България има своите герои, които често тънат в анонимност.
Един от неизвестните нашенци, с които трябва да се гордеем, е Асан Дзайнелов от Сатовча, който е изградил 64 извори в региона.
С това заслужено в Родопите го знаят като най-големия строител на чешми.
За дядо Асан местните си спомнят, че винаги, когато останел свободен или нещо му било тъжно, започвал да строи нова чешма. Това се превърнало в негово основно занимание.
За жалост майсторът вече не е между живите, поминал се в началото на новото хилядотелие.
На територията на общината вече има над 1000 изградени чешми, броят на които с всяка изминала година се увеличава. Хората ги градят с любов, преклонение и вричания както в памет на мъртвите, така и за здраве, щастие и берекет.
Чешмите са с най-разнообразни форми, големина и цветово изображение.
Основното верую зад строежите е, че там, където тече вода, всичко е чисто, че няма лоши духове, което от своя страна пък помага да се постига мир на душите на починалите и щастие и благоденствие за живите.
Майсторите показват своето естетическо виждане и често минувачи разпознават безпогрешно кой е построил съответната чешма.
Не може да се срещне еднаква чешма, а в беседките, до които имат достъп всички, може да се намери най-необходимото: нож, сол, кибрит, парче хляб, прибори за хранене и брадвичка.
Традицията да се градят чешми в района е от стотици години и тя се предава от поколение на поколение.
Видните строители в общината се помнят, въпреки че някой от тях вече не са между живите, са Асан Дзайнелов от Сатовча, Мустафа Баязитов, Мехмед Нейзиров и Шерифетин Семерджи от Слащен и не на последно място Юсеин Джалев от Кочан, на който приживе бе връчен медал за построените от него многобройни чешми.
