Когато казвам стани вода, имам предвид да потечеш. Не бъди застоял. Движи се, движи се като водата. Лаодзъ казва: Пътят на Дао е като движението на реката. Как се движи реката? В нейното движение има няколко прекрасни неща. Едно от тях е, че тя винаги се насочва към дълбините, винаги търси най-ниските нива. Тя е лишена от амбиция, тя никога не се стреми да бъде първа, а иска да бъде последна. Не забравяйте, че Исус казва: Тези, които са последни тук, ще бъдат първи в Божието царство. Той говори за пътя на Дао като река -го споменава директно, но него има предвид.

Бъди последен, бъди неамбициозен. Амбицията означава изкачване. Водата се движи надолу и търси най-ниската земя, иска да бъде нищожна. Тя не желае да се обявява за уникална, изключителна, необикновена. Тя няма представа за его.

Коментар:

Човекът на тази карта е напълно отпуснат и спокоен във водата, оставил се да бъде отведен, където тя пожелае. Той е овладял изкуството да бъде пасивен и възприемчив, без да е апатичен, заспал. Той е отворен към потоците на живота и дори не му хрумва да каже: „Не харесвам това“ или „Предпочитам в другата посока.“

Във всеки момент от живота си имаме избор дали да навлезем във водите на живота и да се пуснем по течението, или да се опитаме да плуваме срещу него. Когато тази карта се появи, тя показва, че сега си в състояние да се отпуснеш с упованието, че животът ще те подкрепи и ще те отведе точно там, където той иска да отидеш. Позволи на това чувство на доверие и релаксация все повече да се задълбочи. Всичко се случва точно така, както трябва.

Слушай сърцето си, движи се в съзвучие със сърцето си, какъвто и да е залогът – състояние на пълна простота, струваща не по-малко от всичко… Да си прост, непринуден е трудно, защото това ти коства всичко, което имаш. Трябва да загубиш всичко, за да бъдеш прост. Ето защо хората са избрали да бъдат сложни и са забравили как да бъдат непринудени. Но само непринуденото сърце пулсира с Бог, пее с Бог в дълбока хармония. За да стигнеш до този момент, трябва да намериш своето сърце, своето пулсиране, своя ритъм.

Коментар:

Установяването в покоя на сърцето по време на медитация е преживяване, което не може да бъде разбрано с ума или предизвикано насила. То идва естествено, докато все повече изпадаме в съзвучие с ритмите на своята вътрешна тишина. Фигурата на картата отразява благостта и деликатността на това преживяване. Делфините, които са изплували от сърцето и описват дъга към третото око, символизират игривостта и разбирането, които идват, когато сме в състояние да се свържем със сърцето и оттам да се движим в света.

Позволи си да бъдеш по-мек и възприемчив сега, защото зад ъгъла те чака неизразима радост. Никой Друг не може да ти я покаже, а когато я откриеш, няма да можеш да намериш думи, с които да я опишеш на другите. Тя обаче е там, дълбоко в сърцето ти, узряла и готова да бъде открита.

Когато си ленив, усещането е негативно – просто чувстваш, че нямаш енергия, чувстваш се апатичен, заспал, мъртъв. Когато обаче си в състояние на не-правене, си изпълнен с енергия – усещането е много позитивно. Енергията прелива от теб, ти сияеш, бълбукаш, вибрираш. Не си заспал, а си напълно буден. Не си мъртъв, а изключително жив… Възможно е умът да те заблуди и да изтълкува ленивостта като не-правене. Може да каже: „Станал съм Дзен учител“ или „Вярвам в Дао“ – но така не заблуждаваш Друг, освен себе си. Затова бъди нащрек.

Коментар:

Господинът на картата явно си мисли, че всичко му е наред. Седнал е на мекия си стол под сянката на чадъра, сложил слънчеви очила, обул розови пантофи и с коктейл в ръка. Той няма сила да стане и да направи каквото и да е, защото си мисли, че вече е постигнал всичко. Но още не се е обърнал, за да види огледалото, което се пропуква от дясната му страна, сигурен знак, че мястото, където той си мисли, че е пристигнал, се кани да се разпадне и да изчезне пред очите му.

