От неизвестното идваме и продължаваме да се движим към неизвестното. Ще дойдем отново;, били сме тук хиляди пъти и ще бъдем тук хиляди пъти. Изначалната ни същност е безсмъртна, но тялото е тленно. Къщите, в които се намираме – нашето тяло, умът ни – са направени от материални неща. Те ще се уморят, ще остареят, ще умрат. Но съзнанието – за което Бодхидхарма използва думата „не-ум“ и Гаутама Буда също използва тази дума – е нещо отвъд тялото и ума, нещо отвъд всичко. Този не-ум е вечен. Той намира проявление и отново отива в неизвестното. Това движение от неизвестното към известното и от известното към неизвестното продължава вечно, освен ако човек не стане просветлен. Тогава това е последният му живота неговото цвете няма да се върне повече. Цветето, което е осъзнало себе си, няма нужда да приема нов живот, защото животът не е нищо друго освен училище. Този човек е научил урока, той е отвъд заблудите. За първи път той ще премине от известното не към неизвестното, а към непознаваемото.

Коментар:

Повечето от картите в боята на ума са или като от анимационен филм, или изразяват объркване, защото обикновено влиянието на ума в живота ни е или смешно, или потискащо. Тази карта на Съзнанието обаче разкрива огромна фигура на Буда. Той е толкова просторен, че е стигнал отвъд звездите, а над главата му е чистата пустота. Той символизира съзнанието, достъпно за всички, които стават господари на своя ум и го използват според предназначението му -като слуга.

Когато избереш тази карта, това означава, че в момента разполагаш с кристална яснота, обективна, вкоренена в дълбоката тишина, която се намира в центъра на твоето същество. Няма го желанието да разбираш от перспективата на ума – разбирането, което имаш сега, е екзистенциално, цялостно, в хармония с пулса на самия живот. Приеми този дар и го сподели.

В Дзен не идваш отникъде и не отиваш никъде. Ти си просто тук, сега, нито идващ, нито отиващ. Всичко минава край теб;, съзнанието ти го отразява, но не се идентифицира. Когато пред огледалото изреве лъв, да не мислиш, че огледалото издава рев? А когато лъвът си отиде и приближи танцуващо дете, огледалото напълно забравя лъва и отрази танцуващото дете – тогава да не мислиш, че огледалото танцува с детето? Огледалото не прави нищо, то просто отразява. Твоето съзнание е само огледало. Ти нито идваш, нито си отиваш. Нещата идват и си отиват. Млад си, стар си;, жив си, мъртъв си. Всички тези състояния са просто отражения в едно вечно езеро на съзнанието.

Коментар:

Картата разкрива еволюцията на съзнанието такава, каквато я описва Ницше в своята книга „Тъй рече Заратустра“. Той говори за трите нива – на камилата, лъва и детето. Камилата е дремеща, апатична, самодоволна. Тя живее в самозаблуда, мислейки си, че е нещо върховно, но всъщност е толкова загрижена за чуждото мнение, че почти няма своя енергия. От камилата се появява лъвът. Когато осъзнаем, че не сме живели пълноценно, започваме да казваме „не“ на исканията на другите. Отделяме се от тълпата, сами, горди, защитавайки с рев своята истина. Но това не е всичко. Накрая идва детето, което нито се подчинява, нито се бунтува, а е невинно, спонтанно и вярно на своето същество.

В каквото и пространство да си сега – заспало и потиснато или бунтарско, знай, че то ще еволюира в нещо ново, ако му позволиш. Това е време на растеж и промяна.

Тази болка не бива да те натъжава, запомни го. Ето къде хората все пропускат… Тази болка има предназначение да те направи по-буден, защото хората стават будни само когато стрелата прониква дълбоко в сърцето и го раняващ иначе не проявяват никакво внимание. Когато животът е лек, комфортен, приятен, кого го е грижа? Когато умре приятел, тогава има възможност. Когато жената в живота ти те остави сам, в тези тъмни нощи си самотен. Обичал си я толкова много и си заложил всичко и изведнъж един ден тя си отива. Когато плачеш самотен, тези са случаите, в които, ако ги използваш, можеш да постигнеш осъзнатост. Стрелата причинява болка, тя може да бъде използвана. Болката не бива да те прави нещастен, а да те накара да станеш по-осъзнат! А когато си осъзнат, нещастието изчезва.

