Описание
Последно слово на Учителя Беинса Дуно, Мърчаево 1944 г.
Словото на Учителя през онези съдбоносни дни – както в беседите, така и в разговорите му с учениците, се отличава с необикновената концентрираност, сила и проникновение. То се стреми да подпомогне най-важното, което трябва да се случи: осмисляне на онова, което става с човечеството. Хората трябва да разберат смисъла на страданието , на жертвата, на смъртта и на живота. Това разбиране ще направи възможна трансформацията на съзнанието, а от там и на човешката култура и на човешкото присъствие на Земята – и не само на Земята. За да продължи да съществува човечеството.
И днес продължаваме да се учим – на страдание, на жертва, на добро. Дали ще останем само с горчивата чаша? Дали ще допуснем да пресъхне Изворчето на Доброто?
Не е възможно. „И Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе…“
Мария Кисова