Описание
Една особена атмосфера цари в Северната част на Родопа планина и нейните мегалитни светилища през есента. Ниската светлина прави едни необикновени отблясъци по и без това причудливите скални форми, прорязани от древни ниши и ритуални олтари, а от танцът на сенките върху тях по изгрев и залез слънце, могат да те побият тръпки … Мистиката обгръща с невидима енергийна вълна всички кътчета на Родопите и прониква дълбоко в душата и съзнанието на всеки тръгнал по нейните пътеки разкриващи тайните на древните познания и предизвикващи жаждата за приключения..
Скъпи приятели на Виделей, каним Ви на вълнуващо пътешествие из най-съкровените тайни на Северните Родопи! Колко от тях още крие тази невероятна Родопа планина?
Елате и се убедете сами в нейното величие!
Елате и се убедете сами в нейното величие!
Ще направим един вълнуващ и изпълнен с мистика и легенди маршрут, а именно до едни от най-култовите обекти в този район, посещавайки и малките китните селца сгушени в топлата прегръдка на планината.
с. Бойково
„Кога за последно диша кислород?“ е въпрос, който едва ли някой ще ви зададе. Хубаво е обаче от време на време сами да питаме себе си. И отговора ще намерите по време на нашето пътешествие 🙂
На 20 км от Пловдив, отново в полите на Родопите, лежи село Бойково, населявано от едва 80 жители. Световна слава като едно от местата с най-чист въздух в Европа то добива още по времето на социализма.
През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Отрицателно йонизираният въздух подпомага за неочаквани приливи на жизнена енергия, оптимизъм и добро разположение на духа.
През 1987 г. Френската академия на науките прави изследване и установява, че 3 места на Стария континент имат целебен въздух – Шамони във Франция, Карлови вари в Чехия и село Бойково в Родопите. Последното е разположено на най-северните склонове на рида Чернатица, на надморска височина 1106 метра. Местоположението на Бойково е такова, че е защитено от силни и студени ветрове. Подходящо е за малки деца и хора с астматични и белодробни проблеми. Отрицателно йонизираният въздух подпомага за неочаквани приливи на жизнена енергия, оптимизъм и добро разположение на духа.
Тракийско укрепено Светилище Свети Дух
След като напълним дробовете си с изключително лечебния и енергизиращ въздух по горските пътеки на с. Бойково, след кратка разходка пред нас ще се разкрие величието на Тракийско укрепено светилище Св. Дух. То се намира в едноименната местност, на 0.94 km югоизточно по права линия от центъра на село Бойково. Издигнато е на скален масив, като от север и запад е защитено от отвесни скали, а от останалите страни е издигната крепостна стена. Укреплението има неправилна форма. Крепостната стена е градена от добре подредени плочести камъни без спойка. В съседство до укреплението под една скала е изграден параклис “Св. Дух”. Тук вече се намираме и на точно 1234 м надморска височина.
Мегалитно Светилище Лина
Продължаваме разходката към обвитото с мистерии светилище Лина. То представлява видимо идеално изсечена каменна „вана“ с улеи и жлебове около нея. Мистично скално светилище е свързвано с брата на Орфей – Лин. Все още има догадки за неговото преназначение. Вероятно в каменните вани древните са правили процедури за дълголетие с билки и етерични масла.
с. Ситово
Село Ситово се нарежда без колебание сред най-красивите родопски села. Разположено е на 1300 м н.в. До него се стига по тесен асфалтов път, криволичещ през каньона на река Дервишка. Южно от Ситово се намират останките от древен римски град Штуд, няколко недълбоки пещери и известния Ситовски скален надпис.
Ситовски скален надпис
Историята на Ситовския надпис започва през 1928 г. Изсечените знаци върху скалата са наречени Ситовски надпис, макар че все още не е установено дали става дума за природен феномен или са резултат от човешка дейност. Първият изследовател на надписа лансирал теория, че текстът наподобява руническата писменост, с която са си служили древните германи преди да попаднат под влиянието на Рим. Някои учени се връщат още по-назад – към писмените знаци от петото хилядолетие пр. Хр., открити в село Градешница (Северозападна България), а други предполагат, че надписът е издълбан едва през Средновековието. Но като че ли надделява хипотезата за прототракийска азбука, която поставя под съмнение теорията, че траките са били безписмен народ. Всички, които изследват Ситовския надпис, го свързват и с местността от другата страна на реката. Това е един скален масив, известен под името Щутград. Там са намерени керамични предмети и градежи. Руините все още не са датирани, а керамиката произхожда от първото хилядолетие преди Христа. По това време обитатели в района са били траките. И тъй като учените все още не са разчели тайнствените знаци, избуяват всякакви теории на любители археолози и конспиратори, отвеждащи до формули за отваряне на торсионни полета и древни послания за идните поколения. „Душата, сътворена между Сатурн и Земята, трябва да се завърне обратно към светлината на своята звезда, както е наредил Хронос и Хадес – създателят на всичко живо”, е само един от предполагаемите преводи на Ситовския надпис. „Той е отишъл на небето, оплакан от синовете си тук, на Земята”, пък се свързва с бог Тангра.
Кум Лин Гор
Кум лин гор е култов обект и скално светилище съпроводено с известна доза мистерия. Все още никой не е разгадал неговата история и предназначение. В част от светилището е образуван скален проход. Стените му блестят от светлината и влагата като кристални. Някои наричали този проход „Портал към отвъдното“.
