Описание
ИНДИЯ ДРУГАТА ПЛАНЕТА:
„През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света.
В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев – единственият рисувал „бащата на нацията“ – Махатма Ганди, приживе като монах. Около идеите на покойното световно известно семейство на Елена и Николай Рьорих – автори на приетия от ООН „Пакт на мира“ имаше десетки почитатели, дошли тук от всички краища на света. Девика Рани и Святослав Рьорих – техни наследници, едни от най-добрите чуждоземни приятели на България за всички времена, подпомагани от Индра Деви, гувернантката латвийка на Симеон II, ратуваха за мир, обич и световна любов. “
ПРЪСКИ ОТ ОКЕАНА:
„Започнах да пиша тази книга дълги години преди нейното публикуване.
Това беше един период, който бях далеч от родината си, възмъжавах и преосмислях съдържанието и смисъла на това, което се случва около мен. Живеех в кръговрат от вълнуващи ме събития, от които зависеше и съдбата на човечеството. По-голяма част от дните ми преминаха из арабските университети и българските дипломатически посолства, по друмищата на азиатските пустини в Цариград до Бирма, в неповторимия чар на тропическите планински джунгли и неописуемите божествени красоти на Хиндукуш, Памир и Хималая.
Пътувах безкрайно из всички континенти на света и посетих 124 страни. Срещах и се запознавах с достойни за уважение личности – мислители, духовни водачи, писатели, философи, министър-председатели, крале, патриарси, политици и обикновени хора, от които се учех как да живея и да бъда достоен и честен човек.
Подготвях издаването на тази книга шестдесет години!“
АРАБИТЕ – РИЦАРИТЕ НА ПУСТИНЯТА:
„Арабите написват голяма част от съвременната човешка история. Постиженията им във философията, астрономията, медицината, географските открития, поезията и др. променят целия свят и биографията на съвременното човечество.
Стига да отбележим само, че арабите дават на света религията на исляма. А ислямът написва огромна част от човешката история и създава нови народи и държави!
В тази книга пиша за тях – народите, които живеят от времето преди Христос и до сега, предимно в пустините.
Днешният арабин, живеещ в милионните арабски градове, е различен по своето поведение от своя брат арабина бедуин от пустинята.“
ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА НА БЪЛГАРИЯ:
„В тази книга, в която се представя Людмила Живкова в действие като ръководител на „българското културно възраждане“ за кратък десетгодишен откъс от време, достоверно разказвам за явления и събития, за изтъкнати дейци на българското изкуство и култура и за малко известни наши отговорни изпълнения на културни мероприятия от национално значение зад граница, на които понякога бивах активен участник и скромен свидетел.“
ЕДИН БЪЛГАРИН В ДРЕВНА МЕСОПОТАМИЯ:
„Много интересен е и фактът, че самите шумери като народ никога не са използвали, необяснимо защо, прикаченото им от околните народи име „шумери“ за свое официално етносно определение. Също така, неизвестно е досега защо съседните племена и семитско-аккадски съседи, живеещи в пределите на Северна Месопотамия и населяващи даже пясъчните пустини на запад, чак до бреговете на Средиземно море, са ги наричали и ги наричат до ден днешен с определението „шумери“, което преведено от семитски език, както казахме, значи „черноглави“? Като гледаме внимателно многото дошли до нас шумерски артефакти, никъде не е виден и най-малък намек, че те са имали негърски белези, чернота на кожата, главата и човешкото си тяло. Ако континентът Африка е приет в днешни дни за прародина на човечеството, то наличието на „черноглави“ шумери в Месопотамия 8-7 хиляди години преди Христа и при откритото и материално присъстващо шумерско млечнобяло мраморно изображение на маска на женско абсолютно европоподобно лице – „Маската Урука“, едно от най-красивите му изображения, не показва ли нещо по-друго?
Мисля, че названието „черноглави“ идва може би на първо място от някаква неприемлива черта от техния „шумерски“ характер. Неприемлива за околните съседни народи – например смелост, обичаят да не се предават в плен на врага, силна любов към войните и прочее, която била в чувствителен разрез с поведението на околните етноси. Би могло да е заради носене на главата им на някакъв скафандър, черен тюрбан или черна предпазна шапка, макар че при този врящ климат едва ли биха избрали за преобладаващ черния цвят, който привлича жегата за тяхното облекло или някакъв черен шал? Да, но ако е това, защо на главата си шумерите ще носят неприемливия черен цвят?
Това интригуващо название „шумер“ идва от семитско-арабската дума „съммър“ (черен) и засега няма обяснение.
И ето така в същото време, без да искам в главата ми идва една натрапчива мисъл …“
