе до резултат – веднъж екрана ще остане бял.

Наистина, малко изхитрувах. В действителност на нас абсолютно бял екран не ни е и нужен. Например след едноседмични занятия, в момент, в които сте се настанили удобно, задайте на глас интересуващ ви въпрос. Например: «къде си изгубих пръстена с трите диаманта?» или «откъде да си купя ауспух за «Москвича»?» Концентрирайте се върху тези въпроси. След това започнете да чистите екрана. В един момент внезапно ще разберете, осъзнаете, досетите, почувствате, усетите, че знаете отговора. Това може да бъде образ, дума, звук, каквото и да е и в началото може и да не разберете, че това е отговора. Важното в тази секунда е друго: вашето подсъзнание е разбрало, че сте готови да го слушате. С всеки отправен въпрос към душата, ще получавате отговор все по-лесно. Постепенно ще се научите на практика моментално да „изкарвате” белия екран в метрото, в асансьора, на улицата – където и да е. Ще разберете, че подсказките са практически навсякъде. Ще се научите да слушате Света. Как? Много лесно:

Глава шеста

Да се научим да слушаме Света

Вие някога виждали ли сте, че Земята е кръгла? Със собствените си очи?! Аз за пръв път видях големината на земята стоейки на висок кедър. В тайгата постоянно бях гладен, а на кедъра се бях качил не да се любувам на природата. Там обаче замръкнах и не можах да сляза. Плаках. Защо плаках – не зная, но… видях колко е огромна тайгата, а Земята – малка, на всичкото отгоре на няколко пъти вятъра ме разлюля заедно с кедъра, и заплаках… а малвата (Malva – растение от семейство слезови – бел. пр.) заговори с дървото. От храстите. И най-интересното – започна и отговори да получава…

Направете си експеримент. Отидете до растение (не забравяйте – вие сте в гората!!!) за което нищо не знаете. Поздравете го. Да, да поздравете го. Ясно и на глас. Това е необходимо първо, за да установите контакт с растението и второ да разкарате егото си и да се научите без притеснения да се чувствате като идиот. После седнете до него и го помолете да ви разкаже за себе си. Затворете си очите и усетете. Нищо?! Чудесно. Можете да попълзите на коленца в кръг около растението и да го подушите, да вземете едно листо и да го сдъвчете и отново седнете и… усещайте. Отново нищо?! Е хайде сега, най-малкото гъбарите са се разбягали… Добре, ще ви кажа моя начин, който научих сам.

Знаете ли, че в този свят съществуват само два вида енергия? Това са енергията на Любовта и Страха. Ненавист, завист, злоба – това са все резултати от първоначален страх от нещо. Всяко същество или предмет във вселената «мълчи», когато сме обзети от страх. Но подходим ли с любов, то ще ни се разкрие насреща.

Нали помните как чистехме екрана? Сега ще се занимаем с нещо подобно. Седнете, затворете очи и се успокойте. После си представете в гърдите, там където се намира сърцето, малко светещо пламъче – това е вашата любов. Сега бавно и спокойно вдишайте (по-добре през носа, но не е задължително). Виждате ли как с всяко вдишване се раздува, а при всяко издишване, вашето пламъче се фиксира? Вече изглежда като напълно светеща топчица. А след това и кълбо. Дишайте. Дишайте, докато не усетите, че кълбото е станало колкото вас, а вие сте се оказали вътре в него.

Продължавайте да уголемявате кълбото докато вътре не попадне и растението. Фиксирайте този момент. Още веднъж помолете растението да ви разкаже за себе си, а след това постепенно мислено започнете да «спадате» кълбото, като при вдишване да се получава фиксация, а при издишване – спадане. Почувствайте, че образа на растението се мести към вас заедно със спадащото кълбо, а после и влиза във вас. Приемете го в себе си и станете едно цяло. Възможно е на този етап, да започнат да ви се появяват образи или знания, поясняващи същността на вашето растение. Ако ли не, изчакайте докато кълбото не достигне до първоначалната си големина. И този път помолете на глас растението

13

да ви разкаже за себе си. Това е трети път. Вслушайте се в себе си!… Вие по принцип не вярвате в силата на Любовта?!

Този принцип работи и за камъни и минерали. Но в този случай, като задавате въпрос, пробвайте да затворите очи и да сложите камъка от към острата или изпъкнала част в горната част на носа (там където започва челото) и да го усетете…

Този принцип работи и с хора. А ако някога решите да поекспериментирате и да надуете кълбото до размера на Земята, а след това да го върнете в себе си, уверявам ви, очакват ви неописуеми преживявания…

* * *

Добър метод за получаване на отговори на вашите въпроси също е поговорката на нашите предци «Утрото е по-мъдро от вечерта.» Ако в момента на заспиване ясно сформирате въпрос или задача, то на сутринта имате шанс да се събудите с готов отговор или решение. Трябва да отбележим, че този пасивен метод работи със сънища. Има и активен, но той също изисква търпение и труд. Мога да ви го кажа накратко.

Трябва да си набавите следните материали: бележник, дръжка (за бележника) и два маркера (червен и жълт). С вас ще подреждаме сънища.

От днес нататък, където и да отидете да спите, с вас трябва да имате фенер, дръжка и бележник. Събуждате се (посред нощ, сутрин, през деня, с махмурлук или с дрехите) – запишете в бележника дори две думи от това което сте запомнили от съня, когато дойдете на себе си да ви послужат като ключ за да си спомните всичко. Най-добре да запишете всичко с най-малките подробности.

Записахте ли? Сега вземете жълтия маркер и отбележете всички глаголи, свързани с живите персонажи от съня. Тоест всички ваши и чужди действия. Отидох, видях, обърнах се, мигнах и т. н. Това ви е нужно за да се научите да правите «активна» картина на съня, да се научите да реагирате на действие. И също така, за да можете после – в реалния живот – да се научите да откривате скритите връзки, подсказки, послания и знаци.

Схванахте ли?! Сега вземете червения маркер и върху жълтия отбележете всички действия, които в реалния живот са невъзможни, като например: излетях, изпарих се, преминах през стената и т. н. Всичко което излиза от рамките на допустимото в живота. Това ви е необходимо, за да се научите да отбелязвате за себе си безсмислиците и глупостите. Може да ви се случи веднъж в седмицата или веднъж на два месеца – в момента, в който някой в съня излети или се изпари, вие автоматично ще го «отметнете с маркера», в главата ви ще прозвъни звънче, че вие спите. И скоро ще се събудите. Събудихте се? Пишете!!! Когато се научите да осъзнавате, че спите и не се събуждате – тогава ще можете да получавате отговори на въпросите си. И това е малка част от възможностите за експериментиране със съня… Но да вървим нататък…

* * *

Веднъж, докато учех в морското училище, отивах на изпит. Както си ходех, гледам по средата на тротоара пред мен синьо-черна врана. Огледах се на всички страни за да се уверя, че няма никой около мен и… силно гракнах. Враната вместо да се изплаши, си обърна главата, поогледа ме с едно око и заподскача след мен. Тъй като ходех достатъчно бързо, враната излетя, направи десетина размаха и отново кацна пред мен наблюдавайки ме ту с едното, ту с другото око. Така ме съпроводи до главната сграда. Това беше единствения ми изпит в живота, който съм взимал с пет…

След десет години, в тайгата, един зимен ден, когато бях в най-лошото си разположение на духа и практически се бях предал, излизайки от вкъщи, забелязах как към съседната ела долетяха две врани. Първата кацна на една клонка, а втората „увисна” отгоре и направи вид, все едно иска да седне върху нея, но тутакси излетя и кацна до нея. Това малко шоу привлече вниманието ми. След това първата врана направи крачка напред и… се плъзна по наклонената заскрежена клонка на елата като сноубордист. Леко разпери крила и така измина не по-малко от метър и половина – два, след което

14

отлетя. След нея се спусна и втората и тя отлетя. Смях се доста дълго време с беззъбата си уста, защото смятах, че това представление беше устроено специално за мен.

Минаха няколко години. Работех в една фирма и все не се решавах да напусна. На рождения ми ден (беше петък), на входа на офиса с колегите намерихме една врана. Подскачането й във въздуха показваше, че все още не може да лети… На нашата улица имаше много котки и един приятел занесе птицата в офиса. Тя се шмугна под една маса и след известно време забравихме за нея. След около два часа враната излезе из под масата и подскачайки обиколи всичките пет стаи в офиса, като огледа всеки от осемнадесетте ми колеги. Последната точка на нейното пътешествие бе моята маса. Птичето скокна върху портфейла ми който беше до масата, после на масата, после на отворения капак на лаптопа ми, след това внимателно ме погледна в лицето и… скочи на рамото ми. Всички колеги дойдоха да видят това зрелище, а враната съвсем сериозно гракна, настръхна и престоя на рамото ми няколко часа. Реших да я преместя на масата, когато рамото ми изтръпна… На тръгване решихме да оставим птицата на балкона, оставяйки й вода и храна. В понеделник враната я нямаше на балкона. Пазачът ми разказа, че долетяла друга врана, дълго време за нещо са си гракали, след което враната скокнала на парапета и… излетяла. Това бе знак и в този ден напуснах…

Ако искате вярвайте, ако искате не, но вселената постоянно ни подава знаци, било то явни или завоалирани, но винаги ни дава подсказки и отразява колко сме хармонични със себе си и света, в тази посока ли се движим, правилно ли мислим и се развиваме. За съжаление, хората никога не обръщат внимание на «дребните неща»: на чутата дума от чужд разговор, която някакси случайно приляга на вашата мисъл в момента; разпадналия се телефонен разговор; на еднаквите числа на електронния часовник (11:11). Някои може да ме сметна за шизофреник и да кажат, че ако започнем да обръщаме внимание на всичко, ще се побъркаме. Но когато карате автомобил, не се учудвате, че по пътя постоянно има указателни табели, знаци и светофари? Можете да ги следвате, но може и да ги игнорирате, но това не променя факта, че те съществуват и всеки си търпи последствията.

Това е като при сънищата, принципът е същия. С времето всеки си създава персонален «съновник», за разпознаване на вселенските знаци. Също така съществуват някои универсални подсказки от живота, които за всички имат едно и също значение.

Просто ще изредя някои от тях:

• Проблеми със санитарните уреди или изхвърлянето на боклука – подсказват за проблеми с премахването ненужното и остарялото; онова което създава натрупване в живота ви, ситуация за изпускане или изменение.

• Къси съединения или други проблеми с електрическата мрежа, може да означават, че в някои области на живота ви текат сериозни промени и ще ви се наложи много скоро да изразходвате допълнително енергия в тази насока; подгответе се отрано за тази ситуация.

• Битови пожари с различни мащаби (от малки до сериозни) показват протичаща в момента глобална трансформация във виждането ви за живота, съзнанието и отношението ви. Това са случаи, в които старото се отстранява мигновено и искаме не искаме запълваме освободеното място с нещо ново.

• Забравили сте си ключа – търсете ново решение на ситуацията («ключът» за проблема който сте ползвали преди, вече не работи) – бъдете внимателни!

• Заяждаща врата – сходен вариант, но тук трябва да помислите за нов подход в живота си и да извикате майстор да РЕМОНТИРА вратата, но преди всичко обърнете внимание на новите «врати на възможностите» които ви се откриват.

• Проблем с компютъра – следва да се замислите, а не работите ли прекалено много в последно време? Дайте си почивка, а и на техниката. Символично: погрешно избран начин на мислене в някаква ситуация (компютъра – олицетворение на логиката).

• Проблем с телефона или интернета – начина ви на връзка със света се нуждае от преразглеждане. „Посетете родителите си!”

15

• Течащия кран за някои символизира неуравновесеност в чувствата (които метафорично означават вода), същото се явяват и наводняващите ви отгоре съседи – емоциите ви в къщата се покриват отгоре (съседите се явяват просто посредник, чрез който Вселената ви подава знак).

• Ако ви се развалят тонколоните на музикалната уредба – вижте дали не избягвате да озвучите своите мисли и дали не се страхувате да ги изкажете. Също може да означава, че нещо ви пречи да се «вдъхновявате» в живота (ако използвате музикалната уредба за слушане на силна музика за повдигане на настроението). В този случай, увеличете жизнената си енергия!

Също така обърнете внимание на «случайните» срещи. В тази Вселена има толкова много пътища, че за да се пресекат два от тях, е необходима сериозна причина…

…Впрочем, моите нови зъби постоянно ми дават знаци. Между 5-7 дни преди важни командировки, започват да ме болят и престават веднага щом сменя мястото.