Посланието на картата е, че този курорт не е крайната ти цел. Пътуването не е завършило, както се опитва да покаже бялата птица, носеща се из небесната шир. Самодоволството ти може би е резултат от истинско усещане за постижение, но сега е време да продължиш нататък. Колкото и пухкави да са пантофите, колкото и вкусен да е коктейлът, очакват те неизследвани безбрежни небеса.

В съществуванието никой не е по-добър и никой не е по-лош. Стръкчето трева и голямата звезда са абсолютно равни… Но човекът иска да е над другите, иска да завладее природата, затова трябва да се бори непрестанно. Всички усложнения произхождат от тази борба. Невинният човек е такъв, който е изоставил борбата, който вече не се интересува да играе роля, да доказва, че е нещо специално;, който е станал като роза или като капката роса върху лотосовото листов който е станал част от тази вечност;, който се е разтопил, слял се е, станал е едно с океана и е само вълна;, който няма представа за „аз“. Изчезването на „аз“-а е невинност.

Коментар:

На тази картина на лотосови листа в ранната утрин виждаме по вълничките във водата, че една капка току-що е паднала. Това е едновременно скъпоценен и мъчителен момент. С предаването си на гравитацията и изплъзването от листото капката губи соята предишна самоличност и става част от необятната водна шир. Можем да си представим как е потреперала, преди да падне, точно на ръба между познатото и непознаваемото.

Избирането на тази карта е знак, че нещо е завършено, нещо е към своя край. Каквото и да е то – работа, връзка, дом, който си обичал, изобщо нещо, което може би ти е помагало да се идентифицираш – време е да го пуснеш. Позволи си да почувстваш тъгата, но не се опитвай да го задържиш. Нещо по-голямо те очаква, нови измерения за изследване. Стигнал си там, откъдето няма връщане назад, и гравитацията си върши работата. Остави й се – тя въплъщава избавлението.

Когато си на кино, гледаш екрана, не гледаш назад, където е прожекционният апарат. Филмът всъщност не е на екрана – това, което е на него, е проекция на светлини и сенки. Филмът е отзад, но ти никога не гледаш натам. И прожекционният апарат е там.

Умът стои зад цялото нещо, умът е прожекционният апарат. Ти обаче винаги гледаш другия човек, защото той е екранът. Когато си влюбен, другият човек изглежда прекрасен, несравнимо прекрасен. Когато мразиш, същият този човек ти се струва най-грозния и ти така и не си даваш сметка как може един и същи човек да е най-прекрасен и най-грозен… Затова единственият начин да стигнеш до истината е да се научиш как да бъдеш непосредствен в своето възприятие, как да изоставиш помощта на ума. Посредничеството на ума е проблемът, защото умът може да създава само сънища… Емоциите, които влагаш, правят съня да изглежда реалност. Ако си прекалено развълнуван, си като опиянен, тогава не възприемаш нормално. Всичко, което виждаш, е само твоя проекция. Световете са толкова, колкото са и умовете, защото всеки ум живее в свой собствен свят.

Коментар:

Мъжът и жената на тази карта са с лице един към Друг, но не могат да се видят ясно. Всеки проектира образ, който е изградил в ума си, и с него закрива истинското лице на другия човек. Всички ние прожектираме измислени от самите нас филми върху ситуациите и хората, които ни заобикалят. Това се случва, когато не осъзнаваме напълно своите очаквания, желания и преценки’ вместо да поемем отговорност за тях и да ги признаем, ние се опитваме да ги припишем на другите. Проекцията може да е дяволска или божествена, разстройваща или утешителна, но така или иначе си е проекция – облак, който ни пречи да видим реалността такава, каквато е. Единственият изход е да разпознаем играта. Когато откриеш, че в теб възниква преценка за някого, обърни я към сгбг си – дали това, което виждаш у другите, всъщност не идва от теб? Чисто ли е възприятието ти, или е замъглено от това, което искаш да видиш?

