Духовни явления

Описание

Цяло чудо е, че въпреки нарастването на всеобщата ентропия (стремежът за изравняване температурата на всички обекти във Вселената до космичния студ). Животът не е ликвидиран. Днес все повече космолози достигат до заключението, дадено от Учителя Беинса Дуно преди един век, че Животът във Вселената се развива в посока, обратна на ентропията. Една свръхчовешка цивилизация провежда космични експерименти, за да запази Живота от унищожение от космични и природни стихии. Тези Космични биолози, наричани в религиите Богове, Свети Дух, а в езотеричните школи Небесни Йерархии, Елохим, Старщи Братя и др., се стремят да програмират и насочат Живота към саморазвитие и Божествено съвършенство. Високо организираните популации на мравки, термити, пчели и др. са останки от тези опити, Те са намалени и изоставени поради отказа им да еволюират след създаване на едно относително устойчиво равновесие.

Елохим изготвят многопластова епохална програма. В нея е предвидено във всяка ера в човека да се събужда ново сетиво, което му помага да еволюира. Така през Лемурийската епоха той развива емоционални качества, през Атлантската – конкретна мисъл, при Бялата раса – абстрактно мислене. В последните култури на Бялата раса, към които сега се насочва човечеството, и които ще поставят основата на Шестата Коренна раса, ще се прояви духовно познание. За изпълнение на тази цел, в народите, показали податливост към духовно развитие, се изпращат Духовни Учители, които чрез Слово Дело и Саможертва им предават необходимите за Новата епоха емоционални качества, интелектуални способности и волеви сили. Блажени са народите, удостоени с такива небесни пратеници! Мисията на тези избрани народи е да предадат новото плодотворно Учение на останалото човечество за всеобщо повдигане на по-висок етап на еволюция.

В духовния ген на българите Блестят флуидите на Богати духовни култури: езотеричното учение на тракийския патриарх на богопознанието Орфей; християнството, предадено на Европа чрез тракийските отци – етнарха Урфил и епископ Никета, превели библии за гетите и Бесите; езотеричното християнство на Боян Мага, основа’ богомилското учение; просветното дело на Кирил и Методий и Климент, учението на Учителя Беинса Дуно за настъпващата сега Нова епоха..

В. М. Петрушев е роден на 12 юли 1892 г. в с. Голяма Франга, Варненско. Участва в Балканската война като моряк във варненската флота. През август 1915 г. се среща за пръв път с Учителя Беинса Дуно в църквата „Св. Архангел Михаил“ във Варна.
В 1917 г. Учителят е интерниран във Варна. Велко с други братя и сестри от сформираната духовна група често го посещава в днешния хотел „Мусала“. Учителят им изнася беседи и им свири новосъздадени духовни химни.
На Събора в Търново (1921 г.) Учителят поставя задача на своите ученици да се развиват чрез работа в Четири Съвета: Физически, Духовен, Просветен и Помирителен. Той посочва на варненци свещени места на Ташла-тепе, свързани с богомилите и заръчва те да се закупят.
Велко Петрушев заедно с Христо Абрабаджиев и Тодор Дренски закупуват 23 декара земя н апосоченото място. Оттогава то става важен център на варненската духовна общност. Там живеят братски живот, създават стопанство, оркестър, четат Словото, правят детски училища…
Велко Петрушев е преподавател в Морското училище във Варна.
През 1929 г. той написва първите български мистерийни драми „Девор“ и „Тайнственият ключ“.
Сам Учителят посочва Велко Петрушев за ръководител н Варненското Бяло Братство и той е такъв цели три десетилетия (1932-1962).
Велко Петрушев завършва земния си път на 19 март 1969 г.