21-25.06.2024г. Загадъчна Босна и Херцеговина- 4 нощувки, 5 дни. Сараево, Мостар, Благай, Меджугорие, Олово от София. 590/630 лв.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЕКТИТЕ

УНИКАЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МЕСТАТА КЪДЕТО ОТИВАМЕ:

Алекс Путни, Гост на Waking Times Археологически и географски проучвания на величествени пирамиди по цялото земно кълбо ни разкриват значителен обрат  в нашето колективно разбиране за това, че човешката цивилизация съществува от дълбока древност на земята. Сред многото скорошни открития на пирамиди покрити със земя и растителност в различни региони на света и в няколко гъсто населени Европейски държави, се разкриха доста вълнуващи изненади. Цял комплекс от древни постройки от каменната ера беше открит и разпознат по своята прецизна геометрична форма. Три пирамиди построени със синтетични заоблени пясъчни камъни бяха открити в Монтевекия, Италия в подножието на Алпите. В същото време по-голям комплекс от 6 величествени каменни структури със свързващи ги тунели беше открит в Босненската  долина “Високо” от Д-р С. Османаджич през 2005 г. Международното признание получено от многото археологически и геофизически изследвания проведени в Босненската долина на пирамидите вдъхнови стотици хиляди посетители да разгледат мястото, което от тогава се превърна в най-големият взаимен проект на археологически разкопки в света. Въпреки първоначалната забрана от различни археологически органи в правителствени и Египтоложки кръгове, Д-р Османаджич много убедително разкри и представи удивителен комплекс от изкуствено създадени археологически структури. Най-забележителната геометрична фигура в свещената долина Високо може ясно да бъде различена ако се погледне от въздуха над древният комплекс, съставен от резониращи каменни структури, всяка една с оформена външна форма на тераси, по перфектен дизайнерски план пригоден към природният пейзаж на местността. Хълмът, който преди се наричаше Високица сега е известен, като най-голямата пирамида в света, висока 220 м. под ъгъл 45°. Мястото бе разпознато веднага от Османаджич по своята точна ориентация на трите планеграфични страни ориентирани прецизно по посоките на света. Нейният дизайн е същият, като Пирамидата на Слънцето. Последващите търсения доведоха до откритието на голям комплекс структури, сред които Лунната Пирамида, Земният Храм, Пирамидата на Любовта, Драконовата Пирамида и Могилата Вратница. Тези масивни, древни каменни структури функционират взаимно свързано по между си и заедно с всички други значителни постройки от големи камъни по света прецизно позиционирани и подредени по точно определена схема определена от автора по същото време, когато е открит комплекса Долината Високо. Санскритската мандала представлява глобален резониращ модел, по който са устроени всички сакрални места, определени от предишни изследвания с квадратната функция [ zn+1 = zn2 ] , което е равно на сферична проекция  от постоянни ултразвукови вълни предавани от пиезоелектрическите камъни на Великата Пирамида в Гиза, Египет. Босненската Пирамида на Слънцето (43.977°N 18.176°E) е на 1,199 мили от Великата Пирамида, което е 4.82% или приблизително 1/21 от общата обиколка на земята 24,892 мили. Тази сакрална дистанция също отговаря на  1/4 от  19.1% на Фибоначи, разстоянието от Великата Пирамида до храмовете на Ангкор Ват (19.1 / 4 = 4.775). Тази геопространствена връзка активира  акустичен резонанс между тези гигантски съоръжения, проектирани така, че да  предават планетарен ултразвук от 33 отделни честоти доста под  доловимият спектър от човешкото ухо. Записи на ултразвукът бяха направени от Професор П. Дебертолис (>10 Hz лимит), показващи висока интензивност в ултра-ниските честоти. Тези неуловими честоти имат леко променлив характер с хармонични интервали между  5.6 Hz и 7.83 Hz. Специалният честотен праг от 7.8 Hz отговаря на модела на алфа вълните на мозъка измервани чрез ЕЕГ и свързвани със състояние на спокойствие, лекуване, ясна визуализация и при преход към състояние на сън. Основният ултразвуков резонанс на световната мрежа от пирамиди