…Вселената постоянно разговаря с нас. В никакъв случай не трябва да се боим и ние да разговаряме с нея. Именно да разговаряме. На глас. На глас питайте за съвет. Аз осъзнах и още едно нещо: ако желаеш нещо, не трябва да го искаш от вселената по обичайния начин. Колкото по-странен начин за озвучаване на своето искане избереш, толкова по-голяма вероятност има да получиш онова което искаш. На тази мисъл се натъкнах още в казармата когато на един от служещите му донесоха книгата на Кастанеда. Прегледах книгата набързо, все едно нямах време да чета, а и тогава не ме интересуваше подобен род литература. Този момент от книгата обаче се бе запечатал в паметта ми. По този начин, Карлос (или дон Хуан – вече не помня) извиквал при себе си вълшебния елен. Ако се беше опитвал да го примами по стандартния начин, елена просто щеше да си профучи покрай него. Авторът обаче заставал между дърветата на главата си и започвал да хленчи. Ошашавения елен се приближил и се поинтересувал, какво се е случило… После, след обмисляне в тайгата, разбрах, че Вселената се държи точно като този елен. Битовите случки, всичко влизащо в някакви норми, на нея не й е интересно. Ако се покатерите на някое дърво с обърната наопаки шуба и извикате своето желание – шансовете да се сбъдне са значително по-големи от това да седите един час и да молите да се случи. И най-важното е, че не само Вселената се радва, а и ти помага да реализираш желанията й. Това също РАЗВИВА И ТЕБ САМИЯ!

Глава седма

Отглеждане на зъби!

Като начало още няколко писма:

«Здравейте Михаил!

С радост открих работата ви по отглеждане на зъбите в интернет. При мен всички зъби са извадени и наскоро открих, че ми растат два нови зъба. Не мога да си обясня причината за това и засега само наблюдавам процеса… С нетърпение очаквам края на вашата книга.

Зъбите ми бяха извадени преди година и половина и тези двата зъба са абсолютно нови. Сериозна методика нямам, с изключение на – заредена вода и упражнения „Дъвчи – отхапи” и формулата: „Където е мисълта, там е и енергията, където е енергията, там е и кръвта”.

Аз съм на 46 г., Александър (tainik2@yandex.ru)».

«Когато ми извадиха един страничен зъб, предните два зъба се раздвижиха и между тях се появи доста голямо и грозно разстояние. Доста тежко преживявах и се комплексирах от ситуацията. Не мога да опиша изненадата си, когато след известно време на това място ПОНИКНА още един зъб!!!».

«Никога нямаше да повярвам! След като намерих в интернет твоите статии реших да изпробвам. Преди три дена ми се появи нов зъб!!! Отначало не бях разбрал. Просто нещо дразнеше езика ми. Вчера го видях: поникнал!!!»

16

«Здравей, Михаил! Имам един зъб с история. Преди няколко години лекувах киста. Наскоро си направих снимка и се разбра, че костната тъкан се е възстановила, което по принцип не може да бъде, според моята стоматоложка.»

Писмата – това е личния стимул за тези, които дочетоха дотук. Аз – не съм единствен в желанието си да имам нови зъби!

Между активността на лицевия мускул и кръвоснабдяването на мозъка има взаимовръзка. Когато човек се усмихва или се смее, мозъка получава повече кислород, а емоционалното състояние се подобрява. Освен това, при усмивката задействаме огромно количество мускули, при което се увеличава притока на кръв към челюстите, което за нас е крайно необходимо. Много от хората обаче са се отучили да се усмихват. Ако при децата изражението се сменя по тридесет пъти на ден, то при възрастните само седем…

Всичко долу написано са откъси, взети от кореспонденцията на Михаил Столбов с читатели. Запазили са се само четири отговора на Михаил към своите читатели. Или рядко е отговарял, или е направил «чистка»… За всеки случай съм се постарал да разположа нещата така, че да имат някаква логика. Огромната ми молба към читателите, които са получавали отговори от Михаил, е да пишат какво точно им е отговорил.

…Съвсем накратко, това е ежечасна (реално на всеки час по 5 минути) работа с клетъчните тъкани и мислено усилване притока на кръв към тях. Това е ежевечерно или ежесутрешно нареждане на зъба да израсне. Това е създаване на мислен, но ясен образ на здравия зъб. Това е масаж на тъканите (в устата само с чисти ръце!), това е увеличено консумиране на калций (смлени яйчени черупки) и т. н. и т. н…

…Забелязах в някакво списание метод за естествено израстване на зъби и лечение без пломбиране. Споделям го целия тук:

«За лечение на зъбите обикновено се приемат два вида спиртни тинктури:

• Спиртна тинктура от Аир (Acorus) (блатна или зърнена) – това растение расте по бреговете на водоемите, цъфти от юни до август, за лекарство се ползват корените му, като можете да го намерите в аптеките или да си го наберете сами.

• Спиртна тинктура от прополис – него също можете да го намерите в аптеките или по пазарите.

За приготвянето на тинктурата от Аир са необходими 0,5 чаша корени и 0,5 литра чист спирт (40%). Корените се заливат със спирта и се оставят не по малко от една седмица така.

Така се приготвя и тинктурата от прополис. На 0,5 литра спирт се добавят 15 грама ситно натрошен прополис и се оставя така за не по-малко от седмица. Да се съхраняват на тъмно и хладно място.

Тинктурите се използват заедно. Взимате 1 супена лъжица тинктура от Аир и 1 чаена лъжица тинктура от прополис. Жабурете се с тинктурата около 2 минути и я изплюйте. Такива процедури трябва да се правят или по време на болка (всякаква) и повишена чувствителност към топло и студено или преди сън. Продължителността на процедурата е около месец, въпреки че болките изчезват за около 1-3 дена.

Помнете, предложените разтвори подсигуряват проникването на прополиса и алкалоида на Аира в най-дълбоките точки на болните зъби. Аира обезболява корените, а прополиса пломбира всички микропукнатини. Зъбите престават да болят съвсем.

Забележително е, как останали корени, едвам държащи се на тъканта, се закрепват здраво и могат да понасят натиск, без усещане на каквато и да е болка, а частично счупените корени престават да се рушат и в течение на няколко години забележително израстват и стават работоспособни зъби.

17

При този ускорен растеж на зъбите, приемайте в неголеми количества препарати съдържащи калций. От народните средства се препоръчва приема на прах от зъби (например, смлени свински зъби), като се взема 0,1 грам по време на ядене един път на ден. Също така използвайте флуоросъдържащи пасти за зъби. (Обърнете внимание на това, какъв вид флуор съдържат пастите за зъби и кой вид флуор е полезен за човешкия организъм и кой не е!!! Бележката я правя с цел насочване на вниманието на читателя на това, че повечето пасти за зъби са с доказано вреден флуор и флуорни съединения с цел печелене на пари от болни зъби, а не лекуването им!!! За повече подробности препоръчвам всеки да се образова какво представлява флуора като химичен елемент – бел. пр.)

…Хипотезата за това, че чистенето на зъбите било вредно съм я чувал и донякъде бих се съгласил с нея. В нашият случай обаче, Тамара, ние няма толкова да чистим зъбите, колкото да масажираме тъканите. Вече писах, че четката поначало не трябва да е прекалено твърда, за да не се наранят венците, особено при такива болки като Вашите, но все пак, даже и да има неголяма болка, старайте се по време на почистване на зъбите да «прокарвате» четката по венците. С времето го правете все по-дълго и по-силно. Това първо укрепва венците, и второ стимулира притока на кръв… Тренирайте челюстите си: стискайте зъби за кратко и след това ги отпускайте, движете ги от едната страна на другата, масажирайте венците с език, с пръсти…

Зъбният емайл отлично се възстановява от цвеклов, зелев, морковен сок, пшенични трици.

В пощенската кутия на Михаил Столбов са намерени стотици входящи писма. В голямата си част са молби изложени в последната глава. Има няколко примера за успешно самовъзстановяване на пломбирани зъби. Няколко споменавания на успешно израстване на нови зъби, но «на приятел на мои приятел», за това и няма да ги приложа тук. Прилагам част от материал, изпратен ми от една жена, под заглавие «Регенерация на зъбите по метода Петров», ако е възможно по този начин да се компенсира недописаната (изгубена) седма глава… Частично, защото не желая за пореден път да се сблъсквам с нечии «авторски права».

(С цел да се достигне колкото се може по-обширно информиране на читателя по въпроса, аз ще добавя и останалата част на текста от статията на Аркадий Петров „Технология за регенерация на зъбите”. – бел. пр.)

«Дървото (дървовидната структура), която е в нашето съзнание, има вътрешни и външни връзки на проявление. В организма, това са връзките на главния мозък с всеки отделен орган. Баланс с всяка клетка и още по важното – с обкръжаващата го среда.

За да протече правилна регенерацията на който и да е орган, е необходимо дървото на живота, с милиардите си разклонения, за да могат всички клетки да ЗНАЯТ една за друга.

Ако НИЕ нарушаваме това равновесие и нарушаваме като цяло информацията на целия организъм, плюс неправилно РАЗПЛИТАМЕ ДНК-то си, то процеса на регенерация ще се затрудни. Всичко започва с ДНК-то. Това е отворена система. Среща се в Космоса значително по-често от всяка друга структура. Защо АТОМА на желязото е вплетен във фосфатни групи? Кобалта, никела, желязото, калция, магнезия, не са случайни.

В такъв случай е необходимо сканиране на биосистемата. За да бъде изграден един орган правилно, процеса трябва да бъде съотнесен към целия организъм.

В този случай ще трябва да сканираме целия организъм. Плюс космическата информация, Божествената информация. И като резултат се появява орган като част от цялото. Нататък.

Ако Вие имате НОВ ОРГАН, създаден от идеални клетки, то вие преминавате от новия орган към ново бъдеще. Значи, при наличие на дървото в съзнанието, работата започва не на ниво ДНК молекула, а като ЦЯЛОСТНА СИСТЕМА, така както човек е цялостен, подчинявайки се на управлението на съзнанието, а не само на подсъзнателния автоматизъм. После следва сканиране на целия организъм и нарастване на хомеостазата. (Хомеостаза – свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно,

18

постоянно

състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. – б. пр.) И накрая заключителната част от регенерацията на органа който е бил поразен.

Щом човек има зададена цел, значи за него има бъдеще. Получава се следното.

Регенерацията е възможна тогава, когато е ВКЛЮЧЕНО БЪДЕЩЕТО. Това бъдеще трябва да стане НАСТОЯЩЕ. Това е така, ЗАЩОТО СЪЗНАНИЕТО ИМА СВОЙСТВОТО ДА ОТРАЗЯВА ВСЯКА РЕАЛНОСТ НА ВСЕКИ СВОЙ СЕГМЕНТ, т. е. ВЪВ ВСЕКИ СЕГМЕНТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪЗНАНИЕ СЪЩЕСТВУВА ВСЯКА РЕАЛНОСТ НА СВЕТА ЕДНОВРЕМЕННО. Материята се създава от енергията на света, изпълнен с живот. Душата трябва да създаде Светлинни ЛЪЧИ в посока здравите клетки и цялото физическо тяло, както и събитията по оздравяването върху времевата скала. Душата създава ВАШАТА ЛИЧНА РЕАЛНОСТ.

Тя вече е заобиколена със здрави клетки, със здраво тяло.

Значи, съзнанието в предсмъртния момент се свързва с душата и Душата дава проявление на това позитивно БЪДЕЩЕ, към което ВИЕ СЕ СТРЕМИТЕ. Прави го чрез съзнанието, т. е. душата знае, че може да промени всяко негативно събитие, че тя е неразрушима (безсмъртна).

Но тя знае това във своето собствено пространство, а тук отразява съзнанието и вижда чрез него. А съзнанието е във всяка клетка на физическото тяло. Тогава на кого трябва да покажем нормалната ситуация и че за нейното постигане е необходимо действие. На съзнанието. Трябва и да го научим на действия за преодоляване на деструкцията (разрушенията) в организма.

Пиша тези откъслечни вметки, за да можете да разберете, че процеса на регенерация сравнен с тук написаното е значително по-сложен.

И 99.99% се правят не от вас, а ЗА ВАС. Но дори и този процент, които трябва да направите сами, е изключително важен и изключително значим. Тъй като повечето хора се колебаят и съмняват, то те започват да размиват бъдещето което желаят. Да са здрави, дълголетни и т. н.

Това е нашата технология. Ако мислим за живот в бъдеще, а не за смъртта в бъдеще, нас ни очаква ЖИВОТ.

Ако мислим за здраве, нас ни чака ЗДРАВЕ В БЪДЕЩЕ. А ако мислим, че нещо лошо ще стане, то наистина ще стане и ще трябва да събираме пари за пенсия и т. н.

* * *

Това е технологията на макроуправление, където милиони съзнания работят в УНИСОН!

Към това ни призовава Грабовой, към живот.

Той ни казва, че смъртта не съществува и че можем да се възкресим чрез своето съзнание.

Каквото ни е съзнанието, както ВИБРИРА В ПРОСТРАНСТВОТО, такава ще ни бъде и РЕАЛНОСТТА.

Ако човек не управлява събитията в живота си, то той е като механичен кантар – наляво – надясно.

Нужен е третия елемент от ТРИАДАТА, но пък триада звучи като 3 ада.