През вековете това е казвано отново и отново, всички духовни хора са подчертавали: „Човек идва сам на този свят и си отива сам.“ Всяка заедност е илюзорна. Самата идея за нея възниква, защото сме сами, а самотата боли. Искаме да удавим самотата си във взаимоотношения… Ето защо любовта толкова занимава вниманието ни. Опитай се да вникнеш в смисъла. Обикновено си мислиш, че си се влюбил в жена или мъж, защото тя е прекрасна, той е прекрасен. Това не е истина. Истината е точно обратната -влюбил си се, защото не можеш да бъдеш сам. По един или друг начин си търсел да избегнеш себе си. Има такива, които не се влюбват в хора, а в парите. Те започват да фантазират за пари или власт, стават политици. Това също е бягане от самотата. Ако си наблюдателен, ако наблюдаваш себе си в дълбочина, ще се изненадаш -всички твои действия водят началото си от един-единствен източник и той е страхът от самотата. Всичко друго е само оправдание. Истинската причина е, че се чувстваш много самотен.

Коментар:

Някоя вълшебна вечер ще срещнеш своята сродна душа, съвършения човек, който ще отговори на всичките ти потребности и ще изпълни всичките ти мечти. Нали? Друг път! Тази фантазия, която поети и певци толкова обичат да обезсмъртя ват, води началото си от спомените за утробата, където сме се чувствали толкова сигурни и „едно цяло“ с майката. Нищо чудно, че цял живот жадуваме да се върнем там. Но казано направо, това е наивен сън. И е наистина удивително, че продължаваме да се държим така упорито за него в лицето на реалността. Никой – нито настоящият ти партньор, нито някой, за когото мечтаеш -не е длъжен да ти достави на тепсия щастието’ нито пък би могъл, дори да иска. Истинската любов идва не като се опитваме да удовлетворим зависимостта си, а като развием своето собствено вътрешно богатство и зрялост. Тогава имаме да дадем толкова много любов, че естествено привличаме към себе си обожатели.

Тези глаголни времена – минало, настояще и бъдеще -не са функции на времето, а на ума. Това, което вече не е пред ума, става минало. Това, което е пред ума, е настояще. А това, което ще бъде пред ума, е бъдеще. Миналото е това, което вече не е пред теб. Бъдещето е това, което още не е пред теб. А настоящето е това, което е пред теб и се изплъзва от погледа ти. Скоро то ще бъде минало… Ако не се вкопчваш в миналото… защото вкопчването в миналото е пълна глупост. Него вече го няма, така че за какво се тюхкаш? Станалото – станало. И в настоящето не се вкопчвай, защото и то си отива и скоро ще е минало. Не се вкопчвай и в бъдещето – в надеждите, въображаемите представи, плановете за утрешния ден – защото утре ще стане днес, ще стане вчера. Всичко ще стане вчера. Всичко ще се изплъзне от ръцете ти. Вкопчването само ще те направи нещастен. Ще трябва да се пуснеш.

Коментар:

Жената на тази карта е толкова погълната от това да стиска кутията със спомените си, че е обърнала гръб на искрящата чаша с благословии, които са на нейно разположение тук и сега. Носталгията по миналото е затиснала главата й и я е превърнала в просякиня, както се вижда от закърпените й овехтели дрехи. Никой разбира се, не я принуждава да е такава, но тя е изгубила достъп до радостите, които предлага настоящето.

Време е да се изправиш пред факта, че миналото го няма и всеки опит да го повториш е сигурен начин да останеш в плен на стари модели, които щеше да си превъзмогнал, ако не се вкопчваше с такова усърдие в това, което вече си преживял. Поеми дълбоко дъх, остави кутията, ако трябва я завържи с красива панделка и й кажи едно любящо и почтително сбогом. Животът минава покрай те, не допускай да се превърнеш във вкаменелост още приживе!

Обръщането навътре не е никакво обръщане. Отиването навътре не е никакво отиване. Обръщането навътре просто означава, че си тичал след това и онова желание, тичал си и отново и отново си стигал до чувството на неудовлетворение;, че всяко желание носи нещастие, че няма удовлетворение посредством желанието, че никога не стигаш никъде, че чувството на задоволство е невъзможно. Виждайки тази истина – че с тичане след желанията не стигаш доникъде – ти спираш. Не че полагаш усилия да спреш. Ако правиш опити да спреш, това по един незабележим начин пак е тичане. Все още желаеш – този път желанието ти е да нямаш желания. Ако правиш усилия да навлезеш в себе си, това пак е излизане извън себе си. Всяко усилие те води навън. Всички пътувания са външни, няма вътрешно пътуване. Как може да пътуваш в себе си? Ти вече си там, няма смисъл да ходиш. Когато спре отиването, изчезва пътуването. Когато умът ти вече не е засенчен от желания, си вътре. Това се нарича обръщане навътре. Но всъщност не се обръщаш наникъде, просто спираш да излизаш.