Коментар:

Това е образът на Ананда, братовчед и ученик на Гаутама Буда. Той бил неотменно до Буда, за да му служи в продължение на 42 години. Историята разказва, че когато Буда умрял, Ананда все така седял до него и плачел. Другите ученици го сгълчали за погрешното му разбиране – Буда бил умрял напълно реализиран, Ананда трябвало да се радва. Но той казал: „Вие не разбирате. Не плача за него, а за себе си, защото през всичките тези години бях постоянно до него, а още не съм постигнал.“ Ананда останал буден цялата нощ в дълбока медитация, чувствайки болката и скръбта. Казват, че на сутринта бил просветлен.

Времената на дълбока печал имат потенциала да бъдат времена на дълбока трансформация. Но за да се случи трансформацията, трябва да проникнем до самите корени на болката си и да я изживеем такава, каквато е, без вина или самосъжаление.

Този миг!… това тук-сега… бива забравено, когато започнеш да мислиш за постигане на нещо. Когато постигащият ум се надигне, губиш връзка с рая, в който се намираш. Това е един от най-освобождаващи те подходи, той те избавя още в този миг! Забрави греха, забрави светостта – и двете са глупави. Двете заедно са съсипали всички радости на човечеството. Грешният се чувства виновен, оттам и радостта му е погубена. Как можеш да се наслаждаваш на живота, ако непрекъснато се чувстваш виновен, ако все ходиш на църква, за да изповядваш, че си направил тази и онази грешка? Грешка след грешка след грешка… изглежда целият ти живот е изграден само от грехове. Как можеш да живееш с радост? Става невъзможно да изпитваш удоволствие от живота. Ставаш тежък, натоварен. Вината затиска гърдите ти като камък, смазва те, не ти позволява да танцуваш. Как можеш да танцуваш? Как може вината да танцува? Как може вината да пее? Как може вината да обича? Как може вината да живее? И така онзи, който мисли, че прави нещо грешно, е виновен, обременен, мъртъв преди смъртта, вече е погребан.

Коментар:

Вината е една от най-разрушителните емоции, в които можем да затънем. Ако сме постъпили лошо спрямо друг или сме потъпкали своята истина, разбира се, ще се чувстваме зле. Но да допуснем да ни завладее вината означава да си докараме мигрена. Накрая се оказваме заобиколени от натрапчивите облаци на самосъмнението и чувството за незначителност дотам, че не можем да видим нищо от красотата и радостта, която животът се опитва да ни покаже. Всички ние копнеем да бъдем по-добри хора – по-любящи, по-осъзнати, по-верни на себе си. Но когато се наказваме за неуспехите си, като се чувстваме виновни, можем да попаднем в кръг на отчаяние и безнадеждност, лишавайки се от яснота за себе си и ситуациите, които срещаме. Такъв, какъвто си, ти си напълно окей и е абсолютно естествено да губиш пътя понякога. Просто се учи от това, продължавай нататък и използвай урока, за да не повтаряш същата грешка.

Този, който може да се преструва добре, добрият лицемер, ще стане политически лидер, ще стане свещеник. Трябва му само лицемерие, трябва му само хитрост, фасада, зад която да се крие. Политиците живеят двоен живот, свещениците живеят двоен живот -единият е за пред обществото, вторият е зад кулисите. И техният истински живот е този зад кулисите. Усмивките пред хората са фалшиви, физиономиите на невинност са изфабрикувани. Ако искаш да видиш реалността на политика, трябва да го видиш зад кулисите. Там той е гол, такъв, какъвто е – и това се отнася за свещеника. Тези двама мошеници властват над човечеството. И много отдавна те са открили, че искаш ли да властваш над хората, направи ги слаби, накарай ги да се чувстват виновни, недостойни. Унищожи достойнството им, отнеми им всякакво величие, унизи ги. Те са открили такива фини начини на унижение, че те самите изобщо не излизат наяве. Оставят те сам да се унижаваш, да се саморазрушаваш. Научили са те на един вид бавно самоубийство.

Коментар:

Познаваш ли този човек? Всички, освен най-невинните и искрени от нас, имат спотайващ се в ума им политик. Всъщност самият ум е политически. Самата му природа е да крои, планира и да се опитва да манипулира ситуациите и хората, така че да получи онова, което иска.

Тук умът е символизирай от змията с шарки на облаци и раздвоен език. Важното в тази карта обаче е да се осъзнае, че и двете лица са фалшиви. Милото, невинно „Довери ми се!“ лице е маска’ и злото, отровно „Ще ти кажа аз!“ лице също е маска. Цялата игра е лъжа.

Погледни се добре, за да се увериш дали и ти не играеш тази игра. Това, което видиш, може да е болезнено, но не колкото да продължаваш да играеш. Накрая никой няма да има полза от това, най-малко ти. Каквото и да постигнеш по този начин, ще се превърне в прах в ръцете ти.