СЪЗНАНИЕ – само по себе си, ДУХ – сам по себе си, ДУША – сама по себе си – това е 3 ада. На нас ни е нужно ТРИЕДИНСТВО или ТРОИЦА…

Даже в думите трябва да сме особено внимателни как ги използваме.

Също така трябва да внимаваме за хора, които се опитват да разделят тази структура. Такива винаги ще се намерят. Трябва да разберем какво целят и защо. Можем да ги разпознаем както по постъпките, така и по изказванията им.

Можете да се назовавате с каквито си искате звания и имена, можете да влезете в духовна структура и да заемете висока позиция дори, но в същото време да постъпвате като последната свиня. Ето ви типичен пример.

Задачата на Григорий Петрович е всяка структура която се намира около него, да бъде преобразувана в положителна. Тоест вижда се кой какво прави чрез постъпките му. Т. е. не е важно какъв пост заема, а какви са делата му…

19

…Регенерацията на зъбите и косата е един от най-сложните регенерации, защото както косата, така и зъбите имат както вътрешни, така и външни проявления. Това е първо, а второ зъбите и косата за податливи към К. С. (Колективното Съзнание). А всеки знае, че К. С. е сериозно нещо. Знаем също така, че за да се повлияе на колективното съзнание, трябва преди всичко да променим своето индивидуално съзнание. И когато променяме своето съзнание, ние променяме и К. С. и го превръщаме в този свят, в който искаме да живеем.

Защо с вас започваме от най-сложното, с регенерацията на зъбите? Защото това показва допитването до най-различни групи хора – от това се нуждаят около 100% от запитаните.

И второ, ние с вас сме застанали на пътя на духовното развитие, на сложния път.

Нали знаете, че щом Бог непосилен кръст не дава и не поставя пред човек неизпълними задачи, то всичко е по нашите сили.

Целта на днешната ни работа – това възстановяване на зъбите по метода на А. Н. Петров. Това първо.

Втората ни задача е – да създадем информационно събитие около нас, за което вашите стоматолози ще се чешат по главата и ще казват, че такова нещо не може да стане.

А на това ние ще отговорим, никога да не казват никога! Защото онова което е било невероятно вчера, днес намира място в ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ.

Вие знаете, че пространството и времето са вторични по отношение на СЪЗНАНИЕТО.

И ВСИЧКО произлиза от нашето съзнание.

СЪЗНАНИЕ – това е структура, позволяваща нашата душа да управлява нашето физическо тяло. Нашата душа се докосва до цялата ни обкръжаваща реалност чрез съзнанието. Още повече, нашето тяло се докосва до всички наши клетки или по точно – взаимодейства си с всички наши клетки. А клетките са велико нещо. Григорий Петрович казва – ако познаваш клетките, знаеш всичко.

Сега ние ще работим с нашите стволови клетки чрез нашето съзнание.

Както казва Циолковский: човек ще полети в космоса, опирайки се не на своите криле, а на силата на своя разум и съзнание.

Преди да пристъпим към регенерация, ще се спра накратко на клетките, на стволовите клетки, на холограмата на зъба.

Григорий Петрович казва: Разглеждайте вашето съзнание като елемент от Света, поставяйте го в която и да е област на Света. Например, в който и да е вътрешен орган. В резултат този орган ще се измени в съответствие с това, което сте заложили във вашето съзнание.

Но за съжаление нищо в света не се променя толкова бавно както нашето съзнание…

На младини без капка съжаление изваждаме своите зъби. После си правим мостове, протези и въобще не се замисляме за това, защо гущера може да си възстанови своята опашка, крокодила може да си възстанови изгубен зъб, а ние, съзнание по образ и подобие, се задоволяваме с някакви чужди за организма ни протези.

Това е така, защото човечеството е избрало технологичния път на развитие, а той е значително по-лек от духовния.

Ще се съгласите с мен, че за две седмици може да имате протези, а регенерирането – то изцяло зависи от вас.

И това могат да го правят само хора с истинско съзнание, а на нас ни предстои огромния път на регенерацията.

В основата на всяка РЕГЕНЕРАЦИЯ лежи свързването на нашето съзнание със съзнанието на нашия Творец. И ако целта на нашето занимание съвпада с целта на Твореца, а аз мисля, че съвпада, защото регенерацията на зъбите – това е съзидателен процес, това е хармоничен процес, то при нас с вас всичко се получава.

Ще кажа няколко думи и за СТВОЛОВИТЕ КЛЕТКИ. В организма на човек има голямо количество клетки. Според различни автори от 70 до 90 трилиона клетки. И във всяка клетка ежесекундно стават 9 трилиона реакции. Просто се замислете. Всеки човек, всеки орган, всяка клетка си има своите задачи. И човек, по отношение на своите клетки се явява своеобразен Бог.

20

Както

казва Григорий Петрович клетката притежава висок интелектуален потенциал. Клетките притежават съзнание, клетъчно съзнание. Освен това, клетките разбират човешката реч, защото на ДНК молекулата е записана речта на Твореца.

А речта – това е СБОРНИК ОТ ЗАКОНИ.

Както казва академик Горяев, текста на ДНК молекулата – това е някакъв космически есперанто. И на какъвто и език да говорим, клетките ни разбират.

И това е много важно да се разбере, защото ние с вас ще разговаряме с тези малки нежни зачатия, в които сме заложили кореновото полагане.

Ще разговаряме с тях, като с младенец който износваме.

Постоянно в човешкия организъм милиарди клетки умират и милиарди нови се раждат.

Стволовите клетки – това са уникални клетки. Те не са специализирани и са способни на размножение и СПОСОБНОСТ ДА СЪЗДАВАТ КАКВАТО И ДА Е ТЪКАН НА ПОРАСНАЛИЯ ОРГАНИЗЪМ.

Тези клетки се намират в костния мозък в плоските и тръбовидни кости. Не се бъркайте с гръбначния мозък. Тези клетки са като резервни части за организма, те са като бърза помощ изпратени по спешност към мястото на катастрофата.

Днес те широко се прилагат в медицината. В Москва работи клиника от национално значения, която се занимава с клетъчна терапия повече от 20 години. Там лекуват много сериозни и практически нелечими заболявания: множествена склероза, Паркинсон, хепатит, цироза на черния дроб, исхемична болест на сърцето и т. н.

Нека видим с какво разполагаме. Ние имаме уникален инструмент – нашето съзнание, имаме своя организъм – УНИКАЛНИТЕ КЛЕТКИ – СТВОЛОВИТЕ, за съжаление след 60 годишна възраст стволовите клетки стават все по-малко и по-малко. Ето защо с такава трудност при хората в напреднала възраст зарастват счупвания и всевъзможни рани, а децата и подрастващите се справят с тези проблеми с лекота.

Нека преминем към ХОЛОГРАМАТА НА ЗЪБА.

Изградете въображаема холограма на отсъстващия зъб. Всеки знае кой зъб(и) му липсва(т). Възстановяването започва от горната челюст. Ако на горната челюст всички зъби са наред, започваме от долната.

Понякога е възможно да не може да се определи кой подред е липсващия зъб или зъби, защото с времето другите се изместват. Оказва се доста трудно да се определи 6-ти или 7-ми или 5-ти зъб липсва. А това е важно защото имат различна структура.

В момента в залата присъства жена, на която й расте зъб отдясно на долната челюст – 5-тия в подредбата. Но на този зъб не може да му се определи фрактологията, т. е. не е виждан до момента на показването си от венеца. На нас обаче ни е необходим статуса до момента на прокарването. В практиката ми се е случвало да се появят зъби и на 30, и на 40, и на 50 г.

…Веднъж застанали на пътя на духовното израстване, ще продължаваме до намиране на метода за възстановяване на зъбите. Ще продължаваме дотогава докато достигнем до света, до себе си, като частица от света.

Защото няма как да получим резултати, докато не осъзнаем, че сме елемент, частица от света. И тогава с едно пощракване и резултата ще е на лице.

Сега ще ви напиша технологията на Петров А. Н.:

А вашата задача е да усетите какво става на мястото, където сте решили да се случи РЕГЕНЕРАЦИЯТА.

Повтарям отново, че възстановяването ще започнем от горната челюст, а СТВОЛОВА КЛЕТКА ще вземем от костния мозък с едно позвъняване. Така препоръчва А. Петров. Няма да се отместваме нито на йота от неговата технология, защото е отработена и дава положителни резултати.

Обръщаме се към своето Божествено съзнание със следната молба: да вземе СТВОЛОВА КЛЕТКА от костния мозък с едно позвъняване и да я ТЕЛЕПОРТИРА на границата между челюстта и отсъстващия зъб.

21

Съзнанието е способно да си служи с телепортация и за това метода е основан на този принцип.

След това импулсно изградете холограма на КОРЕНА НА ЗЪБА. Нашите клетки се подчиняват на съзнанието, както и хромозомите. Ние ще дадем ИМПУЛС от душата. Енергията на Духа и Енергията на Душата влизат в клетката, а също и в хромозомата.

Така ще изградим импулсно холограмата на корена на здравия зъб. За това ще е необходимо СЪЗНАНИЕТО да влезе в хромозомата и да очертаете енергийно информационния скелет на ЗДРАВИЯ ЗЪБ. След това мислено го забиваме. Докосваме с импулс клетката и от нея се появяват още 2. Вече имаме 3 клетки, докосваме отново първата и се появяват още 2 – вече имаме 5 клетки, докосваме я още веднъж и се появяват още 2 – вече имаме 7 клетки.

По този начин се образува ЗАРОДИШ. Това е полагането на корените.

По-нататък ще въведем словесно кодиране. Всяка клетка знае какво ще изгражда. Зъба е сложно образувание, това не е една костна тъкан. Той се състои от емайл, отвътре е изграден от ДЕНТИН, а корените са покрити с цимент. Вътре в зъба преминават НЕРВНО-СЪДОВИ СНОПЧЕТА, които също имат сложен строеж. Има нерви, вени и т.н. За това когато подадем команда на клетката (СТВОЛОВАТА КЛЕТКА), ДА СЕ ПОЛУЧАТ 9 КЛЕТКИ, НИЕ ИЗЛИЗАМЕ ОТ ВЪТРЕШНО ВМЕШАТЕЛСТВО.

Тъй като зъбите имат и вътрешно и външно проявление, горните и долните зъби имат различен строеж.

Сметките започват от средната линия, 2 броя централни резци, 2 броя странични, 2 броя кучешки под номер 3, 4 и 5 – това са предкътници, 4 са предкътници, по правило с 2 корена, но може да имат и един.

6-те,7-те,8-те имат по 3 корена.

При 8-те обаче могат да варират, като има зъби с по 1, 2 или 3 корена. Долните зъби са разпределени така както и горните. 6-те, 7-те, 8-те са здрави дъвчещи кътници, които имат по 2 корена, като при 8-те, както вече казахме могат да варират.

За това когато изграждате холограмата за регенериране на зъб, ясно се придържайте към указаното количество корени на зъб.

Ако са 4-ти, има 2 корена, ако са 6-ти – 3. Вече обясних за ЗАБИВАНЕТО.

При някого да се появяват някакви усещания?

Какво е това РЕГЕНЕРАЦИЯ? Това е МИНИВЪЗКРЕСЕНИЕ. Нали възстановяването на един орган е равносилно на подмладяване на организма.

Спомнете си примера на Петров с жената на която й се регенерирали яйчниците и по закона на всеобщата свързаност и причинно-следствените връзки й се регенерирал и апендикса, и сливиците, и като цяло се подмладила и се чувствала по съвсем различен начин. Знаете от написаното от Петров, че ние имаме клетки-източници и клетки-стока.

Погледнете мястото на извадения зъб, там има СФЕРООБРАЗНА ТВЪРДОСТ, СФЕРООБРАЗНА ТЪКАН.

Там сте заложили нежния зародиш от 9 микроскопични стволови клетки. На тях им е трудно да си пробият път и за това се поставят около тях клетки-източници. А СЪЗНАНИЕТО достатъчно добре ЗНАЕ, колко и къде да ги постави.

Когато зъба е бил на мястото си, той е бил свързан с ОПРЕДЕЛЕНИ ОРГАНИ. Имайте предвид, че всички зъби са свързани със стомашно-чревния тракт, защото зъбите са неговото начало.

Сега няма да възстановяваме тези връзки. Кой не е чувал за синусите, това са хайморови или фронтални кухини. 3-те, 4-те и 5-те са свързани със синусите. Ако някой орган е отстранен, то очаквайте заболяване на място, което е било в някаква връзка с него. Т. е. има нарушена връзка в организма.

Например, когато учех в института, ни казваха, че апендикса е ненужен и имаше време в което се отстраняваше профилактично, за да нямало проблеми в бъдеще. Аз самата постоянно имах бронхит.

22

А какво представлява апендикса – това е много важна част от нашия организъм. Първо, това е профилактична дизбактериоза, и второ – стимулират перисталтиката. Отстраняването на апендикса обрича човека на запек. Освен това апендикса се явява ДЕПО НА ИМУННАТА СИСТЕМА. Отстранявайки апендикса ние нарушаваме тази връзка, а премахването на сливиците нарушава „колелото на Пирогов” и създаваме свободен достъп на всякакви инфекции до горните дихателни пътища. Аз постоянно имах бронхит.