в момента е стабилизиран на 1.45 Hz, в рамките на ритъмът на човешкото сърцебиене при  233m дължина на вълната към която и базовата дължина на Великата Пирамида е калибрирана. Водна, вътрешно канална, помпена система, (сега не функционираща), някога е карала пирамидата да вибрира с 1.45 Hz. Запалени от ултразвук огньове по земята, възбуди любопитството в Италианското градче Песчини, на полуостровът Гаргано през юли, 2007 (в  кръг над земята), те са били спонтанно запалени от постоянни вълни насочени от Великата Пирамида: “Онова, което го учуди, беше фактът, че… по всичко личеше, че пламъците бликаха от самата земя. Ако минеш от там може да видиш димът и веднага под него пламъците надигащи се от земята. Ей така от нищото. Успяха да се справят със ситуацията, като с часове тичаха напред-назад с кофи с вода в ръцете за да изгасят мистериозният огън, който изглеждаше, като да блика от под земята”. Песчини, Италия (41.95°N 16.01°E) е на  1,182 мили от Великата Пирамида, което е  4.74% от общата обиколка на земята. Лесно може да се направят измервания на ултра-ниски честоти, с което да се докаже това твърдение, и още научните организации натоварени с разследването на тези пиезо-електрически огньове не успяха да открият причината изобщо, и не предполагаха за спотайващите се опасности, заплашващи много общности   по подобен начин в Италия, и специално в Сицилия, и стотици други места по света.  Друга точност при подредбата на много от мегалитните структури в Босненската Долина на Пирамидите също потвърждава фактът, че са калибрирани за ефективна акустична енергия, която е в ултра-ниските честоти на сърцебиенето. 440 метровата дължина на базата на Пирамидата на слънцето и нейните 220м височина и дава възможността да резонира на не-случайната честота от 1.5 Hz, която е точно честотата на сърцебиенето в състояние на почивка, когато се активира “три-таламуса”(tri-thalamic) и колективното телепатично съзнание. Разстоянието между местата избрани за стоеж на тези психо-акустични съоръжения се подчинява на интежер умножен по тази критична дължина на вълната на сърцебиенето  от 220м. Например, Могилата Вратница е  3,960м точно на североизток от Пирамидата на Слънцето (на снимката), дистанция, която е точно 18 пъти височината на Слънчевата Пирамида (220 x 18 = 3,960). и обратно, апексът на Пирамидата на Слънцето е 2,200м  от апексът на Драконовата Пирамида (на снимката долу), или  10 пъти повече от избраната дължина на вълната на резонанс (220 x 10 = 2,200). И още продължаваме с тази очевидна връска с дължината на вълната на сърцебиенето.

Апексът на Пирамидата на Любовта е построен на 440м от апексът на Пирамидата на Слънцето, или 2 пъти избраната вече дължина от 220м. Апексът на Пирамидата на Любовта е 1,320м от апексът на Храмът на Земята, дистанция, включваща 6 пъти вече споменатата дължина на вълната (220 x 6 = 1,320). И още, централната линия на тези три структури, именувани на Слънцето, Любовта и Земята, са идеално подравнени по права линия. Това ясно може да се види на геометричният план на комплекса.  Апексът на Драконовата Пирамида е разположен точно на 2,200м от апексът на Лунната Пирамида. Построен точно по това подравняване е и Храмът на Земята на разстояние от 880м от драконовата Пирамида (220 x 4 = 880)  и 1,320м от лунната Пирамида (220 x 6 = 1,320). Тези подредби и повтарящи се пропорционални връзки са откриват при всички главни структури в долината. Две ниско-ъгълни могили, наскоро открити до селището Джинже оформят югоизточната част на комплекса. Разстоянието от Драконовата Пирамида до първата могила в Джинжи е 1,760м, или 8 пъти избраната вече дължина (220 x 8 = 1760). Ако продължим по същата права, втората могила в Джинжи е  на 440м от първата, и 2,200м от Драконовата Пирамида (горе).  