01-05.10.2025г. Пожелай си нещо в храма на съдбата, мистерията на Сфинкса – енергийни зони, замъци, светилища в Румъния. Цена 490/530 лв.

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ

1.Сармизеджетуса.

През 1999 г. светилището бе включено в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Сармизеджетуса, древната крепост разположена на 1200 метра надморска височина, е била стратегически отбранителен комплекс и същевременно мистериозно светилище за посвещение на тракийските царе.

През 1999 г., учени направили многоаспектно изследване на комплекса Сармизеджетуса, използвайки специално оборудване, с което засекли погребани стени и обекти. По този начин се видяло, че под Сармизеджетуса и други дакийски крепости в околността, има огромен и компактен военен и цивилен архитектурен комплекс, с множество ядра, който заема площ от 200 квадратни километра…!!! Той е богат на злато и съдържа множество аспекти, които се датират отпреди дакийската цивилизация.

Плановете на този древен град, с големина колкото Букурещ, били събрани в папка и изпратени на Министерството на Културата, но институцията не е обявила нищо по случая.

Местните потвърдили пред Питър Муун, че под Сармизеджетуса има много руини на цивилизации преди дакийската. Очевидно говорим за атлантски културни комплекси. Най-интересното е, че докато Румъния била под комунистическо управление, руснаците са дълбали около Сармизеджетуса и са стигнали до подземията й. Естествено, отнесли всичко намерено с хеликоптери. Това разбира се е повтарящ се мотив, защото повечето от вас са чували същата история за Перперикон, откъдето руснаци изнасят с черни хеликоптери огромни саркофази, пълни с незнайно какво. Очевидно става въпрос за подразделение на КГБ, подобно на „Департамент Нула“. Русия, наред с Китай, е много напред открай време в тези отношения и очевидно е събрала всичко възможно по-важно и достъпно от своите комунистически сателити.

Най-интересни са откритията, които направихме във връзка с топонимите обаче! Навярно повечето читатели са наясно, че някога това са били общи за всички траки земи. Народните носии на населението около Сармизеджетуса днес са на практика идентични с българските. Тогава падна и голямата бомба. Можете ли да познаете как се казва местността, в която се намира Сармизеджетуса? Казва се… Градище! Точно така – както се казва и върха, където е разположена гробницата на Бастет! Това прави директна окултна връзка между двете места, ако не чрез подземна тунелна система (която така или иначе е факт), то поне на енергийно ниво. Знаете, че древните не са давали случайни имена на своите владения и местности, а факта, че на практика имаме идентични топоними, говори много! Това обаче не е всичко. Планината, в която се намира Сармизеджетуса се казва… Оръжие! Както виждате, говорим за румънска територия, но имената са си останали български още от едно време. На база на горната връзка, това ни дава допълнителна езотерична следа, че това, което по същество се намира в гробницата на Бастет в Странджа е оръжие. Което е интересно, защото в светлината на „Документите Тера“, можем да раздробим името „Bastet“ на „BA-SSS-SHET“ (и много други подобни комбинации – следа, която ни бе подсказана от наш познат). Което ни препраща към различни извънземни взаимовръзки.

Отново, наред с румънската история, имахме различни синхроничности по време на направата на тази книга, свързани с Бастет и Сармизеджетуса. Името на Людмила Живкова се въртеше покрай нас по различни поводи. Дори по стечение на обстоятелствата се запознахме с един виртуозен италиански пианист, който като дете е посетил България по покана на Людмила във връзка с нейната инициатива „Знаме на Мира“. Макар той да не можеше да си спомни нищо конкретно за нея самата, факта ни показа, че тази енергия също тече около нас. Докато Питър Муун беше в България пък, заедно посетихме свещарската могила и Демир Баба теке. Когато влязохме в информационния център да платим билетите си, окото ни бе привлечено от романизирана книга, която носи името „Градът на Вълците“. Тъй като по онова време бе изминал само месец от издаването на „Документите Тера“ (където основната тема е за извънземни от Сириус приличащи на вълци), заглавието веднага хвана вниманието ни. В книгата се говори за Залмоксис (който е елемент от нашето изследване и ще прочетете за него по-нататък) и други мистерии около комплекса Сборяново. В книгата обаче се споменаваше и имаше снимка на… Сармизеджетуса! Обстоятелствата разбира се бяха показателни, защото бяхме с Питър Муун, който идваше в България от Румъния, за да изследва тракийските мистерии, а ние попаднахме на книга, която свързва България със Сармизеджетуса под заглавие, което има пряко отношение с наше току-що приключило изследване, продължило почти 3 години! И макар в „Градът на Вълците“ да нямаше нищо друго, което да представлява особен интерес за нас, знакът бе повече от очевиден.

Това доведе до изследването на Сармизеджетуса, което пък доведе до горните разкрития относно топонимите и гробницата на Бастет. Още по-интересно става, когато ситуираме цялата тази картина в светлината на описаното от Раду за Бучеджи.

Нека погледнем фактите. Какъв е шанса, в две съседни държави да има две подобни съоръжения, които: да са под земята; да имат странни енергийни защити; и двете да съдържат холографска технология; и двете да са открити чрез сателити – в нашия случай чрез английското MI-6, в румънския – чрез Пентагона; отгоре на всичко има и тибетска връзка между двете истории, която засега няма да разкриваме, защото е свързана с втората книга на Раду. След всичко това, какъв е шанса, двата комплекса да не са свързани? Много малък. Лично ние смятаме, че намиращото се в Странджа е мини-версия на намиращото се в Бучеджи. А чуждите служби проявяват интерес към това (и американци, и руснаци са знаели за Странджа преди българите). (…)“ Повече от „паралелна реланост” тук : http://www.parallelreality-bg.com/novini/50-newss/403-2012-04-18-17-23-44.html

2. Храма на съдбата
http://www.astrofenomen.com/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0/

3. Растящите камъни във Вълча: http://misterika.blogspot.com/2013/01/blog-post_17.html