Коментар:

Жената на картата има лека усмивка на лицето си. Всъщност тя наблюдава лудориите на ума си – без да съди, без да се опитва да ги спре, без да се идентифицира с тях;, тя просто ги гледа, сякаш гледа колите по улицата или вълничките по повърхността на езерото. Лудориите на ума са донякъде забавни -той подскача, върти се насам-натам, опитвайки се да ти привлече вниманието, да те примами да участваш в играта. Да развиеш умението да наблюдаваш ума от разстояние е една от най-големите благословии. Всъщност в това е есенцията на медитацията – не да напяваш мантра или да повтаряш утвърждение, а просто да наблюдаваш, сякаш този ум не е твой.

Вече си готов да създадеш тази дистанция и да гледаш представлението, без да се въвличаш в драмата. Отдавай се на простата свобода да се обръщаш навътре винаги, когато можеш, и медитацията все повече ще укрепва и израства в теб.

Животът е момент на празнуване, на радост. Направи го забавен, превърни го в празник и ще влезеш в храма. Храмът не е за навъсените, никога не е бил за тях. Погледни живота – някъде да виждаш тъга? Някога да си виждал потиснато дърво? Виждал ли си птица да се измъчва в терзания? Виждал ли си невротично животно? Не, животът не е такъв, изобщо не е такъв. Единствено човекът някъде се е объркал и това е станало, защото той се мисли за много знаещ, много умен. Този ум е твоята болест. Не бъди твърде знаещ. Винаги помни да спреш, не стигай до крайност. Малко глупост и малко знание е добре, а правилното им съчетание те прави буда.

Коментар:

Тези три жени, танцуващи под дъжда и вятъра, ни напомнят, че празнуването не би трябвало да зависи от външните обстоятелства. Няма защо да чакаме специален празник или официален повод, нито слънчев и безоблачен ден. Истинското празнуване възниква от радост, която първо изпитваме дълбоко в себе си, а после изливаме навън в песен, танц и смях – и да, дори в сълзи на благодарност.

Когато избереш тази карта, тя показва, че ставаш все по-отворен към многобройните възможности за празнуване в живота, способен да заразиш и другите. Не си прави труда да организираш специален купон. Пусни косата си, събуй обувките и започни да скачаш в локвите още сега. Купонът се случва наоколо във всеки момент!

Първо медитирай, бъди блажен, а после любовта ще се случи от само себе си. Тогава да бъдеш с другите е прекрасно и да бъдеш сам също е прекрасно. Тогава всичко е и просто. Не зависиш от другите и не искаш другите да зависят от теб. Тогава винаги има приятелство, дружелюбие. Няма връзка, има взаимоотношения. Имате взаимоотношения, но не създавате брак. Бракът е резултат от страха, взаимоотношенията – от любовта. Имате отношение един към Друг и докато нещата се развиват красиво, споделяте. А ако видиш, че е дошъл моментът да си тръгнеш, защото пътищата ви се разделят на този кръстопът, казваш сбогом с голяма благодарност за всичко, което другият е бил за теб, за радостта, удоволствията и всички прекрасни моменти, които сте споделили. Без нещастие, без болка, просто се разделяте.

Коментар:

Клоните на тези две разцъфнали дървета са се п ре плели, а падналите цветчета смесват красивите си багри на земята. Сякаш небето и земята са свързани от любовта. Но те стоят отделно едно от друго, всяко вкоренено в почвата в своя собствена връзка със земята. По този начин те олицетворяват същността на истинските приятели – зрели, непринудени един с Друг, естествени. Във връзката им няма настойчивост, няма нужда, няма желание да бъде променен другият.

Тази карта показва готовност да навлезеш в това качество на дружелюбие. В прехода към него може би ще забележиш, че вече не те интересуват любовните драми, с които участват другите. Това не е загуба. Появява се по-висше, по-любящо качество, родено от пълнотата на опита. Ражда се любов, която е наистина безусловна, без очаквания и изисквания.