У дома задължително направете връзка между регенериращия се зъб и отсъстващия орган и изпратете с помощта на Духа от Душата импулс в малкия зародиш. А в този ОРГАН, с който е свързан, изпратете СВЕТЛИНА и ЛЮБОВ.

По принцип зъбите се формират към 15 годишна възраст. Аркадий Наумович препоръчва да се върнем към тази възраст и да си СПОМНИМ ВЪЛНУВАЩИТЕ МОМЕНТИ. Това връщане в нашата младост, към нашите прекрасни моменти, също спомага в процеса на регенерация.

Следва предаване на механизма на съзнанието – пренасяме регенерацията на този зъб, на всички останали които липсват. (Цялата статия на Петров е със заглавие „Технология регенерации зубов”. – бел. пр.)

ПОСЛЕСЛОВ

Ами това е всичко, с което разполагаме засега от Михаил Столбов за възстановяването на зъбите. Надявам се да могат да се възстановят писмата от папката «изпратени» (ако е имало такива), а дотогава ни остава да пробваме това с което разполагаме.

Превод: emilkos

Редакция: Н.

https://jim.alle.bg

Без правила към Божествения импулс?

„Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте. Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание“.

Учителят

11.11.2021 в 11:11ч. Икона на свети Мина направена с намерението да лекува

11.11.2021 в 11:11ч.“Това е икона на свети Мина направена с намерението да лекува и аз вярвам, че мнозина от вас ще видят и/или усетят силните лечебни енергии, които струят от нея. Просветлението също е част от изцелението, така че ако съзерцавате иконата и получите просветление, бъдете сигурни, че то е част от вашето и всеобщото ни изцеление. Нека тази икона да извърши своята лечебна мисия по света! Да се помолим! Благодаря!“💖 Иконата е нарисувана от българка с псевдоним Asi Art.

Кой е Архангел Михаил?

І. Епохата под ръководството на архангел Михаил.

Бог е решил да оправи света и ще го оправи. Сега влизаме в епохата на архангел Михаил [1]. Той е свързан със слънчевите сили. Затова можем да кажем, че иде една слънчева култура на Земята. Архангел Михаил ще дойде, ще затръби. Той няма да затръби с една бурия, той ще засвири така,  че като чуят хората, ще кажат: „Това е музика“. Като засвири, ще дойдат да слушат. Той ще засвири и мъртвите ще възкръснат.

Типът на Шестата раса е почнал да се оформява вече на Земята, почти навсякъде има такива типове. Сега Архангел Михаил е на сцената, от известно число години той е поел ръководството на епохата. Като се обезсърчиш, помисли за Архангел Михаил.

Християните сега очакват второто идване на Христа. Ще бъдете зрители на онова великото, което Бог приготовлява за цялото човечество. Ще бъдете свидетели, че Бог не може да бъде поруган.

Ако европейските народи не заживеят братски, ще познаят кой е Христос. Щом дойде Христос, всички нечисти духове ще излязат вън от хората, ще се очисти светът, защото Христос е виделината на света. Нечистите духове бягат от Светлината. Божествената Светлина ще ви изтегли вън от ада въпреки вашата воля.

Целият християнски свят е обсаден. За сегашното време се отнасят думите: „Ако не се съкратяха тези дни, нито една плът не би се спасила, но заради избраните те ще се съкратят.“ (Мт, 24: 22)

Сега е борба между силите на тъмнината и силите на светлината. Старият свят трябва да си замине. Новите хора, които идат, ще уредят света. Шестата раса ще уреди света.

Досега сте изучавали Любовта, която се е проявявала у слабите хора. Кои говорят за Любовта? Все слабите хора. В бъдеше Любовта ще се прояви у силните.

Любовта иде. Тя е огън, но не механически огън. Ние се страхуваме да не би да страдат хората. Страданието е огън. Огънят чисти и обновява. Той носи живот.

Човек носи в себе си два принципа: на недоволството и на Любовта.

Бог като воюва, освобождава хората, а те като воюват, ги заробват. А сега иде свободата. Сега идат Напредналите същества, светиите, силните. По-напред пращаха своите служители, а сега сами те идат.

Напредналите Същества идат и носят ново оръжие. Само като си вдигнат ръката, тъмните сили ще се търкулят по Земята и оръжието им ще стане на каша. Досега светът не е виждал силата на светиите. Сега архангел Михаил воюва. Силите на светлината са смели. В тази борба те ще победят. Казано е: „Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ (Йн, 1: 5) Това показва силата на Истината.

Силните идат да оправят света. Бог на тях е дал власт. Взел е властта от силите на тъмнината и дава света във властта на светиите. Човек след грехопадението изгуби живота си. Затова Христос иде да му възвърне живота, да го възвърне в първото положение.

ІІ. При вратата на Новата епоха.

Идването на Христа е дошло, Христос е дошъл. Той е дошъл, само че не се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще се започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила.

[И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало откак народ съществува до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват, – всеки, който се намери записан в книгата. И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение. Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове. (Дан. 12:1-3)]

Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга. Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега вече няма никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа. Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки човек трябва да се даде правото и обществото да се измени. Веднъж завинаги лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всеки предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всеки условията.

Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопаки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри човеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре.

Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкова години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете, трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвратихме, и занапред, ако българите вървят добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях.

Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да попита как може да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре.

Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава и самата земя ще се пречисти в климатическо отношение.

Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяването на волята Божия на земята, и мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени.

ІІІ. Огненият меч на Михаил.

Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка? Бащиният дом представлява рая. Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад[2]. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. Най-после майката и бащата ги приемат в своя дом, прощават погрешката им, направена от непослушание.

Докато дойде новата епоха вие ще живеете на земята, дето управлява архангел Михаил със своя огнен меч. Дълго време още мечът на архангел Михаил ще играе важна роля на земята. Дето се докосне този меч все ще чисти. В личния, в семейния, в обществения, в народния живот става голям преврат, какъвто никога не е ставал, но всичко ще бъде за добро. Защо? Защото условията на сегашната епоха са много благоприятни. Това ще опитате и вие, ще се уверите в истинността на думите ми. Като ставате сутрин от сън, кажете си: сега Бог царува на земята и управлява света. Сега Христос царува. Сега и архангел Михаил царува и чисти света със своя огнен меч. Няма да мине много време, когато всички земни царства ще станат царства на Господа. Иде време и сега е, когато на земята ще има едно стадо и един пастир.

ІV. Борбата на Михаил със змея.

Какво представя борбата между архангел Михаил и змея? – Тази борба е емблема на двете велики сили в света, които ние наричаме добро и зло. Теософите ги наричат висш и нисш манас, окултистите – тъмни и светли сили в природата. Тези две сили се борят. Михаил е богът, т.е. великото, разумното в света се бори с неразумното. В змея има известна интелектуалност, но няма разум, няма разбиране на великите закони, по които върви развитието на цялото човечество. Змеят паднал на земята – това подразбира, че условията на земята се изменили, след падането на змея.

Бог ще съди лемурийците; с други думи казано, на евангелски език, ще им се яви архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете, това са лемурийците, пръснати по земята.

В Откровението на Йоан (12: 2) се казва: „И мъчеше се да роди.“ – Де е жената, която ражда? – По цяла Европа. Това, което Йоан е видял, става сега в цяла Европа. Той е видял бъдещите събития. Бялата раса се мъчи да роди идеята за братството, да заживее братски, но змеят стои пред вас и казва: „Не ви трябва братство!“. Змеят е човешкият егоизъм, алчността: всеки да живее за себе си и да заробва своите братя. Като дойде архангел Михаил, ще повали змея и той ще падне. Който пада, той е вече осъден. Земята ще възпита този змей. Тя ще го завърже и ще му каже: „Тук е твоето място, а не горе, да развращаваш хората. Ако змеят не послуша земята, ще отиде още по-долу“. Решено е в бъдеще да не се вършат престъпления в името на Христа, в Неговата кръв, в името на Неговото Слово. Който си позволи да прави престъпления, ще падне на земята, и тя ще го погълне.

V. За картините на Рафаел и Гуидо Рени – „Архангел Михаил побеждава змея“.

Шестата раса ще дойде в нова форма, днес в бялата раса се приготовлява това. И вече има типове от новата раса: с красиви, правилни форми. В големия салон висят две картини „Архангел Михаил побеждава змея“ – едната е от Рафаел, а другата – от Гуидо Рени. Нарочно казах да поставят тези две картини в салона, за да имате горе-долу понятие за типа на шестата раса, защото лицето на Архангел Михаил в картината наподобява по красота типа на шестата раса, само че последният ще бъде по-красив, отколкото е представен в картината.

Тук за пример (в двете картини) какво представлява архангел Михаил? Израз на сила, която подчинява неразумното в света. И той, човекът го е победил по единствената причина, понеже има светлината на своята страна; а да се бори в светлина, това е най-мощната сила. А тъмнината има обич към светлината, да я обгърне, да я вземе на страната и да я ограничи.

Въпрос към Учителя: Учителю, в салона е изложена картината на архангел Михаил, как е настъпил с ногата си злото и иска да го прободе с копието си. Направи ми впечатление, че тялото му е силно, мускулесто, а лицето му е нежно като на момче. Учителю, да се моля ли на Архангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на него.

Отговор на Учителя: Ти трябва да се молиш на Бога и той ще нареди да ти се помогне, защото Архангел Михаил е там горе на служба и е много зает. Ще си представиш, че пееш: „Да се убие злото!“ Не се смущавай от ножа. И Архангел Михаил държи копието си и промушва с него злото.

– Не мога да си го представя, Учителю…

VІ. Спорът между архангел Михаил и Сатаната за тялото на Мойсей.

Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифера. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. Тогава Азембу му казал:

– Понеже изневери на Братството, ти си затворен в тази каса и не можеш вече да излезеш от нея. Аз ще ти дам един от моите ученици да те придружи и изнесе вън от Братството. Ако желае, той може да остане с тебе, ако пък не иска, може да се върне назад.

Той извикал един от способните си ученици, голям привърженик на неговото учение, и му казал:

– Поверявам ти един опасен затворник, да го изнесеш от тук на гърба си. Ще бъдеш много внимателен, като носиш касата. Ще ти дам една формула, която ще ти помогне при свалянето на касата. Ако забравиш формулата, не можеш да свалиш касата от гърба си и ще станеш неин роб.

Учителят повторил три пъти формулата.  След това го запитал:

 – Запомни ли формулата?

 – Запомних я.

 Ученикът турил касата на гърба си и тръгнал да я изнесе. От време на време жрецът се разговарял с ученика. По едно време той искал да свали касата от гърба си, но забравил формулата. Касата стояла на гърба му и той не могъл да я свали. Той си помислил: „Поне да можеше касата да стане по-лека!“ Тъй като нямало кой да му помогне, той се обърнал към жреца с думите:

 – Знаеш ли някакъв начин да ми помогнеш?

 – Аз мога да ти помогна, но с условие, че ще станеш мой ученик. Както виждаш, тази каса е скъпоценна, аз ще ти я подаря. От тебе се иска само да я отвориш.

 Така ученикът напуснал своя Учител, забравил формулата, дадена от него, и не се върнал вече назад. Дотук аз спирам разказа. Той представя слизането на човешката душа на земята. Всяка душа е слязла на земята с известна мисия, но се обърква, понеже се е нагърбила с непосилната задача да носи златната каса на гърба си.

В Стария Завет, във Второзаконието, се разказва за смъртта на Мойсей. Започнал се спор между архангел Михаил и Сатаната за тялото на Мойсея – на кого от двамата принадлежи то. Защо трябвало да става спор между архангел Михаил и Сатаната? Ще се разправят за едно мъртво тяло! То представя касата, в която Мойсей бил затворен. Като напуснал Мойсей касата, започнала се борба кой да я вземе. И до днес още се водят спорове и борба за човешките тела. Докато продължавал спорът, Мойсей не могъл да се освободи от касата. Казано е в Евангелието, че Илия и Мойсей се явили при Христа. – Защо се явили при Христа? – За да разреши той въпроса. Как е разрешен въпросът, няма да кажа, но Мойсей е свободен днес. – Кой го разрешил? Христос! Мойсей се беше хванал толкова здраво за закона, че не можа да влезе в Обетованата земя.

Когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсея, не казал никаква зла обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани“. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се изисква.

VІІ. Задачата на архангел Михаил в Небесния организъм.

Сега ще ви приведа един пример, има една приказка. Едно време, когато Господ турил архангел Михаил да взема душите на хората, казал на Господа:

– Ти ми даваш една мъчна служба, всички ще ме намразят заради тази служба –  да вземам душите им.

– Те няма да знаят, че им вземаш душите. Този въпрос се е уредил.

Бог му казал:

– Ти не мисли за това, слез на земята да вземеш първата душа, да видиш как ще те посрещнат хората.

