Описание
Тази книга отразява един миг от живота на една група съмишленици. Група от хора, съзнателно избрали подобен за всички начин на мислене – като опознавам себе си, ще опознавам света; работя върху себе си, за да съм полезен на всички.
Всички или Цялото е онова дърво, в чиито клони сме ние.
Листата нямат лични имена. Те са подобни по форма и структура, но всяко има своя изгрев и залез и не си пречат едно на друго по пътя между небето и земята. И все пак остават част от дървото. И всяко поглъща живителните сокове от корен и стъбло и ги преработва в поредната опора на Битието, наречена видим свят.
Книгата „Божествената мисъл“ е от поредицата Младежки окултен клас. Усвояването на знанието в беседите проникна у всеки член на групата в три направления: в неговата основа, корените му, там, където човек създава това, в което ще вярва, филтърът, през който ще пропуска доброто и полезното за него. Това са Законите и правилата в живота му.
Второто направление на изучаване на беседите са онези свещенни думи, които съдържат и отпечатват точната енергия. Това са формулите и молитвите, стъблото, което пренася храната за душата.
И третото направление са съзнателните движения в пространство и време на човека, короната от клони на дървото, защото и човекът е короната на творението. Това са упражненията и опитите в Учението на Беинса Дуно.
Корен, стъбло, листа.
Закони, формули, упражнения.
Мъдрост, Любов, Истина.
Отец, Син и Дух.
Така сме усвоили Троицата. А заглавието на нашата книга е сладкият плод за всички нас. И искаме да го споделим.
Петър Дънов
Петър Дънов (1864–1944), наричан от последователите си Учителя или Беинсá Дунó, е български философ, основател на религиозно-философско учение, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. Учението е смятано от българската държава за религиозно и е регистрирано от Дирекцията по вероизповеданията като отделно вероизповедание. Това учение в България е известно под името дъновизъм, а последователите му са наричани дъновисти. Самият Дънов не одобрява наименованието „дъновисти“, а последователите му се самонаричат ученици на Всемирното бяло братство.
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча, Варненско, тогава в Османската империя. Той е 3-то дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805 – 1865), български възрожденски поборник за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830 – 1918) е първият български свещеник във Варна.
През 1872 година Петър Дънов постъпва в основно българско училище в село Хадърча, а след Освобождението от османско владичество завършва петокласна мъжка гимназия във Варна. На 24 юни 1886 година завършва американско методистко училище в Свищов, в което попада под влияние на протестантството. От есента на 1887 до лятото на 1888 година учителства в русенското село Хотанца.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва за студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“ и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина.
През 1895 г. Петър Дънов се завръща в България, установява се във Варна и отказва предлаганата му длъжност на методистки проповедник. През 1896 г. издава книгата „Науката и възпитанието“, в която анализира пътя на човека в световната драма и говори за основите на нова култура, която предстои да настъпи през идващия век.
Според някои източници етимологията на името „Беинса Дуно“ е със санскритски корени и според интерпретация може да се преведе като Този, който носи доброто чрез слово. Според други интерпретации на негови последователи името е с корени в така наречения ватански език, който според Дънов е първичният протоезик на човечеството.
Самите последователи на Дънов не са единни в тезата за произхода на името. Теологът Светослав Иванов твърди, че: Беинса Дуно е окултно име, отразяващо духовното и творческо взаимодействие между Господ, Учителя – Петър Дънов, и учениците Му при съвместна работа върху Словото, музиката и Паневритмията.
През 1898 г. записва и произнася пред Варненското благотворително дружество „Майка“ беседата „Призвание към народа ми“, която е апел към социално и духовно самоутвърждаване. На следващата година написва „Десетте свидетелства Господни“ и „Божието обещание“. От 1900 г. Петър Дънов свиква ежегодни събори, които първоначално нарича „срещи на Синархическата Верига“. Оттогава до 1942 г. през август се провеждат годишни събори на Всемирното бяло братство на различни места – във Варна (1900, 1903, 1905 – 1909), в Бургас (1901, 1902 и 1904), в Търново (1910 – 1925), в София (1926 – 1941), на планините Рила и Витоша.
От 1901 до 1912 г. пътува из селищата на България, изнася сказки и прави френологични изследвания на избрани представители от българския народ. От 1904 г. пребивава продължителни периоди от време в София, в дома на Петко Гумнеров на ул. „Опълченска“ 66. Започва да изнася публични проповеди под форма на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, схващан като историческа, космична и метафизична личност.
През 1912 г. в село Арбанаси работи върху Библията и съставя „Завета на цветните лъчи на светлината“, който излиза от печат през септември същата година. На титулната страница е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Иисуса Христа, Син Божий, 15 август, Търново, 1912“.
На 16 март 1914 г. произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“Петър Дънов, „Сила и живот“. В тях Дънов излага основните принципи на своето учение, което нарича „Новото учение на Всемирното бяло братство“.
Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Тялото му е погребано в квартал „Изгрев“. В Централен държавен архив се пазят негови снимки, спомени и беседи – ф. 1534к, 2 описа, 794 а.е.