Тези забележителни закономерности според, които са разположени Босненските Пирамиди не са направени само за да има математическа симетрия, а са имали доста по практически цели, като например съсредоточаване на Ултра-Ниско Честотни вълни за синхронизация на човешкото съзнание. На върха на Босненската Пирамида на Слънцето, фокусираното енергийно поле е измервано от различни изследователски екипи, като 4.5м. широк енергиен лъч излъчващ силен 28 kHz сигнал от апексът. Предаването на инфразвук усилва йонизацията вътре в пирамидите, създавайки био-електрически условия  за клетъчно възстановяване. Геополимерни експерти определиха блоковете на Босненските пирамиди, като впечатляващ вид древен бетон (долу), подобен на Римският цимент и синтетичните варовични камъни на Великата Пирамида в Гиза.  Големият брой на различно оформените покриващи камъни и многопластовите  изкуствени циментови плочи много приличат на природно оформеният вулканичен комплекс в Бречия и са направени от земният материал под Долината на Пирамидите. Километричните, кръгли, речни камъни и глинени слоеве, които очертават долината са били изкопани от сложна система от тунели под пирамидите, които най-вероятно свързват петте  приличащи на планини пирамиди една с друга, както е при много други такива комплекси.  При построяването на много от величествените храмове, хиляди тонове  от заоблени речни камъни са били нужни за да се направят тунелите и са били изнесени на повърхността за де се използуват, като материал за пиезо-електрически филтър в стотиците хиляди тонове от висококачествени циментови плочи “Бречия”, които облицоват планинските структури. Пиезоелектрическите кварцови кристали, които се намират в почвата в долината са били смесени с различни реагиращи вещества и излети, като ситни синтетични пясъчници, които формират обширни многопластови тераси. Няколко дълги, покрити с цимент платформи са били разкопани при четирите пирамиди а също и при конусовидната направена от глина пирамидална структура  наречена Могилата Вратница (долу). Анализи направени на тези камъни през 2009г. от Университета Зеница в Босна и Херцеговина, определиха, че масивните камъни са синтетични по начало, съставени от баластра, леко изпечена глина и доломит/калцит карбонат, което е размесено с вода за да сформира активният химически компонент варов хидрат.  Свръх твърдостта на този висококачествен цимент е измерен между 100-140 Мегапаскала, превъзхождайки приблизително 2 пъти твърдостта на индустриалните циментови смеси днес. Тези открития съответстват с направеното изследване  на Д-р Дж. Давидович относно изкуствените камъни  геополимери на Великата Пирамида в Гиза която е поляризирана магнетично  Север-Юг при построяването и.

Когато циментовата смес е била напълно смесена се получава химическа реакция между негасената вар и водата, при което се получава отделяне на топлина, помагащо за изсъхването и бързото офомяне. След изливането му в плътен, влажен смолист шаблон на желаната форма и оставен да изсъхне до втвърдяване, се наблюдава една промяна в цвета в следствие от абсорбацията на вода и желязо. По протежение на циментовите блокове се забелязва една равна ивица в оранжево-кафяв цвят дошъл от желязото, което се е намирало в течната смес, и който е бил абсорбиран от богатите на желязо смули използувани за запечатване на повърхността от вътре на подсилените форми (горе). Обширните разкопки и фотографски снимки на изкуствено създадените бетонни плочи от всякакви размери, от няколко килограма до няколко тона, дадоха проби от органичен материал, който може да бъде лесно датиран чрез стандартният тест на измерване радиовъглеродно датиране (RC-14). Приблизителната възраст на Пирамидата на Слънцето е установена чрез радиовъглероден тест на органичен материал попаднал в бетона по време на неговото поставяне от древните Атлантически строители. Дълбоко при разкопките на изкоп 4A на Пирамидата на Слънцето, в долната страна на голям каменен блок е било запазено частично вкаменело листо, което отчете  възраст приблизително 24,800г. (±200 г.). Чудният и почти нереален резултат, че датират от  каменната ера (неолит), се припокрива със заключението на Д-р Османаджич, което се базира на доста дебелият слой земя, която се е натрупала върху тези структури през хилядолетията, откакто  грижата за тях е спряла. Работници от колективните разкопки са махнали малка част от циментовите платформи за да разберат древната техника на строеж.

