Тази книга е ценен литературно–исторически документ, който разкрива състоянието на духовната култура на българския народ през X в. и обяснява подробно характера на богомилското учение. “Беседа против богомилите” е един от малкото останали източници, в които “от първа ръка” може да се почерпи информация за същината на богомилското движение.