Истинският живот на човека се разкрива от начина, по който той отхвърля лъжите, наложени му от другите. Гол, неприкрит, естествен, той е това, което е. Става въпрос за това, което си, а не в което можеш да се превърнеш. Лъжата не може да стане истина, личността не може да стане твоя душа. Няма начин несъщественото да бъде направено съществено. Несъщественото си остава несъществено. Същественото си остава съществено. Двете не могат да се разменят. А стремежът към истината само поражда още повече объркване. Истината не трябва да се постига. Тя не може да бъде постигната, тя вече е факт. Трябва само лъжата да бъде изоставена. Всички цели, идеали, стремежи, идеологии, религии и системи за подобрение и усъвършенстване са лъжа. Пази се от тях. Признай факта, че такъв, какъвто си, ти си лъжа. Манипулиран, създаден от другите.

Стремежът към истината е отклоняване и отлагане. Това е начинът на лъжата да се скрие. Виж лъжата, погледни дълбоко в лъжовността на своята личност. Защото да видиш лъжата значи да спреш да лъжеш. Да спреш да лъжеш значи да не търсиш никаква истина – няма нужда. В мига, в който лъжата изчезне,  блесва истината  в  цялата  си   красота.   Когато  бъде  видяна,  лъжата

Коментар:

Когато носим товар от „трябва“ и „не трябва“, внушени ни от другите, ставаме като този дрипав, измъчен човек, който се опитва да изкачи хълма. „По-бързо, положи повече усилия, стигни върха!“ крещи глупавият тиранин, когото човекът носи на гърба си, докато самият тиранин има за корона един властен петел.

Ако напоследък животът ти изглежда като борба от първия до последния момент, може би е време да разтърсиш рамене и да видиш как ще се почувстваш без тези същества на гърба ти. Имаш свои планини за покоряване, свои мечти за сбъдване, но никога няма да имаш енергията да ги последваш, ако не се освободиш от всички очаквания, които си събрал от другите, мислейки си, че са твои. Има голяма вероятност те да съществуват само в главата ти, но това не означава, че не могат да са смазващи. Време е да „олекнеш“ и да ги пратиш да си вървят.

Сравнението създава чувство на малоценност и на превъзходство. Когато не сравняваш, всякаква малоценност, всякакво превъзходство изчезва. Тогава просто си, просто присъстваш. Малък храст или огромно дърво – няма значение. Ти си себе си. Нужен си. Стръкчето трева е нужно точно толкова, колкото и най-голямата звезда. Без стръкчето трева Бог ще е по-малък, отколкото е. Звукът на кукувицата е нужен толкова, колкото и всеки буда; светът ще е по-малък, по-малко богат, ако тази кукувица изчезне. Огледай се само -всичко е необходимо и всичко има своето място в цялото. Това е органично единство – никой не е по-горе, никой   не  е   по-долу,   никой   не  е   по-добър,   никой   не  е   по-лош.   Всеки   е несравнимо уникален.

Коментар:

Кой ти е казвал, че бамбукът е по-красив от дъба или дъбът – по-ценен от бамбука? Мислиш ли, че на бамбука му се иска да има кухо стебло като на бамбука? Дали бамбукът завижда на дъба, защото е по-голям и листата му променят цвета си през есента? Самата идея двете дървета да се сравняват едно с друго изглежда абсурдна, но ние хората като че ли много трудно побеждаваме този навик. Да не се заблуждаваме – винаги ще има някой, който е по-красив, по-талантлив, по-силен, по-интелигентен или привидно по-щастлив от нас. И обратно, винаги ще има такива, които това отношение ще са по-малко от теб. Начинът да откриеш кой си не е като се сравняваш с другите, а като се стремиш да реализираш своя собствен потенциал по най-добрия начин.

Да отлагаш е просто глупаво. Утре пак ще трябва да решиш, така че защо не днес? Нима мислиш, че утре ще си по-мъдър? Нима мислиш, че утре ще си по-жизнен? Нима мислиш, че утре ще си по-млад, по-свеж от днес? Утре ще бъдеш по-стар и смелостта ти ще е по-малка; утре ще си по-опитен и хитростта ти ще е по-голяма; утре  смъртта  ще  е   по-близо  –  и   ще  започнеш  да  се колебаеш и да се страхуваш повече.

Никога не отлагай за утре. Кой знае, утре може да дойде, а може и да не дойде. Ако трябва да решаваш, трябва да решиш в този момент.

Д-р Вогел, зъболекар, приключил прегледа на красива млада пациентка. Т-це Бейсман – казал той, – боя се, че ще трябва да ви извадя мъдреците.“ „Господи – възкликнало момичето, – предпочитам да родя!“ „Ами решавайте тогава – отвърнал доктора, – за да знам как да наглася стола.“ И ти решавай сега. Не отлагай вечно.