Между всеки слой от цимент има тънък слой глина дебел до 3мм. (горе).  Начинът на редуване на слоевете от циментови плочи и глина формира сложен материал, който наподобява структурата на костите, които са подсилени от твърди пластове от костният минерал хидрокциапатит в гъвкава колагенова матрица. И освен, че са гъвкави и плътно прилепнали поради слоевете глина, тяхната способност да абсорбират и задържат вода повишава пиезоелектрическите свойства на масивните съоръжения. Такъв ясен и точен резултат от изследването на цимента при Босненските пирамиди и това, че резултатът съвпада с анализи правени при други пирамиди и каменни структури по цял свят показва, че всички  големи цивилизации от миналото са имали много напреднали познания по геополимерна химия за да оптимизират пиезоелекрическата  индукция на планетният резонанс. В същото време бяха разкрити множество гигантски каменни свери, които се намират в реките и горите в околността заобикаляща Долината на Пирамидите в Босна и този факт много наподобява разкритията в околностите, където има пирамиди на полуостров Юкатан в Гватемала. Това предполага директна технологична връзка между пирамидалните структури и каменните сфери. Освен това, гореспоменатите геополимерни тестове предстои да бъдат направени за да се изясни произходът на каменните сфери, които са били най-вероятно  отлети в кръгли форми от тези същите древни Атлантически геополимерни експерти.  Друга прилика между Босненската Долина на Пирамидите и комплексът от пирамиди в Мезоамерика е наличието на система от подземни тунели под структурите. Всички добре разкопани места в света, където има пирамиди има и подземни пасажи, които са част от камерите построени с лечебна цел вътре в пирамидите. Използувани са за съвсем друго нещо освен, че позволяват достъпа до определени части от пирамидите, тези тунели за известни с техните лечебни влияния свързани с биоелектрификация на човешкото тяло и пречистване на свещените подземни източници на вода. Разкопки, които се правят в момента под Долината на Пирамидите в Босна, разкриха сложна мрежа от тунели дълги десетки километри, които изглежда са били построени като лабиринт. Сега известен като Равне, входът на тунелът е разположен точно на 2 километра от Пирамидата на Слънцето, и се разгръща извивайки се объркващо, като води в посока на пирамидата(горе). Няколко години разкопки и чистене на ронливи каменни парчета изпълващи лабиринта Равне, разкриха доста изненади, включително наличието на чиста  питейна вода, появата на плазмени кълба на снимките след направените фотографии, това кога и защо системата от тунели е била изцяло запълнена от последващите заселници там.

Древният произход на предмети заровени в тунелите по време на запълването им е бил определен от част от напоено с вода парче дърво намерено в една от стените на тунела. Анализи направени от професор Ана Паздур в радиовъглеродната лаборатория в Гливице, отчете възрастта на дървените фрагменти, която е  около  34,800 години (±1500). Последващо изследване на тези материали бе направено от А.Лаулер в Лайпцигската лаборатория за радиометрично определяне на възрастта и лабораторията за изследване на стабилни изотопи в университета Кристиян-Албрехт в Кейл, Германия и показателите от там  отчитат възраст 30,600г. (+540/-510). Имайки в предвид, че прецизността на тези радиовъглеродни тестове е ограничена от голямата старинност на дървените парчета от Равне, резултатите получени от 2 независими лаборатории се припокриват, отчитайки приблизителната дата на построяването на тунелите.  Изследваните парчета бяха снимани преди да бъдат отделени от плътният слой запълващ материал, който беше взет от едно място намиращо се на 10м от един от няколко големи, заоблени блокове намиращи се на пода на това, което едно време е било вход. Тези озадачаващи предмети, първоначално смятани за природни глинени камъни, бяха по-късно идентифицирани, като мегакерамични плочи изваяни от древните строители на лабиринта Равне (горе). Оформени, като гигантски вълнообразни възглавници, техните гладки форми показват една подреденост в съгласие с практическата функция на  пиезоелектрически полупроводникови платформи за биоелектрически лечебни действия.  Анализи на проби от гладките керамични платформи  направени в Института по Атомна Физика Руджер Бошкович в Загреб, Хърватия, отчетоха, че фината керамична смес е направена от хора. Същото химично вещество, което помага за втвърдяването след топлинна обработка на геополимерните цименти, най-вероятно е използувано и тук за втвърдяването на мегакерамичните платформи, някои от които тежат по 8 тона, и също така не се откриват никакви следи в оцветяването, което е типично при процес на втвърдяване чрез изпичане в пещ.

