Описание
Още ли се задоволявате с историята, писана под диктата на победителите и техните слуги? Поне от два милиона години нашите предци са изсичали знаци, сътворявали са азбуки, редили са всевъзможни тайни и явни писмени системи върху кости, камъни, кожи, метал и хартия… Целта им е била да ни завещаят мъдростта, събрана през стотиците векове, които те са съумели да одухотворят. В тях ще откриете шифрите за разчитането на изконния опит, премълчавани събития и загробени тайнства, в които е скрита силата на народа ни, надживял древни цивилизации и въздигнал се върху земята с най-старите светилища и градове в Европа! Време е да осъзнаем колко специални са реликвите ни и как да разчетем посланията на нашите предци.
Това е историята на хората, живели по тези земи от безчет хилядолетия, възродена от пепелта по знаците, които самите те са ни оставили. Основното в нея са символите – загадъчни, магически и много сложни за разбиране от инородци. Но именно защото са били непонятни за чуждите, те са могли да оцелеят при всичките погроми над земите ни.
Настана времето да отпушим тайните проходи към отминалото време, като разчетем посланията на Посветените ни предтечи и самите ние да станем посветени.
Колко древни са корените на българските народни обичаи? Има ли скрити послания в традиционния празничен календар и дали в него не се е запазило нещо потайно и магично? Дългогодишният изследовател на българската история и фолклор Христо Буковски разказва в тази книга за своите открития, свързани обичаите и тайнствата, които българите продължават да практикуват. Той намира нови значения в практиките около Коледа, Йордановден, в нестинарството, в танците и костюмите на кукерите, в ритуалите на Еньовден.
Буковски прави паралели с религиите на древните жителите на нашите Земи, с култа към Орфей, към Сабазий, към Богинята майка. Той анализира символите, оставени по археологически находки още от праисторията и преминали по-късно в народното творчество. „Ритуали и древни тайнства в българския обреден календар“ представлява едно мистично пътуване, в което читателят непрекъснато прескача между минало и настояще, между света на магичното и света на ежедневното, за да може да направи връзката между тях и да открие и за себе си нов смисъл в запазеното в народната памет.
От загробените светилища излизат удивителни следи към зората на европейската цивилизация и авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия, обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи и учения, като занимателно е разкрита интегралната история на мистериите от обозримото далечно минало до днес.
Човечеството отдавна познава разделението на труда като възможност на обществото да осигури място и роля за всекиго. Но в този процес не участват само хората. Тази книга разглежда митологичните, етиологичните, историческите, научните и мистериалните свидетелства за възможността на Земята да се развива една успоредна – свръх човешката! – цивилизация.
Древните ни предци явно са я познавали, защото от анализа на сакралните обекти, артефактите от тях и съхранените ядра на магичните обреди става очевидно как са се „заигравали“ с нея в развитието на своите светилища посредством ритуалите, извършвани сред кромлехите, в долмените, във „вълчите“ посвещенчески пещери-утроби и в подмогилните храмове на траките.
Това подробно е описано в изложението, а е подсилено със снимки на обекти, за които не е ставало дума другаде и са непознати за науката, защото хората май „целево“ са били отведени далече от тях да ги забравят.
Вече назря времето да си ги спомним и тук ще разберете защо.
Зад величавата история на династичния род, от който произлиза Мага Боян, изплуват потулени драми и компромиси, отворили пътя на българското познание върху древни учения и тайнства по нашите земи с практика и завети, изпреварили със столетия Христовите. С осем хилядолетния обозрим духовен живот на предците ни сега профаните се чувстват богоизбрани, докато посветените са угрижени как да надградят извисеното знание и тук са представени техните дирения. Не се преповтаря натрапеното за богомилите, а известни факти и знаменателни цитати се споменават при крайна нужда – за ключ към онова, което още се таи в Светая Светих на недостъпния „еретически“ олтар. Пътят на Запад, който предприемат съвършените проповедници на Българското учение, не се разглежда като „изгонване“, а следване на движение от поне шест столетия с неговите традиции и приемственост…
Авторът не обещава, че на посветения му е по-лесно да живее. Но ни убеждава, че начетеният се възползва смислено от възможността да е човек.