Коментар:

Жената на картината живее в сив пейзаж, пълен с нереални облаци като на колаж. През прозореца тя вижда цветове, светлина, живот и въпреки че й се иска да прескочи – както можем да познаем по пъстротата, появяваща се по дрехата й – някак не може да го направи. В ума й все още има твърде много „Ами ако?“ Казват, че утре никога не идва, но колкото и често да го чуваме, повечето от нас изглежда забравят тази истина. Всъщност единственият резултат от отлагането е тъпото, потискащо чувство, че нещо недовършено ни дърпа назад. Облекчението и разширението, които ще почувстваш, когато оставиш мислите на колебание, пречещи ти да действаш в момента, ще те накарат да се запиташ защо изобщо си чакал толкова дълго.

Ние сме нещастни, защото сме твърде много в егото. Какво имам предвид с това, че сме твърде много в егото? И какво точно става, когато сме твърде много в егото? Можеш да бъдеш или в съществуванието, или в егото – двете заедно не са възможни. Да бъдеш в егото означава да бъдеш отделен, да бъдеш остров. Да бъдеш в егото означава да очертаеш граница около себе си. Да бъдеш в егото означава да правиш разграничение – „аз съм това“ и „аз не съм онова“. Определението, границата между „аз“ и „не-аз“ – ето това е егото;. то изолира. То те прави замръзнал, вече не можеш да течеш. Ако течеш, егото не може да съществува. Ето защо хората са станали като кубчета лед. В тях няма топлина, няма любов – любовта е топлина и те се боят от любовта. Ако топлината ги доближи, ще започнат да се топят и границите ще изчезнат. В любовта границите изчезват. В радостта границите също изчезват, защото радостта не е студена.

Коментар:

В нашето общество мъжете в частност винаги са били учени да не плачат, да демонстрират неустрашимост и да не показват, че ги боли. Но жените също са заплашени от този капан. Всички ние в един или друг момент имаме чувството, че единственият начин да оцелеем е като сподавим чувствата и емоциите си, така че да не бъдем наранени отново. Ако болката е особено силна, може да се опитаме да я скрием дори от себе си. Това ни прави замръзнали, сковани, защото дълбоко в себе си знаем, че дори малка пукнатина в леда ще освободи болката и тя отново ще ни залее. Цветните сълзи на лицето на този човек крият ключа към избавлението от тази ледена изолация. Сълзите и само сълзите имат способността да разтопят леда. Няма нищо лошо в това да плачеш и няма причина да се срамуваш от сълзите си. Плачът ни помага да се освободим от болката, дава ни възможност да бъдем нежни със себе си и накрая да се излекуваме.

Човекът е раздвоен. Шизофренията е негово нормално състояние – поне в днешно време. Може би не е било така в първобитния свят, но вековете на обуславяне, цивилизация, култура и религия са направили от човека тълпа – той е разделен, раздвоен, из пълнен с противоречия… Но тъй като това раздвоение е против природата му, някъде дълбоко скрито все още съществува единството. Тъй като душата на човека е една, в най-лошия случай всички условности разрушават неговата периферия. Центърът обаче остава недокоснат – ето как човекът продължава да живее. Но животът му е станал ад. Всички усилия на Дзен са насочени към изоставянето на тази шизофрения, на раздвоената личност, на разделения ум и постигането на нераздвоеност, интегрираност, центрираност, кристализация. Такъв, какъвто си в момента, дори не можеш да твърдиш, че си. Ти нямаш същество. Ти си пазар – множество от гласове. Ако искаш да кажеш „да“, веднага се появява и „не“. Не можеш да изречеш цялостно дори проста дума като „да“… По този начин щастието е невъзможно. Нещастието е естествена последица от раздвоението на личността.

Коментар:

Човекът на тази карта предлага нова версия на старата идея да се намираш „между чука и наковалнята“. Но точно в такова положение се оказваме, когато затънем в нерешителността и двойствеността на ума. Първо ръцете ли да пусна и да полетя с главата надолу, или да пусна първо краката? Насам или натам да отида? „Да“ ли да кажа, или „не“? И каквото и решение да вземем, винаги ще се чудим дали не е трябвало да изберем другото. Единственият изход от тази дилема за жалост е да изоставиш и двете. В случая не можеш да се измъкнеш, като намериш разрешение, правейки списък със „за“ и „против“ или изобщо като разчиташ на ума. По-добре последвай сърцето си, ако можеш да го намериш. Ако не можеш, просто скачай – сърцето ти ще затупти толкова силно, че без съмнение ще знаеш къде е!