Той слязъл на земята, и първата душа, която взел, била душата на един колар, който паднал под колата си. Конят му го ритнал, и той издъхнал. Архангел Михаил веднага взел душата му, но спрял да чуе какво ще говорят хората. Те казвали:

– Горкият колар, собственият му кон го ритна, и той умря!

След това той отишъл да вземе душата на една бедна вдовица с три хубави деца, която постоянно молила Бога да я прибере при себе си. Тя казвала:

– Господи, прибери ме, моля Ти се, при Тебе. Както виждаш, беднотията ми е голяма; освен това, и децата ми не ме слушат. Като останат без майка, ще намерят по-добра някоя; аз не мога да издържам вече на тия условия.

Като дошъл близо при нея, архангел Михаил се нажалил и казал:

– Как мога да взема душата на тази хубава жена? На кого ще остави тези малки деца?

Като разсъждавал по този начин, той се отказал да изпълни възложената му от Бога мисия, затова се върнал при Него и Му разказал историята на бедната вдовица. Тогава Господ му казал:

– Слез на дъното на океана, вземи оттам един камък, разчупи го и виж какво ще намериш в него.

Архангел Михаил направил, както Бог го посъветвал: слязъл на дъното на океана, взел един камък, разчупил го и останал учуден, когато видял вътре един червей. Бог го запитал:

– За това червейче кой се грижи? Затворено е. Аз го храня. Аз храня всички живи същества. Аз призовавам хората към добро. Ако ти беше вземал душата на тази жена, положението на децата не щеше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри.

Самата майка, след като умре, тя влиза да живее в своите деца. Вие мислите, че вашите умрели, които са заминали за другия свят, са заминали. След този урок архангелът изпълнил задачата, която Бог му възложил.

Като види, че някой измъчва хората, архангел Михаил изважда ножа си, поваля го на земята и се разправя с него. Той рита, рита, докато разбере урока си. Той му дава един добър урок.

В света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето…то е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой?“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.

VІІІ. Изкуството на архангел Михаил в помощ на бедняка.

Ще приведа един анекдот. Един беден човек се молил на Господа, понеже работите не му вървели, молил се да му помогне Господ да му даде едно изкуство, да си изкара прехраната. Дошъл архангел Михаил и му казва:

– Чу ти се молитвата, твоето положение ще се подобри.

– Как?

– Когато някой човек се разболее, ти ще предсказваш дали ще умре, или ще живее. Щом ме видиш, че аз седя при краката му, да знаеш, че аз ще го взема вече, този човек ще умре. Щом аз съм при главата, този човек аз ще го оставя да живее.

Започнали да го викат при болните и той се прочул навсякъде, като предсказвал. Тръгнали му работите. Оттам насетне и апартаменти имал, и автомобили имал, и удобства имал, и дрехи имал – всичко. Но случило се един ден, че сам той заболял и вижда архангел Михаил при краката си. Веднага се обръща и туря главата си на мястото на краката. Архангел Михаил пак застанал при краката му. Започнал той да се върти, да слага краката си на мястото на главата. Вижда го архангел Михаил, че не иска да умре.

– Виждам, че си страхлив. Я да идем да се поразходим.

Тръгнали, разхождат се. Стигнали до една чешма. Архангелът иска да отвлече вниманието на този човек, който се измил при чешмата и пил от водата. В това време той му взел душата, да не го види ни при главата, ни при краката. Тръгнали, вървят по пътя и архангел Михаил му казва:

– Я да се върнем при чешмата, забравихме нещо.

Като стигнали го пита:

– Какво виждаш?

– Виждам едно страшилище, един човек умрял – казва – виждам себе си.

– Искаш ли да се върнеш?

– Не. Лошо нещо е.

ІХ. Архангел Михаил шие обувки на земята.

Един ден Бог изпратил архангел Михаил на земята да научи три неща. Това било наказанието му за някаква грешка, която той направил на небето. Архангел Михаил попаднал в Русия и се условил за чирак при един беден, прост обущар. Тук трябвало той да научи трите неща. В скоро време Михаил научил изкуството да прави обувки и станал опитен обущар. Каквито обувки му поръчвали, правел ги в съвършенство. С това той повдигнал името на господаря си, като добър майстор. Един ден в обущарницата влязъл един помешчик, който се обърнал към обущаря с думите:

– Слушай, приятелю, нося ти тази хубава кожа, от която искам да ми ушиеш здрави, хубави обувки. Искам да ги нося поне една година, без да изгубят фасона си. Ако не ме задоволиш, ще пати главата ти.

Обущарят взел кожата и, като си излязъл помешчикът, казал на чирака си:

– Слушай, Михаиле, от тези обувки зависи нашето бъдеще. Ако не можем да задоволим този помешчик, ще пострадаме.

– Лесна работа – казал Михаил.

Взел кожата и започнал да крои обувките. Обущарят следял, какво прави и, ужасен, извикал:

– Михаиле, какво правиш? Това са чехли за мъртвец, не са модерни обувки, каквито помешчикът иска.

– Бъди спокоен, всичко ще се нареди, както трябва.

Чиракът спокойно продължил работата си. Не се минало и половин час, в обущарницата влязъл слугата на помешчика и казал:

– Моля, не кройте новите обувки за господаря. Той е мъртъв вече, направете му чехли за умрял.

Казвам: „Много хора си поръчват хубави, здрави обувки, но чиракът Михаил крои чехли за умрял“.

Х. Заблуждения от спиритизма.

Сега, като правят спиритически сеанси, хората казват, че се явил архангел Михаил, или архангел Гавраил. Те не подозират даже, че ако наистина би дошъл някой от тях, те щяха да се прострат на земята. Това, което те са видели, е било някаква сянка от архангел Михаил или Гавраил. Като знаете това, не се лъжете. Явила се е някаква сянка като вас, някакъв човек и вие си мислите, че това са някакви ангели. Архангел Михаил няма да дойде да си играе с вас. Така не се изучава духовният свят. Спиритизмът представя явления от духовния свят, които трябва правилно да се изучават. Понякога търпя заблужденията на хората, но понякога ги разбулвам.

Някой път имате високо мнение, че трябва да дойде някой ангел, някой от големите ангели, архангел Гавраил или архангел Михаил. Много големи амбиции имате. Но желанието, което ти имаш, някой път може да […]. Като мине Мойсей за планината, да мине покрай овчари, но този Мойсей всякога няма да мине.


[1] В течение на 2160 год. всеки от 7-те архангела управлява по 300 години средно, в което време космичните сили, които протичат през него, влияят върху човечеството и създават условия за съответни дарби и способности, които са качества на тези планетни гении. Учителят казва, че във времето на пророк Данаил е господствал арахангел Михаил, който носи слънчевото  влияние.  И  в  днешната  епоха  пак арахангел Михаил поема ръководството на човечеството.

[2] „Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ (Битие, 3: 24)

Сега първият помощник на Христа е архангел Михаил, той е активният. Ангелите се сменят на дежурство, което трае няколко века. Във време на пророк Даниил дежурен беше архангел Михаил и пророкът е говорил с него. Сега е Второто пришествие, сега е краят на века. Всички неща, които са писани в 24. глава от Евангелието на Матея и 12. глава от пророк Даниил, се отнасят за сегашните времена. Тия дни на страдания, ако не се съкратят, нито една плът не би се избавила, но заради избраните те ще се съкратят… След тия страдания които се спасят, ще влязат в Царството Божие, където има безкрайна красота. Будни бъдете! От главата на будния и праведния нито косъм няма да падне. Будни бъдете, защото само който издържи докрай на всички страдания, само той ще влезе в Царството Божие и в сегашните най-големи страдания и страхотии избраните трябва да имат вътрешен мир и вътрешна вяра, и вътрешна любов, и да не се обезкуражават, но да работят! В 12. глава на пророк Даниил се говори за второто идване на архангел Михаил и при неговото идване ще дойдат и най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Понеже архангел Михаил има слънчево влияние, културата, която ще донесе, ще бъде слънчева. Тогава човекът на доброто ще бъде силен, а човекът на злото – безсилен. След тия страдания много хора ще поумнеят, много общества ще се оправят. Сега борбите на земята са отражение на борбите, които се водят в невидимия свят между Бялата и Черната ложа, но ще победи Бялата ложа – доброто. Тъмните духове ще бъдат вързани и запратени в бездната. Сега човечеството преживява своята най-важна епоха. Радвайте се, че живеете в това време, и вземете участие в изграждането на новото.

Преди архангел Михаил да вземе дежурството, дежурен е бил архангел Гавриил. Архангел Михаил е като колективна Божествена вълна, с голяма армия от ангели. Тая ангелска армия ще се раздели на четири групи, защото има четири вида хора на земята, кръвта на които не е еднаква. Тогава ще се отворят вратите на Царството Божие и който е готов – ще влезе в него, ще влезе в новия живот, и това е възкресението. От живот – към Любовта Божия, от нея – към всичко. С Любов да се работи и да се помага. Никой не може да се издигне и да придобие съвършенство, докато не обича. Сега Бог има велик план и нека винаги да Му благодарим, защото Той е, Който най-много се вслушва и обича съществата, това е Той!(154, с. 10)

Казваш, че човек има пороци. Не, това е лошото влияние на лемурийците. Те са черни духове. Лошото и опасното не е в черния цвят, а в тяхната мисъл. Лемурийците са стигнали до известно развитие, но сърцето им не е обработено. Така се е създал черният цвят у тях, причина за грехопадението. Когато човешкият ум се изопачил, тогава се явили нощта и тъмнината. Тогава се създала черната раса, чрез която човечеството е дошло до най-голямо падение. Човек постепенно се повдига, но не се е освободил напълно от черния цвят. Някога казваш: “Имам черни мисли и черни чувства.” Те са остатък от лемурийската раса… Днес ви говоря за лемурийците като първа раса на човечеството, която, изостанала в развитието си, продължава и досега да прави пакости на хората. Друг път ще говоря за противоположната на лемурийците раса, която е носителка на Любовта и добродетелите. В който дом влезете сега, все ще намерите по няколко лемурийци, които са в борба с хората. Когато борбата се усили, хората се обръщат към Бога. Лемуриецът излиза със своята черна шпага, а светлият дух – със своята светла шпага. Борбата започва, но в края на краищата светлият дух побеждава. От този момент в дома на човека не остава нито един лемуриец. Ако лемурийците не бягаха от човешките домове, нищо не би останало от съвременната култура. Какво е останало от лемурийската раса? – Нищо не е останало. Де е сега тази раса? – Тя е потънала дълбоко във водите на моретата. Някои от тях успели да се спасят, но и сега още живеят между хората и продължават да им причиняват пакости. И друг път Бог ще съди лемурийците; с други думи казано (на евангелски език), ще им се яви архангел Михаил, който ще се бие със змията. Змейовете – това са лемурийците, пръснати по земята. Да оставим настрана лемурийците. Ние минаваме от една реалност в друга, т.е. от черната раса към светлата, която ръководи човечеството. Възвишените същества идат да помагат на хората, да събудят в тях възвишени и благородни мисли и чувства. Вслушвайте се в техните съвети. Те ще ви изведат на светлия висок връх. Те са носители на великите Божии блага на Земята. Това наричаме ние “грижи на Господа за човешките души”.  Вслушвайте се в съветите на светлите същества. Вслушвайте се и в себе си. Сега е време да ходите по техните съвети и да бъдете готови на всички жертви – не за онова, което ви спъва, а за онова, което дава простор, сила на вашия дух, на вашата душа, ум и сърце. Те ще направят да бъдете доволни от себе си.(93, с. 171-173)

Едно време Господ поставил Архангел Михаил да взема душите на хората, но той казал: “Ти ми даваш една мъчна служба – всички ще ме намразят, че им вземам душите.” – “Те няма да знаят, че ти вземаш душите, този въпрос е вече уреден.” Един ден Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица. Като отишъл, той видял две деца, които прегръщали майка си и плачели. Архангелът се смилил над тях и не взел душата на майка им. Върнал се при Господа и му разказал какво направил. “Хубаво си направил” – казал Бог и го пратил от дъното на океана да вземе едно камъче. Донесъл камъчето, разчупил го, а вътре имало едно живо червейче. Господ казал: “Кой се грижи за това червейче? Затворено е. Ако беше взел душата на тази жена, положението на децата нямаше да се влоши, но щеше десет пъти да се подобри. Сегашното положение е десет пъти по-лошо. Самата майка, след като умре, влиза да живее в своите деца.” Вие мислите, че вашите близки, които са заминали за другия свят, са изчезнали. Гледам, някой дошъл, плаче за баща си. А аз виждам, че баща му е заедно с него. Той плаче, а в същото време бащата се усмихва. Чудно нещо – плаче, плаче, а после се засмее. Бащата се смее, че синът му нищо не разбира, и казва: “Много ми е добре сега! И той като дойде да работи, много добре ще бъде и на него.” Аз не искам да се спирам повече върху това. Но същественото искам да остане. Не искам да вярвате, че това е така. Аз искам, когато вярвате в нещо, да сте го проверили. Един ден, като проверите нещата, ще разберете, че в това няма абсолютно никакво изключение.(49, с. 350)

