Описание

През 1977 година светът узряваше за края на студената война. Индия, преди тридесет години получила независимост, се развиваше неудържимо и вървеше напред с исполински стъпки. Въпреки своето едномилиардно население, изповядващо най-значимите религии на света, част от които родени в нея, говореща на триста шестдесет и четири езика, скоро щеше да стане една от най-влиятелните страни в света.

В Индия се събираше елита на световната духовна мисъл. Там бяха още съвсем пресни спомените от незабравимата Елена Блаватска, дала на света Учението за Теософията. Помнеха и неповторимия български художник Борис Георгиев – единственият рисувал „бащата на нацията“ – Махатма Ганди, приживе като монах. Около идеите на покойното световно известно семейство на Елена и Николай Рьорих – автори на приетия от ООН „Пакт на мира“ имаше десетки почитатели, дошли тук от всички краища на света. Девика Рани и Святослав Рьорих – техни наследници, едни от най-добрите чуждоземни приятели на България за всички времена, подпомагани от Индра Деви, гувернантката латвийка на Симеон II, ратуваха за мир, обич и световна любов. Незабравимо вълшебни времена!

За Индия, още от ранно детство, всеки дочува, чете и научава неща, които по-късно, създават чувството, че това е свят, който колкото и да искаш, не подлежи на пълно описание! И така е! Колкото и да се стреми човек да бъде изчерпателно достоверен и точен в излагането на описваните факти, толкова става все по-опасно да бъде набеден в пристрастност. Да бъде влюбен – простено му е! Да пишеш за Индия и да си безпристрастен е „мисия невъзможна“. Другото просто не е истина!

„Житейската ми съдба беше много благосклонна към мен. Затова благодаря на моя Ангел-хранител! Той винаги е до мен! При провеждането на едни важни за майката България събития се оказах от лявата страна на Людмила Живкова, където оставам и до днес! Гордея се и считам, че това са най-стойностните години от моя интересен живот. България и Людмила Живкова ме удостоиха с най-голямата обществено – политическа задача в живота ми, бидейки арабист, да замина за Индия и да организирам откриването на първия Български културен център там, израз на дълбокото уважение към тази приятелска страна-континент.

На изпроводяк, Людмила Живкова ми каза: „След толкова години прекарани там, знам, че познаваш добре Изтока. Практически Индия е голямо съкровище, събрало огромния човешки опит на развитие и неизчерпаем източник на духовно възвисяване. Направи всичко за да спомогнеш за разширяването на културното ни и духовно сътрудничество.“ Проф. Александър Фол /вечна му памет!/, един от най-уважаваните траколози на България, със световна известност ми каза: „Индия е най-големият музей на света. Ако земното кълбо е една теглилка и на едното й рамо сложиш само Индия а на другото целия свят, то Индия ще натежи много повече. Не забравяй, че си българин, а на нас ни предстои още много работа. В Индия ще се запознаеш с духовния елит на света!“ Така беше!

В книгата ми „Индия-другата планета“ представям накратко част от събитията, в които живях и бях свидетел както и срещи и преживявания с онези хора, които ме впечатлиха най-много. Някои от тях изиграха положителни роли и останаха навеки в културната история на България, а други спомагаха за по-доброто взаимно разбиране.

Описвам неща и случки, свързани с такива световноизвестни личности като: Девика Рани и Святослав Рьорих, на които като българи, дължим много; проф. Кириит Джоши – заместник председастел на Теософското дружество, основано от рускинята Елена Блаватска; „бродягата“ Радж Капур; „магьосника“ Сай Баба; проф. Рандив Сихари-директор на Националния музей за изящни изкуства; Индра Деви – гувернантка в семейството на Цар Борис; нашия художник Борис Георгиев и още други, които бяха до последния си момент добри приятели на България.

Книгата без да претендира за съвършенство, запознава читателя с много забележителни личности и особености на Индия! Някои от описаните в книгата мои преживявания и досега нямат обяснения.“
Д-р Морфи Скарлатов