Масивните платформи продължително резонират с честота между 28-33 kHz, предавйки негативни йонни концентрации измерени  на различни места в тунелите в Равне от Д-р Османаджич и  Б. Брик използувайки конвенционални въздушни йонни измерватели:  На входа на тунела в Равне, концентрацията е измерена 400 негативни йони на кубичен сантиметър въздух. На 40 метра по навътре, концентрацията е вече 3,000 негативни йони на кубичен сантиметър въздух. На 220м. По навътре в тунела, измерванията показват концентрация от 18,000 негативни йони на кубичен сантиметър въздух. Много от мегакерамичните форми имат издълбани надписи на Пелео-Санскритски, които са претърпели повреди и са нечетливи, но няколко ключови пасага текст могат съвсем ясно да се разчетат чрез дешифровката на Шилдман. Тези няколко разчитащи се секции от скрипта маркиран на мегакерамиците, много силно доказва тяхната сложна биоелектрическа функция в тунелите и камерите в пирамидите.  Едно от парчетата на, които се е запазил издълбан текст върху мегакерамиката е било фотографирано когато е било разкопано изпод слоевете пясъчна почва, и така доказва забележителната автентичност на древната находка. Както и при много други такива текстове върху камъни, надписът описва функцията на самият обект върху който стои, в този случай четейки: adhi kara kar-as raua-as kar-as –”Действайки за да работи, за гръмки действия”(горе). Тази фраза директно идентифицира мега керамиките, като концентратори на негативни йони, които дори и в наши дни още могат да се измерят, като високо ефективни пиезоелектрически трансформатори на инфразвук в обширната система от тунели. Като добавка към високо съдържащите кварц търди, речни камъни, които съставляват  конгломерата от основната земна маса в долинната, мега керамичните трансформатори,значително допринасят за забележителният акустичен резонанс на системата в Равне,която е била изследвана по отношение на човешкият гласов резонанс от изследователи през 2012г. Висококачествени записи на древни песни изпълнени от Денис Мириям Канас доказват ясно необикновените акустични условия, които ни показват първоначалната причина за създаването на целият величествен комплекс на това резониращо място, където слоеве от кристални камъни формират плътна основна земна маса. Всички материали използувани от тези древни строители от Атлантическата култура са били избрани от природата или са били внимателно произведени с цел да имат резониращи характеристики за да помагат на човешкото тяло, и наистина всеки инструмент и всяка изработка  са били конструирани, като резониращи безжични електро лечебни устройства, които може да са имали и други второстепенни функции, според видът им.  По време на оране на плодородните площи в околностите на Босненската Пирамида на Слънцето са били открити синтетични пясъчни артефакти,  които повтарят същите загадъчни фрази и пиктограми върху Палео-Санскритски предмети от архива на пещерата в Илинойс и колекцията от Кария, Италия. Един правоъгълен варовиков блок има повтарящи се в колона издълбани надписи, на които пише: kar-as kar-as kar-as kar-as kar-as upama –което значи “Работа, работа… от най-висшето” (на обратно). Специфичният геометричен модел от линии леко вдълбани върху този синтетичен пясъчен блок, се срещат също така и при една Атлантическа варовикова статуя от Кария Италия, статуя на жена държаща растение, отъждествявайки благоприятното влияние на планетарният инфразвуков резонанс фокусиран върху тези специфични места от Великата Пирамида.