Мнозина казват: “Да се осигурим, да си купим места, дето ще ни закопаят.” Не се грижете за това! – “Ама искаме да бъдем близко до нашите майки и бащи.” Казвам: ако търсите вашите майки и бащи, вашите баби и деди по гробищата, вие се самоизлъгвате. Душите на хората не остават на Земята. Архангел Михаил има грижа за това – той ще определи мястото на всяка душа. На вас предстои да се приготвите за този ден, когато архангел Михаил ще дойде, ще похлопа на вратата ви и ще каже: “Излезте, вие, културните хора, от своите стари къщи!”(107, с. 112)

Ще ви приведа един пример за архангел Михаил, когото Бог поставил на служба да взима душите на хората. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: “Господи, не ме поставяй на тази служба, защото като тръгна да взимам душите на хората, те ще ме намразят. Дай ми по-трудна длъжност, но, моля Те, не ме оставяй на тази!” Бог му казал: “Ти ще отиваш само там, дето Аз те пращам, и ще видиш, че никой няма да те намрази!” Като отишъл при първия човек, при когото Бог го изпратил, архангел Михаил чул хората наоколо да се запитват: “От що умря този човек?” – “Кон го ритна.” – “Добре, че аз не съм виновен, да съм свободен от мнението и чувствата на хората!” Втори път Господ го изпратил да вземе душата на една бедна вдовица, която умирала от злокачествена треска. Като влязъл в дома на вдовицата, той си помислил: “Какво да правя сега тук – нито кон, нито вол е ритнал тази жена. Значи аз трябва да взема душата ў!” Като се обърнал настрана, той видял две малки дечица, които плачели за майка си. Архангел Михаил се съжалил за бедната вдовица и не се решил да вземе душата ў. Господ го попитал: “Защо не взе душата на тази вдовица?” – “Какво да правя, Господи? Като видях две малки дечица около нея, съжалих се за тях и не се реших да взема душата ў.” Тогава Господ го изпратил на дъното на океана, като му казал: “Извади оттам един камък и го разчупи!” Архангел Михаил слязъл на дъното на океана, извадил един камък, разчупил го и в него намерил един червей. Бог го запитал: “Кой се грижи за този червей на дъното на океана?” И тъй, съвременната статистика показва, че от ония деца, за които родителите полагат много грижи и усилия, хора не стават. И обратно: родители, които уповават на Бога и разчитат на Него във всички случаи на живота си, децата им са станали добри и разумни хора. Някои родители се плашат от живота и казват: “Дано нашите деца не се развалят!” Това не е прав начин на разсъждение. Когато някоя майка роди дете, тя трябва да се обърне към Бога с молитвата: “Господи, благослови моето дете! Запази го от всички злини и помогни да се развият и разработят всички дарби и способности, които Ти си вложил в неговата душа!” Родителите не трябва да правят усилия да отклоняват своите деца от правия път, който Бог им е предначертал, или от тяхното органическо развитие. Можете ли да считате, че вашата дъщеря е на прав път, ако например цял ден седи пред огледалото да си прави прически и да си черви устните? Добре е устните на човека да бъдат червени, но те трябва да бъдат естествено червени (107, с. 87).

НЛО битките над Европа

Въздушни битки над Средновековна Европа

 Въпреки факта, че някои изследователи на феномена НЛО погрешно смятат, че той за пръв път е започнал да се проявява едва в края на Втората световна война, различни исторически хроники са запазили доказателства за наблюдение на неидентифицирани летящи обекти както в древността, така и през Средновековието. Ще става дума само за удивителните случаи на проявата на това явление, записани в европейски исторически документи.
Например, един такъв документ от колекцията на Ватикана, запазен в Централната библиотека на швейцарския град Цюрих, описва едно от подобни събития, случили се в небето над германския град Нюрнберг на 14 април 1651 г. На разсъмване този ден много жители на този град видяли голям брой кървавочервени, синкави и черни „топки“ или „дискове“ в небето. Някои от тези странни „топки“ се нареждали три поред или се нареждали в квадрат от четири обекта, докато други висяли в небето един по един.
Сред тези много различни „топки“ или „щитове“ също са наблюдавани кръстовидни предмети с кървав цвят. Ръкописът също така говори за две огромни „тръби“ в небето, в които също може да се видят три, четири или повече от същите „топки“. Тогава между тези обекти започнала въздушна битка, която продължила около час. Обекти, свалени от огъня на противоположните страни, горящи, паднали на земята. И, наблюдавайки какво се случва, жителите на града видяли как предмети изгаряли на земята и облаци се издигали над тях, като облаци пара. През цялото това време под топките се наблюдава и странен обект, наподобяващ огромен черен връх на копие.
В същата колекция има още един документ, който описва подобно събитие, което се е случило над швейцарския град Базел на 7 август 1566 г. Хрониката разказва, че на разсъмване във въздуха се появили голям брой черни „топки“, които много бързо се придвижвали „между земята и слънцето“, видими на небето. Тези балони явно водят въздушна битка, а превозните средства, ударени от оръжието, „стават червени и огнени, а след това угасват и изчезват“.
Какви въздушни армии биха могли да организират такива битки помежду си през 1560-те години, когато според официалната версия на историята нашата цивилизация все още не е могла да има такива технологии? Но наистина ли е толкова вярна наложената ни официална версия на историята? В края на краищата, щом започнете да изучавате по-внимателно сами и особено малко известни исторически източници, постоянно се натъквате на различни „несъответствия“ и „задръствания“, оставени от фалшификаторите.
И не случайно, когато тези въздушни битки привлякоха вниманието не само на уфолози, но и на независими изследователи на реалното минало, слугите на фалшификаторите се втурнаха да измислят псевдоразобличения, обявявайки събитията, наблюдавани от жителите на средновековна Европа за „атмосферни природни явления“. Но лично аз вярвам, че тази версия е откровено фалшива, тъй като описанието на тези събития ясно показва въздушна битка на някакви летателни апарати.
Но какви битки биха могли да бъдат? В книгата си „Малка енциклопедия на Великата Тартария“ руският изследовател на тайните на древните цивилизации А. Кадикчански заключава, че през 1640-те години (някъде между 1645 и 1649 г.) е имало катастрофално събитие, което е причинило глобално наводнение и е отмило с вълна от мегацунами град Тартария в Сибир и довело до климатични промени. В същото време, макар и не толкова мощно, то е повлияло и на други региони на света. Между другото, други изследователи също говорят за същата глобална катастрофа, която унищожила обединената ведическа цивилизация. Те го датират само за различен период. Например О. Павлюченко смята, че това се е случило по-близо до края на същия век. Но по един или друг начин виждаме, че тези въздушни битки също са се провеждали в приблизително същия исторически период.
Може ли глобален катаклизъм да е резултат от космическа атака от враждебна раса на нашата планета? На теория, разбира се, че би могъл. И сега много независими изследователи са открили следи от високи технологии в нашето минало. Това означава, че присъствието на въздушни превозни средства в земната цивилизация е било напълно вероятно. Следователно тези битки могат да бъдат опит за отблъскване на атака от космоса.
Но, съдейки по факта, че нашата наука и история са силно изкривени и много реални знания са обявени за „забранени“ и остават недостъпни за обикновените хора, врагът, въпреки това, успява да победи земната цивилизация, отслабена от катаклизма. И тогава, с помощта на техните слуги, които предадоха останалата част от човечеството, да ни налагат фалшиви версии на науката и историята, както и да насаждат религии и идеологии за разделяне на една цивилизация на отделни народи, класи, партии и религиозни конфесии. Отражение на такива събития може да се намери в един от митовете на Стария Завет, където определен „Господ” разделя някога една цивилизация на отделни нации, „смесвайки техните езици”. И от този момент нататък някаква паразитна сатанинска сила, без да рекламира присъствието си на планетата, започва постоянно да използва принципа „Разделяй и владей!“ срещу човечеството.
Но е напълно видимо как съвременното човечество деградира, пристрастено към паразитните „ценности“ на начина на живот на „хищници-консуматори“, тъй като науката тъпче на място, с изключение на тези насоки, които са необходими за създаването на „тотален електронен концентрационен лагер“ в рамките на „новия световен ред“. И само алчността на собствениците на транснационални корпорации за горива и енергия ли ни кара да използваме вредни за околната среда технологии за преработка на нефт и газ?
Но в края на краищата вече има независими изследователи, които доказаха, че тези петрол и газ неслучайно се възобновяват в кухините на Земята, тъй като всъщност те са продукти на нечия жизнена дейност. Но чия? Да, на същата тази сила, враждебна на човечеството, която го пороби в миналото. И е напълно разбираемо, че градовете на тази цивилизация, която използва човечеството като планетарна канализация, са разположени в подземните кухини на Земята. Точно оттам се осъществява глобалното управление на човечеството и налагането на сатанински „нов световен ред“ върху нас.
Но през последните десетилетия не всичко е толкова зле за човечеството. Засега има определена приятелска сила на Земята и близо до нея. Ето защо плановете на самозванците, обслужващи технологичната паразитна цивилизация, все повече се провалят и всички опити за организиране на глобална световна война или друга глобална катастрофа за човечеството и не носят осезаеми резултати. И затова времето на освобождаването от властта на тази сатанинска сила не е далеч. Но е време и ние да се „събудим“ и да спрем да „скачаме според мелодията“ на нашествениците, поддържайки агонията на паразитната система.
Разбира се, всичко, което посочих тук, е само хипотеза.  Но призовавам тези, които не са загубили способността да мислят самостоятелно, да се включат в изследването на истинското минало, скрито от нас зад псевдоисторическите митове за фалшификаторите. Именно там, в нашето минало, се пазят всички източници и истински причини за настоящото влошаване на съзнанието на хората и тежкото положение на нашата планета. И само като вземем предвид всички тези грешки от миналото и направим съответните заключения, ще можем да се върнем към „златния век“ на човечеството, откраднат от нас от нашествениците, към онази много хармонична реалност без паразити и техните слуги.
Нео нула

Вижте една от най-мощната молитва за бързо оздравяване и непоклатимо здраве

Общовалидна е максимата, че вярата на човека е най-силното му оръжие. В голяма или малка степен, всеки от нас е установил, че когато вярваме в нещо,
ние можем да го постигнем, независимо от обстоятелствата и трудностите, които
ни съпътстват в ежедневието.

Неслучайно вярата е част от човешката история от
векове насам. Във всяка война или революция, откритие или положителна промяна
има вяра. Никой учен например не може да открие нищо ново, ако не вярва, че е
възможно. Свети Пантелеймон е бил прочут лечител още приживе, а след канонизирането му от църквата се счита, че иконата му е чудотворна. Много хора са разказвали за своите болежки,
които са изчезнали вследствие на взаимодействието им с иконата на светеца.

Ако
имаме близък, който страда от някаква болест, молитвите, отправени към Свети Пантелеймон
могат да ни помогнат в борбата със заболяването. Днес ви предлагаме текста на една молитва, която може да се произнесе именно
в такива случаи.

О, Светивеликомъчениче

и целителю Пантелеймоне,

Богомилостиви угодниче,

Приеми нашите благодарности

и се смили над нас грешните,

които от сърце ти се молим.

Изпроси от Господа Бога

милост за рабите негови (имената) –

да ни дарува

здраве телесно и душевно,

чрез молитвите твои,

Чудотворна икона на Свети Пантелеймон от едноименния манастир на Атон

в името на Отца, и Сина, и на Светия Дух

Амин!

източник: iskamnovi.bg7.eu

Успение на майката на Богородица. Света Анна

Днес е Успение на св. Анна

 Мария Христова
Успение на св. Ана, майка на пресвета Богородица

Църквата почита света Анна няколко пъти в годината:
на 8 и 9 септември, когато празнуваме Рождеството на Пресвета Богородица и възпоминаваме Нейните родители – свв. Иоаким и Анна,
на 9 декември, когато празнуваме Зачатието на Пресвета Богородица от св. Анна
и на 25 юли – денят на успението (смъртта) й.

Св. дякониса Олимпиада и Евпраксия девица

Родина на света Олимпиада, наречена така в чест на своята майка, бил Цариград, където живеели нейните известни и знатни родители. Баща й, Анисий Секунд, бил един от най-почтените сенатори, а майка й била дъщеря на знаменития епарх Евлавий, който се споменава в разказа за чудесата на Христовия светител Николай и който при царуването на Константин Велики бил първият човек след царя. Олимпиада, дъщерята на Евлавий, отначало била сгодена за най-младия син на Константин Констанс, който след баща си царувал в древния Рим; но той бил убит преди брака, а тя била дадена на арменския цар Арсак, с когото живяла малко и овдовяла, тогава Олимпиада се омъжила за споменатия сенатор Анисий Секунд и родила света Олимпиада, която, още преди да достигне пълнолетие, родителите й сгодили за един благороден младеж, син на епарха Невридий; но самият брак бил отложен. Минали двадесет месеца и годеникът починал, а Олимпиада останала девица и в същото време вдовица; тя вече не искала, макар и да била достигнала пълнолетие, да се омъжва за друг, но пожелала да пребивава в девство и целомъдрие през целия си живот.

След смъртта на родителите си Олимпиада останала наследница на големи богатства и безчислени имения; всичко това посветила на Бога и започнала с щедра ръка да раздава на нуждаещите се: на църкви, манастири, пустинножители, болници, приюти за бедни и странници, на сираци и вдовици, и на изпадналите в нищета; изпращала щедра милостиня и на затворените в тъмница и изпратените на заточение; и щедростта й се разпространявала на много места. Самата тя постоянно се молела и постела, всячески умъртвявайки тялото си и покорявайки го на духа.
По това време царувал Теодосий Велики, баща на Аркадий и Хонорий; той имал родственик на име Елпидий, за когото желаел да омъжи блажената Олимпиада, защото била млада и красива, но тя не искала. Царят се обръщал към нея с молби, всякак се стараел да я уговори да се омъжи за Елпидий, но тя никак не се съгласявала, въпреки че я заплашвали, и знаела, че царят се е разгневил. Тя изпратила на царя следния отговор:
– Господарю! Ако Бог искаше да бъда омъжена, не би взел от мене първия ми мъж; но тъй като Той е знаел, че няма да ми бъде от полза да бъда омъжена в този живот, е освободил мъжа ми от съвместен живот с мене, а мене е избавил от тежкото иго на властта на мъжа и е вложил в мислите ми Своето благо иго.
Царят се разгневил и заповядал на градоначалника да отнеме всичкото й имущество и да го пази, докато тя не навърши тридесет години. Градоначалникът, не толкова по заповед на царя, колкото по клевети на Елпидий, така я обиждал и притеснявал, че тя не само над имуществото си, но и над самата себе си нямала власт: той не й позволявал нито да беседва с богоугодни светители, нито дори да посещава църква, надявайки се, че тя от мъка ще се съгласи да се омъжи, но Олимпиада се радвала и благодаряла на Бога. След известно време тя написала на царя следното:
– Ти, владико, ми оказа царска милост и постъпи с мене като истински епископ, заповядвайки на друг да се грижи и пази моето бреме, за което се грижех сама; още по-голямо благодеяние ще ми направиш, ако заповядаш на твоя чиновник да раздаде всичкото ми имущество на църквите, на бедните и нуждаещите се, за да избегна суетната слава, раздавайки го сама, и тогава няма да пренебрегвам истинското си богатство, свободна от грижите за земното и скоропреходно богатство.
Царят прочел писмото й и като размислил в себе си, отново й позволил да се разпорежда с имуществото си: достатъчно бил слушал за добродетелния й, богоугоден живот, за изключителното й въздържание и жестокото умъртвяване на тялото й. Наистина, тя никак не ядяла месо, не се къпела; ако необходимостта я заставяла да се измие поради болест, тя сядала във вана с топла вода, облечена в риза, без да се съблича, защото се срамувала не само от слугините си, но и сама не искала на вижда голото си тяло.
Заради целомъдрения си и честен живот света Олимпиада, на чиито добродетели се удивлявали и светителите, била взета за служене на църквата и поставена за дякониса от светейшия патриарх Нектарий. И служела на Господа честно и праведно заедно с другите дякониси, подобно на евангелската вдовица света Ана, която „не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем“. Животът на блажената Олимпиада бил толкова непорочен, че даже и враговете й не можели да открият в нея нещо, което да заслужава порицание. Враждуващите със свети Йоан Златоуст, който бил патриарх след Нектарий, се отнасяли враждебно и към тези невинна Христова рабиня, и най-вече Александрийският патриарх Теофил: той се гневял срещу нея за това, че приела изгонените от него от египетската пустиня честни монаси (за тях подробно се разказва в житието на свети Златоуст), когато те дошли в Цариград и ги хранела заради Христа. Изобщо тя радушно приютявала и се грижела за идващите в града странници, монаси и епископи, отделяйки за тях от имуществото си, и сам Теофил преди често се ползвал от нейното гостоприемство и щедрост. Впоследствие той се отнасял враждебно към нея и заради споменатите монаси, и заради свети Йоан Златоуст, и се стараел да я обезслави с несправедливи обвинения, но никой не вярвал на злобните му лъжи и клевети, – всички знаели за чистия й и свят живот. Славата на тази истинна Христова рабиня се разпространявала по всички църкви; тя постъпвала подобно на евангелския самарянин, който качил на животното си човека, изранен от разбойници и оставен без внимание от всички минаващи, откарал го в странноприемницата и се погрижил за оздравяването му, действително, тя давала подслон на всички, нямащи къде глава да подслонят; усърдно се грижела за бедните и болните, поразени от язви, захвърлени на улицата и оставени от всички, и изцяло, без притворство, била отдадена на делото на милосърдието. Колко злато и сребро дала за добри дела, за дрехи и всекидневна храна на бедните, не е възможно и да се изкаже. Тя много помагала и на великите светители, които идвали в Цариград по свои дела, всячески удовлетворявайки нуждите им. Така тя се притекла на помощ със своето имущество, жертвайки много злато, сребро и църковни украшения, на свети Амфилохий, епископ Иконийски и на Онисим Понтиийски (а преди това и на Григорий Богослов, патриарх в Цариград преди Нектарий), и на Петър Севастийски, брат на Василий Велики, и на Епифаний Кипърски. На Оптим – той починал в Цариград – затворила очите със собствените си ръце. Тя правела добро не само на светите и добродетелни хора, но и на размирниците и враговете, като Антиох, епископ Птолемаидски, Акакий Верийски, Севериан Гавалийски и подобните на тях. Била незлобива и отдала цялата себе си на Бога, затова и имуществото си смятала не за свое, а за Божие. Свети Йоан Златоуст я уважавал като велика Божия рабиня и я обичал с духовна любов, както някога свети апостол Павел – Персида, за която пише: „Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа“. И света Олимпиада направила не по-малко от Персида, трудейки се много заради Господа и служейки на светиите с голяма и топла любов.
Когато несправедливо свалили от престола невиновния в нищо свети Йоан Златоуст, блажената Олимпиада горчиво плакала за това заедно с другите дякониси. Излизайки за последен път от църквата, влязъл в кръщелното отделение, повикал блажената Олимпиада, заедно с дяконисите Пентадия, Проклия и Салвина, добродетелна вдовица, и им казал:
– Елате, деца мои, и ме послушайте. Това, което се върши против мене, вече е към своя край. Аз съм завършил своето дело и мисля, че едва ли ще ме видите повече. Затова ви моля, не оставяйте църквата заради епископа, когото ще поставят на мое място, по принуда или с общ съвет, но му се подчинявайте, както се подчинявахте на Йоан: църквата не може да бъде без епископ. И така Божията милост да бъде с вас, споменавайте ме в молитвите си!
Те, обливайки се в сълзи, паднали на колене пред него, а светецът тръгнал на път към мястото на заточението.
След изгонването му се запалила катедралната църква; и немалка част от града изгоряла; затова всички поддръжници на свети Йоан, невинни, били разпитвани от градоначалника за този пожар: предполагало се, че те запалили църквата; тогава пострадала и света Олимпиада, като че била виновна за пожара; изправили я пред съда и сурово я разпитвали (началникът бил жесток и безсърдечен). Въпреки че в нея не се намерила никаква вина, той несправедливо отсъдил Олимпиада да заплати голямо количество злато за подпалването, за което не била виновна.
След това светицата напуснала Цариград и отишла в Кизик; но враговете й не я оставили на мира и там; осъдили я на изгнание и я заточили в Никомидия; узнавайки за това, свети Йоан Златоуст й написал послание от мястото, където бил заточен, утешавайки я в скръбта й. След като прекарала много време в изгнание и претърпяла много скърби, блажената се преставила в Господа. След смъртта си, когато честното й тяло още не било погребано, светицата се явила насън на Никомидийския епископ и казала:
– Положи тялото ми в дървен ковчег и го хвърли в морето; където го изхвърлят вълните, там да бъде погребано.

Епископът така и направил. Вълните изхвърлили ковчега на сушата в една местност близо до Цариград, наречена Врохти, където се намирала църквата на свети апостол Тома. Местните жители били известени от Бога за тялото на света Олимпиада; те излезли на брега, намерили ковчега и го положили в църквата на апостола. И от него ставали изцеления от всякакви болести. След много години това място било нападнато от варвари, които запалили църквата, а светите мощи, останали невредими от огъня, въпреки че ковчегът изгорял, хвърлили в морето; и на мястото, където ги хвърлили, водата станала кървава: така Бог възвестявал за страданието на Своята рабиня. Но чудотворните мощи отново били взети от морето от верните. Като узнал за това, Цариградският патриарх Сергии наредил на презвитер Йоан да ги донесе с чест в Цариград. Когато презвитерът пристигнал на мястото и вдигнал светите мощи, от тях изтекла много кръв: и всички били удивени как след двеста години от сухите кости тече кръв като от живо тяло. Така светите и чудотворни мощи били пренесени в царстващия град и положени в девическия манастир, основан от света Олимпиада; от светите й мощи ставали много чудеса: изцелявали се всякакви болести и се изгонвали бесове по молитвите на света Олимпиада и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на когото с Отца и Светия Дух подобава чест и слава, сега и винаги и във вечни векове. Амин.

 

22.07. Празник на Мария Магдалена. Блудница или посветена? Истината..?

Истината за Мария Магдалена

Човек – звучи гордо! Човекът умее да обича, да се жертва, да проявява най-висшите човешки качества. Надарен е със силата на творчеството. Дадено му е висшето право на избор…Фридрих Ницше е написал по този повод: „човекът – е струна, опъната между животинското и свръхчовека, струна над пропастта“.

 

Много красиво казано и най-главното – много точно. Та нали, когато преодоляваме своите страхове и мързел, навързвани от съзнанието, когато разширяваме своя мироглед и се ръководим в своите действия от чувствата изникващи от Душата – тогава във всеки от нас започва да се пробужда същността на истинския Човек. И това се отразява върху цялото общество.

За последните години, в преддверието на планетарните природни климатични промени се наблюдава тенденцията на разкриване на множество многовековни тайни и загадки във всички сфери на обществото: науката, религията, историята… Дойде времето човечеството да узнае за много събития и да намери отговорите на много глобални въпроси. Истинната история на Мария Магдалена е точно една от тях.

Н. К. Рьорих „Трудовете на Богородица“

Вече много векове подред повечето хора, без дори да се замислят приемат на доверие, че Мария Магдалена е била каеща се грешница. За това има много причини и любознателния човек винаги ще достигне до истината. По този начин на днешен ден са изгубени и подменени Знанията за истинската роля и значение на съзидателното женско начало и по-конкретно ролята на Мария в историята на Иисус и цялото човечество.

Мария Магдалена

Тъкмо това била причината, западната Църква да обяви Мария Магдалена за блудница, която измила нозете на Иисус (Лук. 7:37-38). Въпреки това през 1517 година френския учен доминиканец Жак Лефевр дьо Етапл (Jacques Lefevre d’Etaples, 1455 – 1536) заявил, че не съществуват доказателства потвърждаващи твърдението на Папа Григорий

Велики. Интересен е и факта, че в изследването (ТУК

и ТУК) на американския учен Кетрин Людвиг Янсен (Katherine Ludwig Jansen – The Making of the Magdalen) относно култа към Мария Магдалена се споменава, че за основа на нейните изследвания се явяват „превъзхождащи всяко въображение ръкописни сборове на проповеди от Ватиканската библиотека!“ Излиза, че във Ватикана са се съхранили исторически документи, но информацията в тях не се афишира. Скриването на Истината и разпространението на незнанието от заинтересуваните структури се случва само, защото хората се задоволяват с готовите отговори, които им се предоставят и не се стремят да разберат повече.

Изследванията на учения, описани в труда „Мария Магдалена“, обхващат периода на късното Средновековие. През това време в областите Прованс и Италия почитането на Мария достигнало своя пик. Струва си да се отбележи, че през XX век с изследването на образа на Мария Магдалена, историята на текстовете и разпространението на житието на тази светица се заели учени от най-различни сфери на науката.

В тази група влизат и учения Ханс Хансел (Hans Hansel – Die Maria Magdalena Legende – Eine Quellen-Untersuchg – 1937), Елен Мередит Гарт (Helen Meredith Garth – Saint Mary Magdalene in Mediaeval Literature – 1950), Марджори Мелвернс и др. Информацията за тези учени е изключително оскъдна и произведенията им практически е невъзможно да бъдат намерени в интернет, което още веднъж доказва факта, че истинните сведения за Мария Магдалена, та дори и откъсъчнани, моментално се покриват. Но както се казва – „Няма нищо тайно на този свят, което някога да не е станало явно“.