Макет на пирамида от кал също беше открит през 2008г. От студенти в Университета Кристиян-Албрехтс в Кеил, Германия копаейки на Дондже Мостре в Долината на Пирамидите. Малко поочукан надписаният фрагмент с форма на четиристранна пирамида, беше определен, чрез радио-въглероден тест на възраст от каменната ера около 6,500г. Всяко от лицата на пирамидата представлява повтарящи се глифи на ясно написан Палео-Санскрит, които не бяха разпознати от археолозите и епиграфите. Повтарящите се надписи описват намаляващата интензивност на планетарният инфразвук трансформиран от глобалната мрежа от пирамиди,  четейки: ris kar ris kar ris kar ris kar – означаващо “намаляване на работата, намаляване на работата, намаляване на работата…” (горе). Тази повтаряща се фраза изразява чувства на разкаяние от многото култури произхождащи от Атлантическата, които са запазили знанията за функционирането на мрежата от пирамиди и още са се изразявали чрез пасажи на Палео-Санскрит. Това  писание  за намаляващата функция на пирамидите предполага ,че тези жители на каменната ера населяващи долината по това време, са били отговорни за частичното запълване на тунелите в Равне, като са подготвили съоръженията за използуване отново.  Геометричен амулет нарисуван с фигури на Палео-Санскритски беше също намерен скоро в полето около Пирамидата на Слънцето във Високо. Направен от керамично -циментна смес, малкият амулет показва 3 глифа, които се четат:: nau ya-as upama * –”Звездни кораби стремящи се към най-високият” (на обратно). Подобен по размери на амулетите носени на врата , които са открити на няколко други места с население използуващо Палео-Санскрит, този сакрален символ би бил по скоро носен на ръката, в джоба или в торбичка и най вероятно е използуван като печат за да отпечатва текста от  глифи на неизсъхналата глина (за да бъдат четени в последствие от дясно на ляво). Ергономичният замисъл на скулптурната форма при мега керамичните платформи също се наблюдава и при дизайна на малки персонални амулети направени от Атлантическите култури по целият свят. Предмети, които се държат в ръка или се стъпва върху тях са били винаги правени така че да галят човешките форми, и да препредават мощният инфразвуков резонанс, който някога е бил фокусиран към Пирамидата на Слънцето от системата с три честоти на пирамидите в Гиза, когато са работели пълноценно. Повечето от широките циментови тераси в Босненският комплекс на пирамидите и пешеходни пътеки не са равни, ами са били индивидуално излети с леко накъдрени повърхности съобразени с контурите на стъпалата за да имат по-добър контакт повърхността на пода за по-добра електрификация.  Пиезоелектрическа скулптура направена за държане в ръка подсилва ефекта на полето около човешкото тяло, въздействайки в допълнение към лечебният процес идващ от камъните на пирамидата. Малък артефакт направен от  пясъчник във Високо с повърхност на ивици, които много удобно съвпадат със захвата на ръката и има 3 паралелни извивки приличащи много на Палео-Снаскритският глиф, които означава “гръмко”: raua(по-горе). Художественият дизайн при Атлантическата култура често включва вграждане на лигатури от глифи, които описват функцията и значението на предмета.  Глифът “raua” се проявява по-изкусно при простият дизайн на една скулптура от пясъчник на човешко стъпало, открито на дълбочина 1 метър на Могилата Вратница (горе). Линии очертаващи петте пръста на стъпалото продължават по цялата дължина на оранжевият камък, като три от тях са ясно изразени и стоят заедно, като най вероятно изобразяват глифът “гръмко”.

Тази интерпретация отразява връзката и контакта между босият крак и камъните на пирамидата за биоелектрическа индукция чрез гръмкият планетарен инфразвуков резонанс. Обяснението на значението на такава фина художественост е винаги отворено за интерпретации, И още тези повтарящи се културни черти изразени в изборът на резониращи пиезоелектрически материали и близостта им с методите на лечение на древните Веди, и установеният “свещен”начин на живот, който се е спазвал стриктно от местното население в много части на света. Природната мъдрост в живота на древните озвучава дълбоките аспекти на човешкото съзнание, като наново се проявява в днешното обединение на разнообразните сфери на научни изследвания. Мощното кръгообразно съзнание на нашите Палео-Санскритски предшественици е силно обосновано от тяхното ясно разбиране на циклите на реинкарнацията, която обуславя човешката духовна миграция във времето, съобразена с ритъмът на космоса. Нашият нарастващ интерес и разбиране на много напредналата технология на тези гигантски пирамиди, които са си лежали скрито точно под нашите носове с хиляди години без да възраждат споменът за Атлантите и катастрофалните събития довели някога великата цивилизация до тотална забрава. Сложната календарна система на Атлантите е била внимателно подържана от старейшините на Маите в региона на Юкатан, предназначена да следва цикличните взаимодействия на  планетите и тяхното влияние върху човешкото съзнание за разбиране на природното биоелектрическо лечение.  Нашата интуитивна наслада от електромагнитните полета на водопади, планински върхове и пещери е тясно свързано с нашето очарование и наслада  от електромагнитната среда на величествените пирамиди. Продължаващите експериментални изследвания на ползотворният ефект от директният физически контакт с платформите в лабиринта Равне и с Босненските пирамиди, ще вдъхнови експерименти с Ки-лечение и по бъдещи изследвания на пиезоелектрическият потенциал на човешкото тяло, което е в основата на главната Кундалини функция на нашите древни  Паметници.