За да се разберат причините за този широко разпространен култ към Мария Магдалена в дадения период е достатъчно просто да бъдат съпоставени някои исторически факта. Известно е, че термина „Късно средновековие“ се използва за обозначението на историческите събития в периода XIV-XVI векове.

Интересен е и факта, че именно в началото на XIV век бива унищожен ордена на Тамплиерите, в който особено силно се е почитало божественото женско начало в образа на София (Мария, като проводник на силите на Аллата).

Тамплиерите разпространявали Знанията за истинното учение на Иисус, както и съзидателните символи и знаци сред хората.

Днес човечеството също се намира на границата на избора. Та нали Изконните Знания отново са в света и с тяхна помощ хората са способни да създадат единно самоуправляващо се общество. Изборът и действията на всеки човек, влизащ в това глобално общество ще повлече след себе си последствия засягащи цялата цивилизация. А в каква посока – това зависи от нашия избор.Но нека се върнем отново към тамплиерите. Тези всеотдайни хора помагали реално на народите в средновековна европа и успели да повишат значително нивото на живот на обществото. Но най-главното е, че въз основата на чистите Знания те помагали на хората да стъпят на пътя на самостоятелното духовно развитие, тоест това изключвало посредничеството на жреческите структури в отношенията човек – Бог. Тези Знания изключвали страха, човека разбирал, че се явява свободна Личност и над него е единствено Бог. Периода на активна дейност на тамплиерите е отразен в историята като период на разцвет. След екзекуцията на главата на ордена на тамплиерите – Великият Магистър Жак дьо Моле в петък 13 октомври 1307 година започнала поредица от ужасяващи бедствия обхванали цяла Западна Европа, което довело до гибелта на значителна част от населението (Великият глад 1315-1317г. Черната смърт – епидемията от чума, различни войни)

Печатът на Тамплиерите

Съгласно историческите сведения Мария била родом от град Мигдал-Ел, произлизала от богато семейство, била умна, безкористна, милосърдна и чиста. Мария се отказала доброволно от привилегиите си в богатия род и високото обществено положение, за да постига Учението на Иисус и да Му помага.

Името Мария Магдалена получила от Иисус:

„…В Евангелието от Матей (в глава 16 стих 13-26) се е запазил сюжет, който се формирал на основата на реалната история. Само че неин главен герой не бил Петър, а Мария. Веднъж Иисус попитал своите ученици, кой според тях е Той. Учениците отговаряли, че е техния Учител. И само Мария, разбирайки, че в този момент въпроса идвал от Неговата Същност, отговорила „Ти – Иисус, Син Божий“. И тогава Иисус и отговорил: „Блажена си ти, Мария, защото не плътта и кръвта ти разкриха това, а Моя Отец, Който е на небесата! И аз ти казвам: ти – си Магдалата на Църквата Моят и вратата адова не ще я преодолее“. Именно от тогава започнали да наричат Мария, Магдалена. И това изобщо не е, защото произлизала от град Мигдал-Ел. Просто в арамейския език magdala означава „кула“. За посветените хора „Магдалата на Църквата на Иисус“, „Кулата на Шамбала“, „Стълбовете на Вярата“ – са много близки понятия, показващи, че на този човек били доверени знанията на Шамбала. В различни времена, сред различните народи, тези хора са били наричани по различен начин, но смисъла от това не се променил. Например Древните славяни ги наричали „Вежи“, което означавало „Стълб на Знанието“, същото, както и „Кулите на Шамбала“. Неслучайно дори днес, думата „Вежа“ съхранила сред различните народи в своята етимология такива различни на пръв поглед понятия като „кула“, „знаещ“, „осведомен“.
Така че ако говорим за Мария Магдалена, то тъкмо тя била този най-близък ученик, на когото Иисус не само доверил тайните знания, но и връчил това, което днес хората наричат „Граал“, а всъщност, това е адаптираната формула на Първичния Звук. Тъкмо това са тези същите „ключове от Царството Небесно“, за който Иисус казал: „И ще ти дам ключовете от Царството Небесно; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата…“

Из книгата на А.Нових, „Сенсей IV“

Евангелие от Мария - II в.

Ако се върнем към изследването на Кетрин Людвиг Янсен за Мария Магдалена, можем да прочетем следния и извод:„Съществуват три гностични Евангелия, в които Мария Магдалена играе значителна роля:«Pistis Sophia» и

«Евангелие от Мария», за първото се разбрало през XVIII в, а за второто през XIX век, както и «Евангелие от Филип», намерено сред гностичните произведения на Наг Хаммади.

В най-древното от тези съчинения, «Евангелие от Мария» (единственото сред каноническите, апокрифни или гностични Евангелия, в чието заглавие има женско име), Мария Магдалена е в ролята едновременно на пророчица и съвест на апостолите. Тя моли другите ученици да живеят по Божиите закони и разказва за видение, в което Христос я хвали за верността и към християнското учение. Това произведение се явява, както похвала за непреклонната вяра на Мария Магдалена, така и скрит урок за Петър, които не само се отрекъл три пъти за една вечер от Христа, но и сметнал донесената от Мария Магдалена вест за Христовото възкресение за „измислици“.

„Евангелие от Мария“ е преведено на български език и може да бъде свалено свободно от горните два линка. Оригинала датира от II век и е на коптски език

След съприкосновението си с Първичният Звук – Граала – Мария придобила възможност да помага на много хора в техния духовен път:

„…когато Мария Магдалена започнала масово да се явява на хората, църковните служители трябвало да обяснят някак си това, тъй като смятали Мария Магдалена за блудница, каеща се грешница, за да унизят и окалят нейната памет в очите на своето „паство“. Но тъй като дева Мария продължила да се явява на вярващите хора, било разпространено понятието за дева Мария като майка на Иисус, и почитането и като Богородица, Божия майка. Но всичко това е човешко тълкувание, хората обичат да преиначават всичко посвоему. И независимо, че наричат Мария Магдалена дева Мария, майката на Иисус, това не променя нищо. Помощта на Мария не намалява от това. Целия смисъл се крие в придобитата от нея божествена сила на женското начало…“
Из книгата на А.Нових,

„Сенсей IV“

В описанието на картината на Николай Константинович Рьорих „Трудовете на Богородица“ могат да бъдат забелязани сходни моменти, отразяващи истинната информация за Духовния подвиг на Дева Мария: „Разтревожил се Апостол Петър, Райският ключар. Тогава казал на Господ: „Денем и нощем пазя портите, никого не пускам, а на сутринта отново нови хора в Рая“. И казал Господ: „Хайде Петре да отидем и да видим“. Отишли нощем и гледат: Пресвета Богородица спуснала отвъд стените на Рая Своя белоснежен шал и приема по него някакви души. Петър започнал да ревнува и понечил да се намеси, но Господ прошепнал: „Ш-шш! Не пречи!““

По този начин, благодарение на самоотвержеността и неизчерпаемата сила на Любовта, много хора от цял свят до ден-днешен получават Божията помощ чрез чистия Проводник – Мария Магдалена – БогоРодица! Духовната помощ, която оказва на страдащите – ето в какво е нейната главна заслуга!

Със своя личен пример Мария Магдалена вдъхновява мнозина да служат на Бога. И именно такива духовни подвизи трябва да бъдат идеала на едно съзидателно общество. Ако искаме да живеем в единение и хармония, подобни примери трябва да се възпитават в младежта, трябва да бъдат достойни за подражание и най-главното, самите ние да се стараем да следваме нейния път! Духовният подвиг на Мария Магдалена предизвиква огромно уважение и поражда вътрешната потребност да се развиваме духовно, да разкриваме красотата на своите Души, а нейната самоотверженост уважение и стремеж да се преумножават Любовта и Добротата към всички хора. Тъкмо това се явява истинския живот: Любовта към Бога и хората и изпълване на всеки миг от нашия живот с тази Любов.

Източник: allatra.bg

Васил Левски. Монахът воин е един от известните български таксидиоти

Известни български таксидиоти

Съратникът на Левски Матей Преображенски – Миткалото е един от най-прочутите таксидиоти.

Таксидиотите са български монаси, специално подготвени и обучени за своята мисия – да посещават най-отдалечените кътчета на страната и основават постоянни или временни училища, в които обучават малки или по-големи ученици, както и да събират дарения за манастирите. Техният девиз бил „За вяра и свобода“.
Понеже пренасяли пари и ценности, често са нападани от турци и гърци, които искали да ги ограбят. Затова от раби божии се превръщат в смели воини. И създават бойно изкуство за сражения с тояги срещу мечове.
За да станат таксидиоти, преминават през сложна физическа и психологическа подготовка, които правят силни тялото и духа. С юмрук са можели да убият вол, удряйки го по главата, а въоръжен с тояга, един таксидиот се сражавал успешно с 5-6 души с ятагани. Стават още по-силни, когато започват да използват за водене на бой железен  прът, който всъщност е един вид меч, защото долният му край е заострен, а двете му страни са резци. Това вече е хладно оръжие, което за неправоверните в Оманската империя е забранено, но те издействат разрешение от султана да го носят и използват.
Таксидиотите се появават в началото на XVIII в. Не е точно установено, но има основание да се смята за техен родоночалник е игуменът на Хилендарския манастир Панасий. Той открива писания, от които узнава за българското бойно изкуство от средните векове – ето. Изучава го и когато смята, че го е овладял, събира монасите, които в манастира тогава са 35, повечето яки мъже. Нарежда им да го нападнат всички наведнъж без да се страхуват от сана му.
Те много не го обичали, защото бил прекалено строг към тях, и решили, че е дошло времето да го понатупат, затова се нахвърлили с ярост върху него. Игумен Панасий обаче ги изпонатръшкал. Като се опомнили от нанесените им поражения, монасите помислили, че Бог е възнаградил игумен Панасий с чудодейна сила, защото всички признавали, че той е свят човек.
Тогава Панасий им казал, че всеки от тях може да притежава такава сила и умения като неговите. Подбрал 10 от най-младите монаси и за 6 месеца ги обучил, а те пък станали учители на други. Един от тях е отец Паисий. В известното стихотворение за него Иван Вазов го описва като монах бледен, който пише приведен под светлината на свещите.
На младини обаче отец Паисий е бил таксидиот. Мъж с атлетическо телосложение, прикрито под монашеското расо, той е кръстосвал българските земи с бойна тояга. Една привечер се разразява  буря и той търси убежище в близкото село, което обаче се оказва турско. Показва тескерето си за таксидиот на агата, а той знае, че те са покровителствани от султана, затова го настанява да пренощува  в имарета към джамията. За благодарност Паисий му дава една сребърна пара.
Агата помисля, че този монах има много пари и през нощта го напада с още 6 въоръжени с ятагани турци. Паисий обаче е подготвен за подобна ситуация. Спи леко, при най-малкия шум се събужда, като вижда нападателите, грабва тоягата си, избива  оръжията от ръцете им, поваля ги на земята, развързва поясите им и с тях ги връзва.
Когато ги подкарва, те уплашено го питат къде ги води. монахът им казва, че съгласно техния обичай крадците се наказват със смърт, затова ще ги удави в близкия вир. Започват да го молят за пощада и той се съгласява да ги пусне, ако  всеки от тях даде по 10 жълтици като дарение за манастира. Понеже нямат у себе си, той пуска един от тях  да донесе откупа за всички. Останалите вкарва във вира, докато водата стигне до шиите  им. Когато след час освободеният се връща с 60 жълтици, пуска всички и те мокри до кости бягат през глава.
Друг известен таксидиот е Йосиф Брадати, а също и Антим Видински. Един от най-прочутите е Матей Преображенски, защото е измежду най-близките сътрудници на Васил Левски. Ненапразно го наричат Миткалото, защото той снове надлъж и нашир поробената българска земя. Той е възприел идеята на Апостола за освобождението на България чрез въоръжена борба, но я съчетава и с утвърждаването на духовната власт.
Създаването на Българската екзархия през 1870 г. е голяма победа на дейците за църковна независимост. Но въпреки фермана на султана, Цариградската патриаршия оказва ожесточена съпротива срещу неговото прилагане. Гръцките владици, които векове наред са събирали духовен данък от българите, са натрупали състояния. След фермана на султана за създаване на Българска екзархия повечето от тях наемат пазванти – турци, черкези, арнаути, татари, на които плащат, за да не позволят на български владици свещеници да оглавят епархиите и енориите, които вече са признати за част от екзархията.
Матей Преображенски се заема и с този проблем. Заедно с още двама таксидиоти, обучени да се бият с пръта-меч, разгонва пазвантите, гръцките владици и попове, и въвежда българските в техните владения. Скоро му се разнася славата и само като чуят, че той приближава, пазванти, гръцки владици и попове се разбягват, защото се страхуват от неговото възмездие. Знаело се, че на пазвантите удря по 40 пръчки на голо, а на владците и поповете реже брадите, обръсва им главите и ги облича със селски дрехи, правейки ги клисари – да бият камбаните и да събират угарките от свещниците.
Таксидиотите са просъществували почти до освобождението на България през 1878 г.

Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история

Източник: В. Десант